Решение № 9137 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8537/2011 г.

Решение № 9137 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8537/2011 г., I о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Каспар- 1" ЕООД -Варна, срещу решение № 1044/4.05.2011 г., постановено по адм. дело № 3764/2010 г. по описа на Административен съд-Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 181001434/12.08.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, ИРМ-Русе, потвърден с решение № 762/11.10.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна - за непризнато право на данъчен кредит за месец юни 2007 г. в общ размер от 111 326,17 лева лв. по фактури, издадени от "Р6 инвест" ЕООД-ЕООД. В касационната жалба се релевират оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора съдът неправилно е ценил фактите по делото, което е довело до погрешни и необосновани изводи. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура застъпва становище за основателност на касационна жалба, тъй като решението на съда е постановено при изяснена фактическа обстановка, но не правилно прилагане на материалния закон. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административен съд-Варна е бил сезиран с жалба от "Каспар-1" ЕООД срещу РА № 181001434/12.08.2010 г. за непризнато право на данъчен кредит за месец юни 2007 г. в общ размер от 111 326,17 лева. по фактури: 32/12.06.2007 г.; 33/13.06.07 г. и 35/19.06.2007 г., издадени от "Р6 инвест" ЕООД и с предмет - бензин а 95. Установено е от първоинстанционния съд, че съгласно сочените фактури дружеството "Р-6 Инвест" ЕООД- Русе е доставило през месец юни 2007 г. на "Каспар-1" ЕООД- общо 404 076 литра бензин- А-95. По делото е установено също така, че по митническа декларация МД 4006/4-835/2005 г. получател на 459 525 кг. безоловен бензин е- "Норд груп" АД-, което е съхранявано в "Петролна база"- град Бяла, собственост на "Р-6-КО" ООД, отдадена под наем/петролната база/ на "Норд Груп" АД. Въз основа на съдебно- техническа експертиза е констатирано, че доставеният в базата бензин А-95- за периода- 1.07.2007 -19.06.2007 г., събран с наличното количество към 1.01.2007 г., без да бъдат отчитани продажбите към други клиенти- е достатъчен да покрие доставките по процесните фактури; при отчитане на всички продажби, то към датите на издаване на фактури 33/13 юни и 35/19.юни 2007 г.- в базата не е имала запас да покрие тези продажби; като в периода 20 -25 юни 2007 г. са доставени още 410 958 х. л. бензин, с което недостига към 19 юни 2007 г. е компенсиран. Изводът, който е направил съдът е, че не е достатъчно издаването на данъчни фактури, включването им в дневника за покупки и в СД за съответния данъчен период при получателя на доставката, както и включването им в дневника за продажби и СД за съответния данъчен период при доставчика. Необходимо е също така според първоинстанционния съд - да е безусловно налице реалност на доставката. Обжалваното решение е правилно постановено. При така установените данни по делото, правилни са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на отказа за признаване на данъчен кредит по процесните фактури, поради недоказаност на реални доставки по същите от доставчика "Р6 инвест" ЕООД. При оспорена реалност на конкретни доставки в тежест на данъчно задълженото лице е да докаже с относими за това доказателства, че процесните стоки са доставени от доставчиците, като необходимо условие за това доказване е установяването на съхранението и транспортирането на стоките от склад на доставчиците до склад на получателя на доставката. Правилен е извода на съда, че след като дружеството "Р 6 инвест" - към момента на датите на издаване на фактурите 33 и 35- не е разполагал с горивото, то е осъществил реална доставка на описаното в тях количество бензин; липсват доказателства за прехвърляне на собствеността върху сочените количества бензин, установено с приемателно-предавателни протоколи между "Р 6 инвест" ЕООД и "Каспар-1" ЕООД. В случая тези относими за спора обстоятелства не са доказани по надлежния ред. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,