Решение № 11853 от 22.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5346/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Перник, чрез пълномощника си гл. юрк. Василева, срещу решение 66/25.03.2021 г., постановено по адм. дело 49/2021 г. по описа на Административен съд Перник, в частта, в която ОД на МВР Перник е осъдена да заплати на К. Ивков сумата общо от 600 лева за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатени съдебни разноски, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на администрацията Наказателно постановление 22/14.06.2018 г., издадено от началник на 02 РУ Полиция при ОД на МВР Перник. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение в обжалваната му част и отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана. Ответникът К. Ивков, от [населено място], общ. Перник чрез процесуалния си представител адв. Петелов, в писмен отговор поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваната част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С решението в обжалваната част, Административен съд - Перник е уважил иска на К. Ивков срещу ОД на МВР Перник за сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, направени разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено във връзка с обжалването на наказателно постановление (НП) 22/14.06.2018 г., издадено от началник на 02 РУ Полиция при ОД на МВР Перник, с което на същия е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за извършено административно нарушение по чл. 64, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, потвърдено с решение 636/13.12.2018 г. по АНД 1301/2018 г. по описа на Районен съд Перник, оставено в сила с решение 151/18.04.2019 г. по КАНД 154/2019 г. по описа на Административен съд Перник, двете отменени с решение 238/16.06.2020 г. по КАНД 253/2020 г. по описа на Административен съд Перник, с което по реда на чл. 70 и следващите по ЗАНН е възобновено административно-наказателното производство и е отменено наказателното постановление, като е отхвърлил иска за разликата над присъдения размер общо от 600 лева до пълния претендиран за сумата от 900 лева. Присъдил е и направените разноски в производството по ЗОДОВ. За да стигне до този правен резултат, административният съд след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства е приел, че предявеният иск е частично основателен, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ налице е отменен като незаконосъобразен акт на администрацията, като в резултат на издаването му ищецът е претърпял имуществени вреди общо в размер на 600 лева, направени в производството по АНД 1301/2018 г. по описа на Районен съд Перник и по КАНД 253/2020 г. по описа на Административен съд Перник, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие между ищеца и адв. Петелов за сумата от 300 лева от 04.10.2018 г. и съответно Договор за правна защита и съдействие от 02.06.2020 г. представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по проверка законосъобразността на наказателното постановление. Приел е, че заплатените адвокатски възнаграждения представляват преки и непосредствени имуществени вреди, следващи от незаконосъобразното му издаване и подлежат на обезщетяване. По отношение на претендирания адвокатски хонорар в размер на още 300 лева по КАНД 154/2019 г. по описа на Административен съд Перник, административния съд приел, че по делото не са ангажирани никакви доказателства от страна на ищеца за установяване на това обстоятелство. По тези съображения съдът приел, че предявеният иск е основателен за сумата от общо 600 лв. и до този размер го е уважил, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 900 лв. го е отхвърлил като неоснователен. Съдебното решение е правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, ищецът се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение общо в размер на 600 лв., за осъществено процесуално представителство по съдебно оспорване на наказателно постановление НП 22/ 14.06.2018 г. издадено от началника на 02 РУ Полиция към ОД на МВР Перник по АНД 1301/2018 г. на Районен съд Перник, както и във връзка с производството по чл. 70 от ЗАНН по КАНД 253/2020 г. на Административен съд Перник. Няма спор по делото, че с влязло в сила решение 238/16.06.2020 г. по КАНД 253/2020 г. Административен съд Перник е възобновил административно - наказателното производство, приключило с влязло в сила на 18.04.2019 г. наказателно постановление 22/14.06.2018 г. като е отменил решение 636/13.12.2018 г., постановено по АНД 1301/2018 г. на Районен съд Перник и решение 151/18.04.2019 г. по описа на Административен съд Перник, с което решението на районния съд е оставено в сила, като е отменил процесното наказателно постановление и е прекратил административно наказателното производство, приключило с влязлото в сила наказателно постановление. По делото са представени доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с извършена правна защита и съдействие от адв. Й. Петелов от САК, а именно Договор за правна защита и съдействие за осъществено процесуално представителство по оспорване на процесното наказателно постановление от 04.10.2018 г. л. 16 от АНД 1301/2018 г. В същия е посочена сумата от 300 лв. заплатена от К. Ивков изцяло в брой при сключването на договора. От представения по делото Протокол от с. з. от 18.10.2018 г. по АНД 1301/2018 г. се установява, че адв. Петелов се е явил в съдебно заседание. По отношение на КАНД 253/2020 г. на л. 14 от същото е представен Договор за правна защита и съдействие от 02.06.2020 г.,в който също е договорено възнаграждение в размер на 300 лева за процесуално представителство и съдействие, като сумата е заплатена изцяло в брой при подписването му. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция на Върховния административен съд, поради което не е необходимо да се приповтарят. Наказателното постановление е издадено в резултат на упражнена дейност по административно наказване, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което претенцията за обезщетение за вреди от отменено наказателно постановление, следва да се реализира по реда на исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: налице е незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата, който е отменен, издаден е по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото за защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат, на който е заплатило съответното възнаграждение, а по същество това представлява имуществена вреда вследствие издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. При постановяване на решението съдът е съобразил и Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г. постановено по тълкувателно дело 2/2016 г. на Общото събрание на колегиите на ВАС на РБ като е присъдил на ищеца обезщетение за имуществени вреди общо в размер на 600 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с проверка на законността на наказателното постановление. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ на ответника се дължат направените в касационното производство разноски, доказани по основание и размер за сумата от 500 лв., съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие от 11.05.2021 г. (л. 22) от настоящото дело. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,