Решение № 4031 от 22.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4553/2012 г.

Решение № 4031 от 22.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4553/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОУИ" - В. Търново против решение № 14 от 16.02.2012 г., постановено по адм. д. № 100/2011 г. от Административния съд - Велико Търново в частта, в която е отменен ревизионен акт (РА) № 04251000060/13.10.2010 г., издаден от ТД на НАП, гр. В. Търново. Наведените касационни основания са допуснати от съда нарушения при преценка на събраните по делото доказателства, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата срещу РА в същата част, алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. В случай, че спорът се реши по същество, касаторът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 25 666 лева. Ответникът в касационното производство - "Игал" ООД чрез пълномощника си по делото оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмени бележки и поддържани в съдебно заседание. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й съдът приема следното: Административният съд е отменил частично обжалвания пред него ревизионен акт, а именно в частта, в която на ревизираното дружество не е признато право на данъчен кредит по фактурите за доставка на уреа, издадени от "Женерал партнерс" ЕООД, по фактурите за доставка на слънчоглед, пшеница и царевица, издадени от "Гео ГД" ЕООД и по фактурите за доставка на царевица, издадени от "Джей Ем Груп" ЕООД. По всички тези фактури, съдът е приел за необосновани и неправилни изводите на приходния орган за липса на доставки по фактурите. Административният съд е кредитирал сключения рамков договор между "Игал" ООД и "Женерал партнерс" ЕООД, свидетелските показания на разпитания по делото свидетел - бивш управител на "Женерал партнерс" ЕООД, приемо-предавателните протоколи, превозните документи. Въз основа на съвкупната преценка на данните от посочените доказателства, съдът е формирал изводи, че между "Игал" ООД и "Женерал партнерс" ЕООД е сключен рамков договор за продажба на урея, като конкретните количества на доставяната урея са били предмет на допълнителна заявка от страна на купувача, а цената на доставяната урея е договаряна за всяка конкретна доставка. Въз основа на анализа на получените данни от свидетелските показания и писмените документи, съдът е формирал извод, че доставяната урея е с произход от Румъния, откъдето е транспортирана с превоз за сметка на "Женерал партнерс" ЕООД, като по нареждане на "Игал" ООД стоката е доставяна на различни адреси, на конкретни земеделски производители. Съдът е приел, че доставяната стоката е индивидуализирана и по този начин отделена от масата чрез натоварването й на съответното превозно средство в изпълнение на получена конкретна заявка, описанието й в инвойс фактурата, извеждането й от производствената площадка на производителя, придружаването й със сертификат за качество, като не е необходимо същата да се предава непременно във фактическата власт на купувача. Приел е, че реално веднага след като е заприходил стоката, след като я е платил, "Игал" ООД се е разпоредил с нея, без фактически тази стока да е постъпвала в склада му и купувачът да е установявал фактическа власт върху нея. Съдът е посочил липсата на законово изискване, което задължава купувача по една сделка да получи лично реално стоката, която е купил преди да може да се разпореди с нея. След като е достигнал до извода, че конкретното количество вещи са ясно обособени и отделени от други такива вещи, то неправилен е изводът на приходния орган за липса на реални доставки по фактурите, само заради обстоятелството, че стоката след покупката й, реално, не е била във фактическата власт на купувача. Според съда посочените по-горе обстоятелства не са пречка да се прецени, че по въпросните фактури са налице реални доставки и след като са изпълнени и останалите предпоставки на закона, правото на данъчен кредит по тях, незаконосъобразно, е отказано на жалбоподателя. Съдът е извършил анализ на събраните по делото доказателства-фактури, протоколи за приемане и предаване, кантарни бележки, складови разписки, пътни листа, въз основа на който анализ е формирал извод за безспорна доказаност, че процесните видове и количества селскостопанска продукция по фактурите от "Гео ГД" ЕООД са транспортирани от жалбоподателя на посочените дати в кантарните бележки с автомобил, собственост на жалбоподателя, от водачи на МПС - служители при жалбоподателя. Съдът е приел, че в ЗДДС няма изискване за представяне на приемо-предавателен протокол, за да се приеме сделката за реално извършена. Приел е, че в конкретния случай предаването на стоката от "Гео ГД" ЕООД на жалбоподателя е установено с представените приемо-предавателни протоколи, съставяни на определен период от време, в които са обобщавани данните от отделните траншове, от отделните доставки. В подкрепа на този си извод, съдът е посочил и констатациите на вещото лице, извършило съдебно-счетоводната експертиза, според които е налице пълно съвпадение на данните досежно вида и количествата доставена селскостопанска продукция по кантарни бележки и складови разписки от една страна, и представените, и приети като доказателство, от друга страна, обобщителни приемо-предавателни протоколи. Въз основа на установените счетоводни данни за заприходяване и отписване на стоката от склада на жалбоподателя, съдът е установил, че последната е вложена изцяло в производството на жалбоподателя. Съдът е преценил като несъстоятелен довода на органа по приходите, че правото на данъчен кредит по фактурите от този доставчик следва да се откаже, тъй като не е установен произхода на стоката. Съображението на съда е, че отказът на данъчен кредит, обоснован с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС каса само пряката доставка и не изисква установяване на произхода на стоката, както и не зависи от действия на доставчика, за които получателят на доставката няма как да узнае и няма задължение да знае, поради което и не може да носи отговорност за тях. В подкрепа на становището си, че сделките по фактурите са реално извършени съдът е възприел и факта на извършено разплащане по тях по банков път. Като допълнителен аргумент в подкрепа на извода си съдът е посочил и представения по делото РА на доставчика, в който за периодите, в които са издадени процесните фактури, приходният орган не е променял декларирания от лицето резултат относно извършените от него доставки. Върховният административен съд преценява решението на административния съд като частично неправилно. Необосновано, съдът е заключил, че доставчикът "Джей Ем Груп" ЕООД е имал материална обезпеченост за изпълнение на сделката за доставка на царевица по спорната фактура № 0...180/9.10.2007 г. По делото е представен РА № 2000900388/15.06.2009 г. на "Джей Ем Груп" ЕООД (лист 1420 и сл. от делото). Видно от констатациите в него е, че през м. 09.2007 г. е деклариран ВОП от Унгария, от фирма Mazogazdasagi es c VIN HU15329547 на пшеница, но не и на царевица. В този смисъл са констатациите и в РА № 5504/29.08.2008 г., издаден на "Джейм ем Груп" ЕООД, в който (лист 1264 от делото) са индивидуализирани издадените протоколи по реда на чл. 117, ал. 1 от ЗДДС за осъществените ВОП от "Джейн ЕМ Груп" ЕООД и в изброяването не е посочен протокол № 5 за осъществен ВОП на царевица, констатация, която съществува в основното заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Тезата на жалбоподателя е, че "Джей Ем Груп " ЕООД е получил царевицата по спорната фактура чрез ВОП от Унгария, от фирма Mazogazdasagi es c VIN HU15329547. Инвойс фактурата от унгарското дружество е описана в РД като приложение № 64. Това приложение се намира в папка № 5, в него е включен документ с дата 3.09.2007 г., но той е на чужд език и към него няма превод на български език, така че не е възможно да се провери съдържанието му. От РД е видно също така, че протокол № 5 от 3.09.07 г. за ВОП на царевица от фирма Mazogazdasagi es c VIN HU15329547 не е надлежно осчетоводен, тъй като не е включен в дневника за продажбите. От друга страна, в преписката се намират банкови документи (в папка № 5), от които се установява, че фактура № 180 е заплатена от ревизирания субект на доставчика. Това обстоятелство се потвърждава и с констатациите на вещото лице в основното заключение. Всички тези противоречиви обстоятелства са останали необсъдени от съда в тяхната съвкупност. Съдът не е изложил съображения, защо дава вяра на инвойс фактурата и протокол № 5 при положение, че е оспорена тяхната достоверност и е открито производство по оспорването им. Не става ясно, кои са данните, възприети от съда и от какви доказателствени средства се извличат те, които са в подкрепа на съдържанието на оспорените документи, а и как съдът е разбрал съдържанието на инвойс фактурата, след като тя не е придружена с превод. Административният съд не е изложил съображения и по констатацията на приходния орган в РД, че не са представени международни товарителници, нито документи, кой и как е превозил царевицата от Унгария до България. Посочените обстоятелства мотивират настоящия състав на касационната инстанция, да приеме, че съдът е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението си в тази част от спора, което налага отмяната му в посочената част и връщане на делото за ново разглеждане в тази част от друг съдебен състав на административния съд. При новото разглеждане на делото в посочената част от спора, съдът следва да изиска превод на български език на инвойс фактурата от унгарския доставчик, както и да изгради извода си относно реалността на доставката по спорната фактура след като обсъди посочените по горе противоречиви обстоятелства. Правилно, е решението на административния съд в частта, в която е отменил РА относно отказания данъчен кредит на жалбоподателя по фактурите от "Женерал Партнерс " ЕООД за доставка на уреа. Налице са писмени доказателства - инвойс фактури от румънския доставчик "PETROM S. A.", международни товарителници, фактури от "Рис Транс" ЕООД за осъществена транспортна услуга от Крайова до Монтана, които не са оспорени и от които се установява, че към датите на спорните фактури, "Женерал Партнерс" ЕООД е получател на уреа в количество, достатъчно за осъществяване на доставките по фактурите, издавани на жалбоподателя, т. е. "Женерал Партнерс" ЕООД е имал материалната обезпеченост за изпълнението на доставките. Съвкупната преценка на данните от приемо-предавателните протоколи, подписани от представители на "Игал" ООД и "Женерал Партнерс" ЕООД за доставката на уреа, безспорно установеното заприходяване на доставеното количество уреа при жалбоподателя, както и установеното заплащане на стойността на въпросните фактури води до обоснования извод, направен и от административния съд, че количеството уреа по спорните фактури е получено от жалбоподателя. Неоснователно е възражението на касатора за липсата на доказателства, че стоките по представените ЧМР са действително предадени на жалбоподателя, тъй като липсвали заявки за конкретни количества уреа, направени от жалбоподателя до "Женерал Партнерс" ЕООД, респективно от последния до румънския доставчик. Доводът за липса на конкретни заявки за доставките освен, че се прави за първи път в касационната жалба, с което се препятства ефективната защита срещу него на другата страна по съдебния спор, е и неоснователен. Не е непозната и не е изолирана търговска практика, при която конкретните заявки за доставки нямат писмен вид, а се правят устно. Подобно поведение не е незаконосъобразно, тъй като не съществува законово задължение за писмена форма на офертата за покупка. В този смисъл, липсата на представени писмени заявки от жалбоподателя до "Женерал Партнерс" ЕООД за покупка на урея, не води до извода, че стока от посочения вид не е реално престирана между посочените лица. Основателно е преценено от административния съд, като ирелевантно за правото на данъчен кредит обстоятелството, че купената стока е предадена реално във фактическата власт на трето лице, посочено от купувача. Както правилно е посочил административният съд, изискване за обратното не съществува в ЗДДС. Фактът, че фактическа власт върху стоката е осъществена от едно трето лице, но със съгласието на собственика й, не лишава последния от качеството му на купувач по сделката с доставчика на тази стока. Неотносими към предмета на спора са и доводите на касатора, че спорните доставки са сключени с цел заобикаляне на закона, тъй като, както вярно е отбелязал самият касатор в жалбата си, това не е фактическото основание за отказа на данъчен кредит от приходните органи. Доводите на касатора биха имали значение при обсъждане наличието или не на хипотезите на чл. 177 от ЗДДС, който в случая не е приложен от приходния орган. Правилно е решението на административния съд и в частта, в която РА е отменен относно отказаното право на данъчен кредит по фактурите от "Гео ГД" ЕООД. Не се спори, че "Гео - ГД" ЕООД към датите на процесните фактури е търговец на зърно, което обстоятелство се установява и от удостоверението от 6.02.2009 г., издадено от Национална служба по зърното и фуражите. Съгласно чл. 23, ал. 1 от Закона за съхранение и търговия със зърно, търговец на зърно е лице, което купува зърно с цел преработка или продажба в първоначален, преработен или обработен вид и е регистрирано в Националната служба по зърното. Видно от разпоредбата на този специален закон е, че липсва изискване за търговците на зърно, да притежават помещения или съоръжения за съхранение на зърното, или транспортни средства, подходящи за превоза му. От друга страна, за целите на ЗДДС доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката (чл. 6, ал. 1 от ЗДДС). Видно от съдържанието на разпоредбата е, че държането на стоката не е елемент от фактическия й състав. Следователно, отделянето и предаването на родовоопределените стоки от продавача - "Гео - ГД" ЕООД на купувача - "Игал" ООД е допустимо да стане и чрез отделянето им от стоките от същия род, станало при продавача на "Гео - ГД" ЕООД и директното им натоварване на превозните средства на "Игал" ООД. По делото са налице доказателства, че ревизираното лице е собственик на товарни автомобили. Налице са и приемо-предавателни протоколи, подписани между страните по въпросните фактури, за предаване на стоките по тях. При тези данни, правилно, административният съд е преценил като необоснован извода на приходните органи, за липса на реални доставки по фактурите. С оглед изхода на спора, следва, първоинстанционното решение да се измени и в частта за разноските, като присъдените на "Игал " ООД следва да се отменят за разликата над сумата от 13 343 лв., а присъдените на дирекцията следва да се увеличат до сумата 3 314 лева. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК