Решение № 17454 от 27.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3136/2013 г.

Решение № 17454 от 27.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3136/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационни жалби на "Еко Строй Камин" ЕООД и директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град Бургас против решение № 1504/2012 на Административен съд, гр. Бургас постановено по адм. дело № 1105/2011 г. "Еко Строй Камин" ЕООД, гр. Бургас обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 02-1011405/1.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП град Бургас, потвърден с решение № РД-10-141/5.05.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Бургас /понастоящем с променено наименование дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика/ относно определените задължения по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди м. 04, м. 05, м. 06 и м. 07.2005 г. и м. 12.2006 г. по фактури за доставки на стоки и услуги от ЕТ "Дима - Димитрина Маркова", както и относно извършеното увеличение на финансовия резултат за 2005 и 2006 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) с отчетените разходи по същите фактури. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие със събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, в нарушение на процесуалния и материалния закон. Излагат се подробни съображения за допуснати нарушения на ДОПК при провеждане на ревизията, които систематизирани се свеждат до следното: неспазване на срока по чл. 114 от ДОПК и липса на произнасяне в първоинстанционното решение по искането за нищожност на ревизионния акт; нарушение на чл. 117, ал. 5 от ДОПК, тъй като ревизионния доклад е връчен едновременно с ревизионния акт, което е лишило дружеството да упражни правото си на възражения против констатациите на ревизиращите органи по приходи и е довело до издаването на РА в противоречие с чл. 119 от ДОПК. По съществото на спора този касационен жалбоподател твърди, че са изпълнени материалноправните предпоставки по ЗДДС (отм.) за признаване на правото на данъчен кредит по спорните фактури, като се позовава на представените по делото доказателства за осъществяване на доставките от прекия доставчик, както и на хипотезата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), тъй като плащането на данъка по по-голяма част от фактурите е платен по ДДС - сметка на доставчика. По приложението на ЗКПО (отм.) в касационната жалба на "Еко Строй Камин" ЕООД се твърди, че неправилно е приложен материалния закон, тъй като са спазени изискванията за документална обоснованост на отчетените разходи по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО (отм.), поради което не са налице условията на чл. 23, ал. 2, т. 10 от същия закон за преобразуване на финансовия резултат. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт в тази част. Претендират се разноски на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" град Бургас, обжалва решението в частта, в която ревизионен акт № 02-1011405/01.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП град Бургас, потвърден с решение № РД-10-141/5.05.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Бургас е отменен - по отношение на установените на Еко Строй Камин ЕООД задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 05., м. 06. и м. 07.2009 г. произтичащи от отказ на право на данъчен кредит по фактури, издадени от ЕТ Дима - Димитрина Маркова. Този касационен жалбоподател счита решението в отменителната част за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните оплаквания се отнасят до неправилна преценка на доказателствата по делото във връзка с предмета на доставките и основанията за отказ на правото на данъчен кредит. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на жалбата в тази част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК. Страните не са изразили становище по касационната жалба на насрещната страна. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, подадена от Еко Строй Камин ЕООД и основателност на касационната жалба, подадена от директора на дирекция ОДОП град Бургас. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При разглеждането им по същество на спора, съдът намира следното: Предмет на оспорване пред АС - Бургас е бил ревизионен акт № 02-1011405/1.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП град Бургас, потвърден с решение № РД-10-141/5.05.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Бургас, с който на "Еко Строй Камин" ЕООД са определени задължения по ЗДДС в размер на за данъчни периоди м. април, м. май, м. юни и м. юли 2005 г., м. декември 2006 г., м. май, м. юни и м. юли 2009 г. в размер общо на 17 039,90 лева главница и 7 630,20 лева лихви, както и задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2005 г. в размер на 5 700,17 лв. главница и 3 716,15 лева лихви, за данъчен период 2006 г. в размер на 1 332,50 лв. главница и 649,32 лева лихви. Определените с акта задължения за ДДС и корпоративен данък за 2005 г. и 2006 г. произтичат от отказ на право на данъчен кредит за посочените данъчни периоди по фактури, издадени от ЕТ Дима - Димитрина Маркова и от извършено преобразуване на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) за 2005 г. и 2006 г. с отчетените от ревизираното лице разходи по същите фактури. За 2009 г. не е извършено преобразуване на финансовия резултат по ЗКПО с разходите по фактура № 113/30.05.2009 г., фактура № 116/30.06.2009 г. и фактура № 118/30.07.2009 г. издадени от ЕТ Дима - Д. Маркова. По касационната жалба на "Еко Строй Камин" ЕООД: За да отхвърли жалбата в частта на отказаното право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 04., м. 05., м. 06. и 07.2005. и м. 12.2006 г., съдът е установил, че през тези периоди ревизираното дружество е получател по две групи фактури от ЕТ "Дима - Димитрина Маркова": първата група е с предмет доставка на строителни материали по фактури № 1020/14.04.2005 г. (шпакловки, фасаген - баки), № 1022/15.04.2005 г. (шпакловки, фасаген - баки), № 1044/27.07.2005 г. (унифор), № 1046/29.07.2005 г. (латекс - баки), № 1133/29.12.2006 г. (унифор, латекс, грунд). По отношение на тези фактури, приходният орган е приел, че липсват приемно - предавателни протоколи за всички видове строителни материали, липсват доказателства, от които да се установява кога, как и от кого доставчикът ЕТ "Дима - Д. Маркова" е придобил тези материали, поради което са налице основанията по чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.) за отказ на правото на данъчен кредит. Втората група фактури, издадени от същия търговец документират доставки на услуги - № 1030/30.04.2005 г. с предмет "услуга с булдозер" с данъчна основа 8 840 лв. и ДДС 1 768 лв.; № 1037/31.05.2005 г. с предмет "транспорт на земни маси" с данъчна основа 13 545,60 лв. и ДДС 2 709,12 лв.; № 1043/30.06.2005 г. с предмет "транспорт на земни маси " с данъчна основа 3 808 лв. и ДДС 761,60 лв.; № 1135/29.12.2006г с предмет "СМР" с данъчна основа 3 333,33 лв и ДДС 666,67 лв.; № 1136/30.12.2006 г. с предмет "СМР" с данъчна основа 3 000 лв. и ДДС 600 лв. Според органите по приходите осъществяването на услугите не се доказва от събраните при ревизията доказателства. Не са представени документи, които да удостоверяват от кого прекият доставчик е получил услугата с булдозер, тъй като към датата на издаването на процесната фактура /30.04.2005 г./ липсват данни този доставчик да е притежавал или да е наемал булдозер. Не е налице и трудов ресурс за извършване на тази услуга. По отношение на транспорта на земни маси е прието, че не са представени пътни листи, от които да се установява, кой, кога и с какъв автомобил е извършил превоза на 2 490т земни маси. Установено е, че към датата на издаване на тези фактури ЕТ не притежава товарни автомобили и няма назначени на трудов договор шофьори. Въз основа на представените по делото доказателства - извлечения от счетоводни сметки 411, 703, 4532, 601 и 204, оборотни ведомости за 2005 и 2006, амортизационен план за 2005 г., копие от дневници за продажби и справки - декларации, извлечения от банкови сметки и ДДС сметка, копие от договор за СМР от 11.09.2006 г. сключен между "Еко строй камин" ЕООД и ЕТ "Дима - Д. Маркова" за обект "ремонт на административна сграда - КЕЦ - център "Електроразпределение" АД Пловдив, както и издадения на прекия доставчик ревизионен акт по ЗДДС, съдът е приел, че не се доказва реалното извършване на доставки на строителни материали и строителни услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС (отм.), което е предвидено като предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит съгласно чл. 63 от ЗДДС (отм.) Този извод е мотивиран с липсата на доказателства за транспортирането на строителните материали и такива за влагането им в конкретен обект от страна на ревизираното лице. В тази връзка съдът е констатирал, че възлагането и изграждането на обект "Райска градина - гр. Свети Влас е извършено през 2009 г., възлагането на обект на "Ремонт на административна сграда КЕЦ - Център Електроразпределение АД Пловдив е от м. септември 2006 г., а възлагането на "Рекултивационни работи на обект "Техническа и биологическа рекултивация на рудник Малко Търново", извършено на 5.01.2005 г. е с предмет, реализирането на който не изисква влагане на строителни материали от вида на фактурираните: шпакловъчна смес, фасаген, латекс и грунд. Съдът не е кредитирал заключението на СИЕ, в частта, в която е констатирано, че доставените строителни материали по процесните фактури са вложени в строителен обект на територията на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, на който през 2005 г. жалбоподателят е извършвал СМР по възлагане от "Бургстрой 2" ООД, като са посочени номера на две фактури, по които издател е "Еко строй камин" ЕООД, тъй като този извод на вещото лице не се подкрепя от останалите доказателства по делото. Съдът се е аргументирал с липсата на представен договор за какъвто и да е строителен обект на територията на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД със страни жалбоподателя и "Бургстрой 2" ООД, както и с липсата на данни относно видовете СМР, които са били предмет на изпълнение от Еко Строй Камин ЕООД, за да се прецени дали доставените и описани в процесните фактури строителни материали кореспондират с вида на строителната дейност, за която ревизираното дружество се е задължило. По отношение на фактура № 1133/29.12.2006 г. за доставка на унифор, латекс и грунд, съдът е анализирал доказателствата по делото и е приел, че същата е относима към периода, през който е действал договора за СМР сключен между "Еко строй камин" ЕООД и ЕТ "ДИМА - Д. Маркова" за обект "Ремонт на административна сграда КЕЦ - Център Електроразпределение АД Пловдив, 11.09.2006 г. - 31.12.2006 г. Към този договор е представен в табличен вид опис на три вида СМР, извършени на този обект с посочване на количество на извършена работа и единична и крайна цена, съставен от Й. М., представляващ доставчика, като при съпоставка между количествата извършени СМР и количеството строителни материали по тази фактура (л. 296). съдът е установил, че описаните във фактурата количества строителните материали спрямо количествата извършени СМР, посочени в горния списък са съпоставими, но предвид липсата на доказателства за изпълнение на този договор от ЕТ, не се установява и влагането на материали. В тази връзка е прието, че представеният и приложен списък със строителни дейност няма дата на съставяне и не може да се приеме, че този документ представлява протокол, с който са отчетени извършените количества СМР, защото липсва подпис на лицето, което е възложило тези СМР, който подпис удостоверява приемането на извършената работа. Други документи за този обект "Ремонт на административна сграда КЕЦ - Център Електроразпределение АД Пловдив не са представени от страните, поради което в обжалваното решението е направен извод за липса на материалноправните предпоставки за признаване на данъчен кредит и по тази фактура. По отношение на доставките на услуги от ЕТ Дима - Димитрина Маркова през 2005 г. и 2006 г., съдът е приел за правилни изводите на ревизиращите органи по приходите, че не е доказано действителното им извършване. В тази връзка при постановяване на решението е извършена съпоставка между предмета на спорните фактури и услугите, по които ревизираното дружество е изпълнител на обект "Техническа и биологическа рекултивация на рудник Малко Търново, участък "Бърдце - терени и отвали" по договор за извършване на дадена работа от 5.01.2005 г. с "Бургаски медни мини" ЕАД. Представените доказателства за изпълнение на този договор от ревизираното дружество са преценени във връзка с наличния по преписката договор от 25.03.2005 г. за подизпълнение на услуги с пътно - строителни машини и транспорт на земни маси, сключен със "Строителни материали" АД относно извършване на обект "техническа и биологическа рекултивация" на рудник Малко Търново с предмет услуга с булдозер Т 130 и Т 330, както и транспорт на земни маси, със срок на договора до 30.09.2005 г. От анализа на тези доказателства съдът е приел, че за разлика от този подизпълнител, доставчикът ЕТ "Дима - Д. Маркова" не е представила писмени доказателства, удостоверяващи отчитането на извършената работа, що се касае до услугата с булдозер, нито доказателства, удостоверяващи извършването на транспорта, освен договор за наем на МПС сключен на 31.05.2005 г. между "Минков" ЕООД и ЕТ "Дима - Д. М." за временно и възмездно ползване на товарен автомобил "ИФА" индивидуализиран с номер на шаси и двигател По делото липсват каквито и да е доказателства, в това число и констатация на вещото лице, които да обосноват извода, че доставчикът ЕТ "Дима - Д. Маркова" е извършил, в качеството на подизпълнител фактурираните на жалбоподателя услуги по посочените по-горе три фактури. С оглед изводите за липса на доставки в данъчни периоди м. 04.2005, м. 05.2005 г., м. 06.2005 г. и м. 12.2006 г. по фактурите, издадени от ЕТ Дима - Димитрина Маркова, съдът е приел за законосъобразно и извършеното увеличение на финансовия резултат за 2005 г. и 2006 г. с отчетените разходи по тези фактури, на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) Решението в тази обжалвана част е правилно постановено. Не са налице посочените от "Еко Строй Камин" ЕООД касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Установената от съда фактическа обстановка по спора кореспондира със събраните по делото доказателства. Въз основа на правилно установените факти и извършения анализ на доказателствата по делото изводите за материална законосъобразност на определените задължения по ЗДДС (отм.) и ЗКПО (отм.) съответстват на приложимия по време материален закон. Доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 114, чл. 117, ал. 5 и чл. 119 от ДОПК при провеждане на ревизията, са неоснователни. Действително в мотивите на обжалваното решение тези възражения не са обсъдени, но този пропуск не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила в процесния случай, тъй като не се отразява на крайния извод за законосъобразност на ревизионния акт. Не е налице твърдяното от касатора нарушение на правилата за провеждане на ревизията, което да го е лишило от правото на възражения по чл. 117, ал. 5 от ДОПК или което да обуслови невалидност на издадения ревизионен акт. От данните по делото е видно, че заповед за възлагане на ревизия № 1001405 от 31.08.2010 г., с която се удължава срока за извършване на ревизията с един месец, съставения ревизионен доклад № 1001405/14.10.2010 г. и ревизионния акт № 02-1011405/1.02.2011 г., с който ревизията е приключила са връчени лично, срещу подпис на управителя на дружеството на една и съща дата - 21.02.2011 г. Видно от доказателствата по преписката, ЗВР от 31.08.2010 г., ревизионния доклад и ЗОКО са надлежно връчени по реда на чл. 32 от ДОПК на 5.01.2011 г., след като ревизираното дружество е търсено и не е открито на адреса за кореспонденция в гр. Бургас, ж. к. Славейков № 55, вх. Ж, партер. Поради това последващото им връчване лично срещу подпис на законния представител на ревизираното лице е ирелевантно за законосъобразността на процесуалните действия на органите по приходите. От изложеното следва, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както е приел и първоинстанционния съд. По същество на спора относно отказа на правото на данъчен кредит правилно съдът е приел, че упражняването на правото на приспадане и при действието на ЗДДС (отм.) е предпоставено от реалното изпълнение на фактурираните доставки на стоки и услуги. Това изпълнение изисква доказване прехвърляне правото на собственост върху стока и извършването на съответната услуга по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС (отм.). При неустановяването на реалността на доставките, дори да са установени останалите условия, предвидени в чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.), то правото на приспадане на данъчен кредит не може да се упражни успешно. Наред с това в чл. 65 от ЗДДС (отм.) законодателят е въвел и отрицателни предпоставки, при наличието на които не може да се признае това материално право и те са свързани с действия, респ. бездействия, както на преките доставчици, така и на предходни доставчици. В конкретния случай от доказателствата по делото не се установява, че правото на собственост върху фактурираните от ЕТ "Дима - Димитрина Маркова" строителни материали е прехвърлено в полза на "Есо Строй Камин" ЕООД. Касае до доставки на родовоопределени вещи, правото на собственост, върху които се прехвърля чрез тяхното индивидуализиране - по съгласие на страните или чрез тяхното предаване. В случая не са налице каквито и да било доказателства за индивидуализиране на строителните материали, описани в спорните фактури /стокови разписки, подписани от страните по фактурите, доказателства за транспортирането на материалите до съответния обект и предаването им на превозвач и др./ При липсата на доказателства за осъществяване на доставките на строителните материали по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС (отм.), правилно съдът е приел за законосъобразен отказът на правото на данъчен кредит. Не са налице и доказателства за получаването на материали от ЕТ Дима - Димитрина Маркова и влагането им в строителните работи на конкретните обекти, на които дружеството - касатор е изпълнител. Съдът е анализирал подробно доказателства по делото относно обектите, на които ревизираното дружество е изпълнител и правилно е приел, че не се установява осъществяването на доставките на строителни материали. Правилно е приложена и нормата на чл. 202 от ГПК, като не е кредитирано заключението на СИЕ в частта, в която е посочено, че фактурите от 2005 г. са относими към СМР на обект, находящ се в Лукойл Нефтохим Бургас АД, тъй като се подкрепя от останалите доказателства по делото. По доставките на услуги за процесните периоди на 2005 г. и 2006 г. правилно е прието, че не се установява фактическото им извършване от страна на прекия доставчик. Действително едноличният търговец е представил доказателства, че разполага с нает товарен автомобил "Ифа", но не е установил фактическото извършване на услугите по транспортиране на земни маси и отчитането им на "Еко Строй Камин" ЕООД. За услугата с булдозер по делото е представена само фактура. Показанията на св. Маркова за осъществяването й не се подкрепят от другите доказателства по делото. По отношение на фактура № 1136/30.12.2006 г. с предмет СМР по договор от 11.09.2006 г. съдът правилно е приел, че представеният по делото списък на три вида работи - боядисване с латекс по стени и тавани, шпакловка по стени и тавани не удостоверява тяхното изпълнение. Преди всичко този документ, макар и да е съставен от Йордан Марков, за който в писмените обяснения на Димитрина Маркова е посочено, че фактически е ръководил строителните работи на търговеца, не материализира волеизявление на страните за приемане и предаване на посочените дейности. Върху документа е налице писмено одобрение с подпис, за който няма данни да е от името на получателя по фактурата. Не става ясно дали описаните дейности касаят изпълнението на договора от 11.09.2006 г. Освен това правилно съдът е констатирал, че документът не съдържа дата и не може да бъде обвързан по време към момента на издаване на процесната фактура. При липсата на доказателства за извършване на услугите от страна на прекия доставчик и приемането им от ревизираното лице, крайните изводи на първоинстанционния съд за законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит са направени в съответствие с приложимия по време материален закон. Доводите на касатора за нарушение на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), са неоснователни. Цитираната норма предвижда, че правото на данъчен кредит се признава и при неизпълнение на изискванията за начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), в случаите когато е платен по ДДС - сметка на доставчика до края на данъчния период през който е упражнено. Приложението на това правило предполага установяване на реалното осъществяване на доставки на стоки и услуги, какъвто процесния случай не е. Предвид липсата на доказателства за реално осъществяване на фактурираните доставки, правилни са и изводите за законосъобразност на ревизионния акт и в частта по ЗКПО (отм.) относно извършеното увеличение на финансовия резултат за 2005 г. и 2006 г. със сумата на отчетените от дружество разходи по фактурите, издадени от ЕТ Дима - Димитрина Маркова. Нормата на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) предвижда, че финансовият резултат (счетоводната печалба/загуба) за данъчни цели се увеличава с разходите, довели до намаляване на финансовия резултат (счетоводната печалба/загуба), които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по реда, определен в съответните нормативни актове, с първични документи, включително придружени с фискален бон или с касова бележка от кочан, издадена в предвидени от нормативен акт случаи, или отчетени в нарушение на счетоводното законодателство или на принципа "документална обоснованост". От събраните по делото доказателства е установено, че от ревизираното лице са осчетоводени разходи въз основа на фактури, които не документират реално осъществени доставки. Така извършеното осчетоводяване е в нарушение на изискванията на ЗСч, поради което съдът не е допуснал нарушение на материалния закон, като е приел, че извършеното увлечение на финансовия резултат е законосъобразно. По изложените съображения, решението в частта, в която жалбата на "Еко Строй Камин" ЕООД е отхвърлена като правилно и следва да се остави в сила. По жалбата на директора на дирекция ОДОП град Бургас: За да отмени ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел, че отказът на правото на данъчен кредит в данъчни периоди м. 05., м. 06. и м. 07.2009 г. е незаконосъобразен. Решението в тази част е мотивирано с наличието на доказателства за извършени реални доставки на СМР на обект "Райска градина" гр. Свети Влас от ЕТ Дима - Д. Маркова към ревизираното дружество и от последното към Идън Девелъпментс АД. В тази връзка съдът е ценил представените по делото доказателства - протоколи обр. 19, с които ЕТ Дима - Димитрина Маркова, в качеството на подизпълнител е отчитал на Еко Строй Камин ЕООД извършената строително - монтажна дейност. Отчетената от подизпълнителя работа е съпоставена с работата, предадена от ревизираното дружество на инвеститора "Идън Девелъпментс" АД. Установено е, че стойността по фактурите е платена по банков път съгласно съдебно - икономическата експертиза. Няма спор по делото, че представените фактури отговарят на изискванията на чл. 114 от ЗДДС и че са отчетени от доставчика и от жалбоподателя. Според първоинстанционния съд само от факта, че доставчикът няма кадрови потенциал за извършване на процесните доставки, не може да се обоснове извод за липса на реалност на тези доставки. Този извод е обоснован с практиката на СЕС по тълкуването на Директива 2006/112/ЕО. Решението е правилно постановено и в тази част. И при действието на ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г. действителното осъществяване на доставките е условие за възникването и надлежното упражняване на правото на данъчен кредит. В процесния случай предмет на фактурите са доставки на услуги - СМР на обект "Райска градина" гр. Свети Влас. Съгласно чл. 9 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. По доставки на услуги съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие настъпва към момента на извършването им. По силата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС услугите се считат за извършени на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. В процесния случай не е спорно, че ревизираното лице като изпълнител по договор с "Идън Девелъпментс" АД е извършвало СМР на обект Райска градина в гр. Свети Влас, община Несебър, включително изкърпване, боядисване и грундиране на стени и тавани. Това се потвърждава и от представените при ревизията договор от 12.05.2009 г. и приложения № 1 и № 3 към него, оферта на "Еко Строй Камин" ЕООД, подписана от страните по договора, според която цената на СМР от закърпване, боядисване и грундиране е 7.50 лева /кв. м. Не е спорно също така, че резултатът от така договорените услуги е предаден и приет на възложителя на обект в същите данъчни периоди - м. 05.2009 г., м. 06.2009 г. и м. 07.2009 г. ЕТ Дима - Димитрина Маркова видно от договор от 15.05.2009 г. е подизпълнител на посочените видове СМР. Изпълнението на услуги по боядисване, грундиране и изкърпване е документирано с протоколи обр. 19 съответно от 26.05.2009 г., от 26.06.2009 г. и от 30.07.2009 г. при единична цена от 6.50 лева/кв. м. В хода на ревизията доставчикът е представил доказателства за назначени по трудов договор общи работници в строителството. От данните по делото не се установява, тези договори да са прекратени към 2009 г. От показанията на Димитрина Маркова, дадени в съдебното производство се установява, че нейни работници са присъствали на обект Райска градина в Свети Влас. От съвкупната преценка на доказателствата по делото, съдът правилно е приел за доказано извършването на фактурираните услуги. Този извод кореспондира и с констатациите на органите по приходите в частта по ЗКПО за 2009 г., който също е включен в обхвата на процесната ревизия. В ревизионния акт е прието, че за осчетоводените разходи по фактури № 113/30.05.2009 г., № 116/30.06.2009 г. и № 118/30.07.2009 г. от дружеството са осчетоводени приходи по фактурите за извършени услуги към Идън Девелъпментс АД. В този случай за разлика от предходните ревизирани периоди на 2005 г. и 2006 г. органите по приходите не са извършили корекция в декларирания финансов резултат на дружеството по ЗКПО за 2009 г., поради това, че услугите не са извършени. Доводите на директора на дирекция ОДОП град Бургас за противоречие в мотивите на съда относно реалността на доставките по фактурите от 2009 г. и тези за недоказаност на доставките на строителни материали в предходни периоди, са неоснователни. Липсата на доказателства за транспортиране касае доставките на стоки, докато предмет на спорните фактури от 2009 г. са доставки на услуги, данъчното събитие, за които настъпва към момента на извършването им съгласно чл. 25, ал. 2 във връзка с чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС. Твърдението на този касатор, че наетият от ЕТ Дима - Д. Маркова товарен автомобил е спрян от движение е недоказано с предвидените в ДОПК доказателствени средства. Данните от приложените в преписката констативни протоколи, за установено от "Идън Девелъпментс" АД неизпълнение на задълженията от страна на негови изпълнители на обект Райска градина се отнасят до фирми, които не са изпълнили задълженията си да почистят обекта. По делото няма данни и доказателства, включително такива събрани чрез насрещна проверка на дружеството - инвеститор, че тези констатации се отнасят до всички изпълнителни на СМР на обекта. Поради това липсата на ЕТ Дима - Д. Маркова в тези протоколи не означава, че търговецът не е изпълнявал СМР на този обект. По тези съображения, касационният състав намира, че решението в частта, в която ревизионният акт е отменен не е засегнато от твърдените в касационната жалба на директора на дирекция ОДОП гр. Бургас пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,