Решение № 7728 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2647/2016 г.

Решение № 7728 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2647/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на С. Н. К. от с. Кранево, общ. Балчик, ул. "България" № 49, подадена чрез адвокат Неделчев против Решение № 2778/29.12.2015 г., постановено по административно дело № 3291/2015 г. по описа на Административен съд - Варна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. Н. К. против Ревизионен акт № 031201862/01.08.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 674/22.10.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна, с който са й определени задължения за данък по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за данъчни периоди 2006 г. и 2007 г., в общ размер на 37 742,30 лева главница и 20 355,00 лева лихви. С решението са присъдени разноски в полза на Дирекция "ОДОП" гр. Варна. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, поради което се иска неговата отмяна. Изложени са съображения за това, че не са били налице основанията за прилагане на чл. 122 и следващите от ДОПК. Оспорва се методиката, по която са определени разполагаемите парични средства на ревизираното лице, както и изводите на съда относно сумите, които ревизираното лице твърди, че е получило в заем от физически лица. В съдебно заседание, за касационния жалбоподател се явява адвокат Неделчев, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена по съображения, развити в писмено становище. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски по представен списък. От процесуален представител на ответника - главен юрисконсулт Петракиева е постъпил писмен отговор, с който се оспорва касационната жалба и се излагат доводи в подкрепа на обжалваното съдебно решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, с който на лицето С. Н. К. за данъчни периоди 2006 г. и 2007 г. по реда на чл. 122 от ДОПК, е определена основа за облагане с данъци, като са установени задължения за данък по ЗОДФЛ (отм.) в размер на 11 270,80 лева и по ЗДДФЛ в размер на 26 471,50 лева, както и са начислени съответните лихви. В хода на ревизионното производство, въз основа на събраните доказателства и установени факти, ревизиращият орган е приел, че е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно - декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Обосновани са изводите на съда за това, че с ревизионния акт правилно са определени сумите, които са включени в приходната и разходната част в паричния поток на ревизираното лице. Така, в приходната част са включени изплатени суми за управление и контрол от "Извора" ООД, в което дружество лицето е управител и съдружник; изтеглените средства от банкови сметки; получени приходи от продажба на лек автомобил; възстановени суми от "Извора" ООД, доходи от изплатени дивиденти, доходи от аренда на земеделска земя. Разходната част е формирана от разходите за живот по данни на НСИ; направени от лицето парични вноски в "Извора" ООД; вноски в банкови сметки; разходи за покупки на стоки и услуги. Настоящата съдебна инстанция счита, че правилно приходната администрация и съдът не са уважили доводите на жалбоподателката за завишаване на приходите й със средства, за които твърди, че е получила от физически лица, които доводи се поддържат и в касационната жалба. По отношение на твърдението за получен заем от лицето Р. И. К. в размер на 38 000 лева редица обстоятелства сочат на недостоверността му: представените разписки с различно съдържание; несъответствие в периода, когато се твърди да е върната сумата; липсата на договор за заем между страните по заемното правоотношение и уговаряне на лихва; фактът, че Радостина Костова е получила и усвоила банков кредит в размер на 20 000 евро през м. февруари 2006 г. и както се твърди почти цялата сума е предоставила в заем на С. К. през м. октомври 2006 г., което звучи твърде нелогично без уговаряне на лихва поне равна на банковата, а освен това не е ясно дали и къде Костова е съхранявала получения банков кредит толкова месеци. Относно твърдението за получен заем в размер на 60 000 евро от А. И. А. през м. август 2005 г., в хода на ревизионното и съдебно производство не е установено това лице да е разполагало с такава сума към релевантния период, така, че да е имало обективна възможност да я предостави в заем. На следващо място, правилно съдът не е взел предвид установеното с ревизионния акт, съставен на ЕТ "Стоян Димитров Колев" предвид обстоятелството, че този акт съдържа констатации само за доходите от дейността му като търговец. Относно твърденията за получени доходи от дейността му, които е следвало да се съобразят от ревизиращия орган, съдът се е позовал на чл. 22, ал. 3 от Семейния кодекс в сегашната му редакция /в сила от 01.10.2009 г./, но приложимата уредба за релевантните периоди е чл. 19 от СК (отм.) и Тълкувателно решение № 2/27.12.2001 г. по дело № 2/2001 г. на ОСГК на Върховния касационен съд, съгласно което вещите, правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпруга - едноличен търговец в резултат на търговската му дейност принадлежат само нему, тъй като презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 от СК (отм.) се изключва за придобитото по време на брака от търговеца, когато то е резултат от упражняваната търговска дейност. Следователно, неоснователни са доводите, развити в касационната жалба за това, че доходите, респективно паричните средства, придобити от дейността на едноличния търговец попадат под режима на съпружеска имуществена общност. Правилно съдът не се е съобразил и с фактите, отразени в протокола от 20.04.2010 г. за установяване на факти и обстоятелства по отношение на С. Д. К. за периода 01.01.2005 г. до 31.08.2008 г., като е развил обосновани мотиви в тази насока, които се споделят от настоящата инстанция. Освен това, фактическите констатации, съдържащи се в този протокол, не са били задължителни за органа по приходите, извършил ревизията, тъй като двете производства са с различно правно основание. Действително, в конкретния случай в хода на ревизионното производство са изследвани само приходите и разходите на С. Н. К., но следва да се отбележи, че облагането на доходите на физическите лица е индивидуално, а не семейно и се извършва по отношение на всяко отделно физическо лице. Настоящото касационно производство е второ по ред и спорът следва да бъде разрешен по същество, като предвид липсата на други конкретни възражения и представени доказателства, свързани с доходите и разходите на съпруга, то фактът, че в хода на ревизията не е изготвен паричен баланс и по отношение на него, не може да обуслови незаконосъобразност на ревизионния акт само на това основание. Предвид обстоятелството, че данъчно-задълженото лице не е изложило други твърдения и не е представило доказателства относно сумите, включени като разход, съответно невключени като приход в паричните баланси по години, следва да се приемат за установени конкретните суми, формирали приходната и разходната част, така както са отразени в ревизионния акт. От тук следва изводът, че е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, тъй като за всяка една от ревизираните години се установява превишение на разходите спрямо приходите на лицето. Настоящият съд установи, че при определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, приходната администрация е използвала незаконосъобразен подход. При определяне на баланса между приходите и разходите е изчислено "салдо за деня", след което от тези поднебни разлики е определена "наличност или недостиг с натрупване", които цифри са сумирани за определяне на крайния недостиг на средства за годината. Този подход е незаконосъобразен, тъй като не съответства на разпоредбите на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ и на чл. 13 от ЗОДФЛ (отм.), съгласно които облагаеми са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година. В случая се касае за подоходно облагане на годишна база и съгласно чл. 48 от ЗДДФЛ и чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), данъкът се определя съобразно годишния облагаем доход, изчислен въз основа на приходите и разходите за целия период на годината. За да се установи правилно съотношението между приходите и разходите на ревизираното лице, е необходимо да се извърши съпоставка между сумата от всички средства, разполагаеми в брой и сумата от всички разходвани в брой средства за съответните данъчни периоди, които са 2006 г. и 2007 г. Съдът не е съобразил цитираните по-горе разпоредби, поради което е допуснал нарушение на материалния закон и решението му се явява частично неправилно в тази насока. С оглед изложеното, е необходимо да се установи какъв е действителният недостиг на парични средства на годишна база чрез сумиране на средствата, посочени в приходната и разходната част от баланса за 2006 г. и 2007 г. За 2006 г. приходите на ревизираното лице са в размер на 3 015 лева, а разходите са в общ размер на 82 443,96 лева, тоест недостигът на годишна база е 79 428,96 лева, която сума е по-голяма от установения недостиг на парични средства по ревизионния акт от 48 001,43 лева. С оглед въведената в чл. 160, ал. 5 от ДОПК забрана за изменение на акта във вреда на жалбоподателя, дължимият за този период данък следва да е в размера, установен от приходния орган, съответно съдебното решение в тази част се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. За 2007 г. приходите са общо 94 044,12 лева, а разходите са в общ размер на 140 504,39 лева, или недостигът на парични средства е в размер на 46 460,27 лева, тоест е по-малък от установения по ревизионния акт недостиг от 111 530,91 лева. Последната сума е приета като данъчна основа по чл. 122 от ДОПК и въз основа на нея неправилно е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 26 471,50 лева. Предвид изложеното, следва да се определи данъка за тази година, изчислен съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху общата годишна данъчна основа, която е в размер на 48 077,27 лева /сбор между данъчната основа по ГДД за 2007 г. - 1 617,00 лева и вярната данъчна основа по чл. 122 от ДОПК - 46 460,27 лева/. Така, дължимият от С. Н. К. данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, изчислен съгласно приложимата редакция на закона, е в размер на 10 854,50 лева. Следователно, съдебното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата против ревизионния акт в частта му, с която за 2007 г. на лицето са определени задължения по ЗДДФЛ /главница и лихва/, следва да се отмени, като се постанови друго, с което се отмени ревизионния акт в частта, с която на С. Н. К. са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размера над 10 854,50 лева главница и съответната лихва. В останалата обжалвана част, съдебното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски съобразно уважената и отхвърлена част от жалбата против ревизионния акт. От пълномощника на С. Н. К. се претендира присъждане на разноски в размер на 300 лева по представен списък, които са реално извършени, следователно предвид уважената част от жалбата й против ревизионния акт, дължимата сума за разноски е 120,70 лева. На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК дължимото на приходната администрация юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на жалбата против ревизионния акт за двете съдебни инстанции, е в размер на 3 143,20 лева, изчислено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Административен съд - Варна е присъдил на Дирекция "ОДОП" гр. Варна сума в размер на 2 272,91 лева, следователно с настоящото решение в полза на дирекцията следва да се присъди по компенсация допълнително юрисконсултско възнаграждение в размер на 749,60 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение