Решение № 5214 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15679/2013 г.

Решение № 5214 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15679/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Станка Иванова Станева от гр. Варна, чрез проц. й представител адв. Митко Гроздев, против решение № 2321/30.09.2013 г., постановено по адм. дело № 1367/2013 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 799-5/19.12.2012 г. на Общински съвет - Варна за одобряване на план за улична регулация на улици и поземлени имоти за обекти - публична собственост - ПУП-ПУР на с. о. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", без квартали № № 20, 21 и 26, в това число: схема за електронни и съобщителни мрежи и съоръжения, схема за електроснабдяване, схема за водоснабдяване и канализация, схема за газоснабдяване, сборна схема за техническа инфраструктура, схема за вертикално планиране и транспортно комуникационна схема, в частта относно имот 765. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му. Ответната страна Общински съвет - Варна не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение (постановено по жалба срещу акт за одобряване на ПУР за изграждане на обект второстепенна улична мрежа-улица от V клас), от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорения ПУР в частта, засягаща имота на оспорващия, за законосъобразен, без наличие на основания по чл. 146 АПК. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Процесният подробен устройствен план - ПУР предвижда първична улична регулация по чл. 110, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗУТ. Основанието за такъв ПУП е чл. 16, ал. 7 ЗУТ, тъй като имотите не са урегулирани, но попадат в урбанизирана територия. Правилно и обосновано от събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд приема, че оспорените решения са приети от компетентен орган, във валидна писмена форма и без съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспореният ПУР обаче е одобрен в противоречие на материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. По делото е установено с неоспорено от страните заключение на вещо лице, че в частта по отношение на процесния ПИ, одобреният ПУР предвижда отнемане на площ от 173 кв. м., което съставлява 20.16% от общата площ на имота от 858 кв. м. в рамките на изискуемия размер по чл. 19, ал. 1 ЗУТ. Това е допустимо за плана по чл. 16, ал. 7 ЗУТ, при който няма ограничение за отнемане на площ до 25%. Предназначението на отнетата площ е за прокарване на обслужваща улица, като проектираната улична регулационна линия засяга процесния ПИ № 765 от юг и запад (ограда, строежи, плодни дръвчета). В настоящото производство е от значение, че съществува вариант, посочен от вещото лице, при който процесния ПИ не се засяга. Според заключението на вещото лице теренът не е преобладаващо стръмен, не са налице тежки теренни условия, като е предложен вариант относно улицата южно от процесния ПИ, при който степента на засегнатост се намалява, при това са съобразени вертикалната планировка и подземната инженерна инфраструктура и транспортно-комуникационния план. Самото съществуване на друга по-благоприятна възможност за процедиране, каквато не е разглеждана и съобразявана при одобряването на оспорения ПУР, обосновава нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и чл. 108, ал. 5 ЗУТ, изискващ от административния орган да прилага онези мерки, които са по-благоприятни за гражданите, чиито права са засегнати от административния акт. За да приложи такива мерки органът е длъжен да изследва различните целесъобразните възможности и да мотивира избора си. Като не е извършил преценка по критериите на чл. 6 АПК, административният орган е издал акт, който е материалноправно незаконосъобразен и подлежи на отмяна в оспорената част. Решението, с което оспорването е отхвърлено, се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по същество на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,