Решение № 4190 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15549/2011 г.

Решение № 4190 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15549/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Огоста"АД - гр. Монтана, представлявано от изпълнителния директор Михаил Петков, против решението от 07.10.2011 г., постановено по адм. дело № 289/2011 г. по описа на Административен съд гр. Монтана, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на публични задължения /АУПЗ/ № 3/08.03.2011 г., издаден от орган по приходите при община Монтана. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба - орган по приходите при община Монтана, не е изразил становище по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Монтана е отхвърлена жалбата на "Огоста"АД против акт за установяване на публични задължения № 3/08.03.2011 г., издаден от орган по приходите при община Монтана, потвърден с решение № 2/2011 г. на началника на отдел "Местни приходи" при община Монтана. За да постанови този акт съдът е приел, че с оспорения акт законосъобразно са определени задължения за такса битови отпадъци за периодите 2008 г. - 2010 г., дължими от дружеството за притежаваните от него нежилищни недвижими имоти, находящи се в Промишлената зона на гр. Монтана, в размер общо на 56 463,21 лв., представляващи главници и лихви. Като е обсъдил събраните писмени доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза съдът е приел, че в района, в която се намират имотите на дружеството се предоставят услугите за сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на депо за съхранение на отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, а същевременно дружеството не е подало декларация, че няма да ползва имота през годината, нито декларация за определяне на размера на таксата според количеството на битовите отпадъци. Предвид това е направил извода, че таксата е дължима и размерът й е правилно определен съобразно действащите нормативни разпоредби. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено при участие на ненадлежен ответник. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на "Огоста" АД против акт за установяване на публични задължения № 3/08.03.2011 г., издаден от орган по приходите при община Монтана, потвърден с решение № 2/2011 г. на началника на отдел "Местни приходи" при община Монтана. С АУПЗ е установено задължение за такса битови отпадъци, дължима от "Огоста"АД за имотите по декларации по чл. 17 ЗМДТ с вх. № М050430 и М050433 за периода 2008 г. - 2010 г. в размер общо на 49393,02 лв. и лихва в размер на 7070,19 лв., или общо в размер на 56463,21 лв. В чл. 9б ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се осъществяват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5; обжалването се осъществява по същия ред. В чл. 4, ал. 1 ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред; в ал. 2 е предвидено, че невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на ДОПК; според ал. 3 в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители; според ал. 4, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината, а според ал. 5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите /НАП/. В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация /АУЗД/ по чл. 107, ал. 3 ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. В конкретния случай се касае до определяне на задължение на такса битови отпадъци по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК. В 107, ал. 4 ДОПК е предвидено, че актът за установяване на задължение по декларация може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. Както се посочи по-горе, в производствата по чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, вр. чл. 9б ЗМДТ, сред които е и производството по установяване на задължение за такса за битови отпадъци като вид местна такса, ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община осъществява функциите на териториален директор на НАП. Това означава, че при обжалването на АУЗД за такса битови отпадъци по административен ред компетентен орган да разгледа жалбата е ръководителят на звеното за местни приходи при съответната община. В чл. 144 ДОПК е предвидено, че по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Съгласно чл. 152, ал. 1 ДОПК ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14 дневен срок от връчването му, според ал. 2 решаващ орган е съответният директор на дирекция "Обжалване и управлението на изпълнението" при ЦУ на НАП, в чл. 155 ДОПК са регламентирани правомощията на решаващия орган в производството по обжалване на ревизионния акт. Според чл. 156, ал. 1 ДОПК ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от получаване на съобщението, а според ал. 2, ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. Въз основа на цитираните законови разпоредби, които намират субсидиарно приложение при установяването на задължения за такса битови отпадъци, предвид препращащите разпоредби на чл. 9б ЗМДТ, чл. 4, ал. 1 - 5 ЗМДТ и чл. 144, ал. 1 ДОПК, се налагат следните изводи: задълженията за такси за битови отпадъци могат да се установяват или чрез акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК, или чрез ревизионен акт по чл. 108 ДОПК; и в двата случая актът подлежи на задължителен административен контрол, като за случаите, при които задължението е установено с акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК компетентният горестоящият орган /в ДОПК наречен "решаващ орган"/ е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община, а в случаите, при които задължението е установено с ревизионен акт, решаващ орган е кметът на общината. На обжалване пред съда подлежи първоначалният административен акт само в частта, която е обжалвана по административен ред и е потвърдена при това обжалване, ответник в производството пред съда е решаващият орган, а не органът, издал обжалвания административен акт. В разпоредбата на чл. 159, ал. 2 ДОПК, която както се посочи намира субсидиарно приложение при обжалване на АУЗД, при разглеждането на жалбата пред съда се призовават решаващия орган и жалбоподателят. При обжалването на АУЗД по административен ред правомощията на решаващ орган се осъществяват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община, поради което именно това е органът, който следва да участва като ответник в съдебното производство при обжалване на АУЗД. В нарушение на специалните процесуални правила първоинстанционният съд неправилно е конституирал като ответник по делото административния орган, който е издал обжалвания административен акт - орган по приходите в община Монтана, и съответно е разгледал делото с участието на тази страна. В случая не намира приложение общото правило по чл. 153, ал. 1 АПК, според което страни в производството пред съда са оспорващият и органът, издал административния акт, тъй като в производството по обжалване на актове за установяване на публични задължения /включително актове за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК/ е приложимо специалното правило по чл. 159, ал. 2 ДОПК, според което като ответник по делото се призовава решаващия орган, т. е. органът, който е осъществил задължителния административен контрол. В случаите, когато се касае до обжалване на актове за установяване на задължения за такса битови отпадъци, издаден по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК при обжалване на този акт пред съда, като ответник следва да бъде конституиран и да участва ръководителя на звеното за местни приходи при съответната община, или в конкретния случай като ответник е следвало да участва началникът на отдел "Местни приходи" при община Монтана. По изложените съображения е налице касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК и на основание чл. 221, ал. 3 АПК решението следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с участието на надлежния ответник - началникът на отдел "Местни приходи" при община Монтана. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение