Решение № 7189 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6673/2015 г.

Решение № 7189 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6673/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Командира на Военновъздушните сили против решение № 56 от 22.04.2015 г., постановено по адм. дело № 24 от 2015 г. на Административния съд - Я., с което е отменена негова заповед № РД-879 от 19.12.2014 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му. Претендира присъждане на съдебни разноски - юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Х. Ж. Д. чрез процесуален представител и в представено писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на деловодните разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма, тъй като актът макар да е в писмен вид не съдържа факти, свързани с обстоятелствата като време, място и начин на извършеното от Д. дисциплинарно нарушение. Съдът е приел, че заповедта е постановена и в нарушение на предвидените административнопроизводствени правила, тъй като по делото липсват доказателства за спазване на императивното изискване на чл. 246, ал. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (ЗОВСРБ), според което дисциплинарнонаказващият орган следва да изслуша военнослужещия преди налагане на наказанието или да приеме писмените му обяснения, освен когато по вина на военнослужещия той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения, както и на разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ППЗОВСРБ предвиждаща задължение за длъжностното лице, назначило служебната проверка за установяване на извършено дисциплинарно нарушение в срок от 5 дни от получаване на протокола за същата лично или чрез оправомощено от него лице да проведе беседа с нарушителя, на която го запознава със събраните доказателства, даващи основание за налагане на дисциплинарно наказание и изслушва военнослужещия или приема писмените му обяснения. Решението е правилно. Видно от съдържанието на оспорената пред първоинстанционния съд заповед № РД-879 от 19.12.2014 г. на Командира на военновъздушните сили на Д. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено нарушение по чл. 242, т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (ЗОВСРБ) от сержант Х. Ж. Д. - завеждащ склад за автомобилен ГСМ в секция "Гориво-смазочни материали" във военно формирование 26030 - Б., за това че са установени системни нарушения по съхраняване отчет и предаване на материални средства между повереното му хранилище за автомобилен ГСМ и горивозарядна станция, без издадени нареждания за движение на активи форма ПД 243, които са основание за движение на активи между складове във военното формирование, умишлено прикриване на липси на материални средства, в резултат на което е довел до увреждане на имущество - държавна собственост, изразяващо се в липса на дизелово гориво ДСЗ - 30 в размер на 1341 (хиляда триста четиридесет и един) литра, на стойност 1967, 48 (хиляда деветстотин шестдесет и седем цяло и четиридесет и осем) лева и автомобилен бензин А-95Н в размер на 14698 (четиринадесет хиляди шестстотин и деветдесет и осем) литра на стойност 32796, 92 (тридесет и две хиляди седемстотин деветдесет и шест цяло и деветдесет и два) лева, с което са причинени значителни вреди на държавата. Законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че в случая макар заповедта да е издадена в писмена форма, същата е постановена в нарушение на изискванията на чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ, съобразно която дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, срокът и редът за обжалване на заповедта. В изготвения за извършената служебна проверка протокол рег. № 400-9404/12.12.2014 г. се съдържат нормативно установените необходими реквизити, визирани в нормата на чл. 143, ал. 1 от ППЗОВСРБ, но липсва конкретизация досежно мястото, времето и начина на извършване на нарушението. По същество мотивите на заповедта преповтарят изложените в протокола на назначената със Заповед № РД-746/10.11.2014 г. на Командира на Военновъздушните сили констатации и изводи, в т. ч. и по отношение на вината, и предвид липсата на конкретизация и в протокола, и в самата заповед на времето и мястото на извършване на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение, следва извод за неспазване на установената в чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ форма. Обоснован е изводът на съда за допуснато съществено нарушение на проведената процедура по повод наложеното с обжалваната заповед дисциплинарно наказание на оспорващия "уволнение" на основание чл. 244, т. 7 от ЗОВСРБ. По делото липсват доказателства за спазване на императивното изискване на чл. 246, ал. 4 от същия закон, според което дисциплинарнонаказващият орган следва да изслуша военнослужещия преди налагане на наказанието или да приеме писмените му обяснения, освен когато по вина на военнослужещия той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения, както и на разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ППЗОВСРБ предвиждаща задължение за длъжностното лице, назначило служебната проверка за установяване на извършено дисциплинарно нарушение в срок от 5 дни от получаване на протокола за същата лично или чрез оправомощено от него лице да проведе беседа с нарушителя, на която го запознава със събраните доказателства, даващи основание за налагане на дисциплинарно наказание и изслушва военнослужещия или приема писмените му обяснения, поради което правилно първоинстанционния съд е приел, че военнослужещият не е изслушан от командира на поделението и не е дал обяснения в нарушение на императивното изискване на закона и със същия не проведена беседа. Неспазването на посоченото правило се явява самостоятелно основание за отмяна на заповедта, както основателно е посочено в мотивите на съдебния акт. С оглед тази установеност, неоснователно е възражението в касационната жалба за наличие на хипотезата на чл. 144, ал. 3 от ППЗОВСРБ, като Д. е поканен, но е отказал да даде писмени обяснения. Правилно в тази насока съдът установява, че от приложената по делото телеграма № 106 с рег. № 400-9439/13.12.2014 г. със съдържание спешно да се осигури присъствието на сержант Х. Ж. Д. - завеждащ хранилище в секция "Гориво-смазочни материали" на отделение "Логистика" във в. ф. 26030 - Б. в командването на ВВС на 15.12.2014 г., като в случай, че съществуват пречки за явяването му, да се представи доказателство за това, че същият е уведомен и какви са причините за неявяването му, както и FAX 47023, с подпис без дата, в който Д. посочва, че е запознат с телеграмата, но на посочената дата служителят се е намирал в отпуск, установен с болничен лист, като същият не е оспорен и отменен по съответния ред. Целта на предвидената в чл. 144 ППЗОВСРБ беседа е да бъде запознат военнослужещият с резултата от проведената служебна проверка, да бъде изслушан или да бъдат приети писмените му обяснения по случая, като в конкретния случай не са изпълнени и двете алтернативно предвидени условия, за да се гарантира правото му на защита в проведеното дисциплинарно производство. Доколкото тази цел на закона не е изпълнена, така допуснатото нарушение води до извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като постановена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както правилно е прието в обжалваното решение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото Командване на военновъздушните сили следва да бъде осъдено да заплати на ответника по касационната жалба направените деловодни разноски пред ВАС в размер на 700 лв., представляващи заплатен от него хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение