Решение № 2238 от 26.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7902/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Симеонов, с [ЕГН], чрез пълномощника адв. О. Бързаков, срещу Решение 697 от 31.05.2023 г., постановено по адм. д. 1137 по описа на Административен съд София - област (АССО) за 2022 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Ревизионен акт Р-22002320000026-091-001 от 09.06.2022 г. (РА), издаден от органи по приходите в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - София, потвърден с Решение 1352 от 24.08.2022 г., издадено от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д "ОДОП") София при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП). Наред с това, Симеонов е осъден да заплати разноски за първоинстанционното производство в размер на сумата от 903,00 лв. В касационната жалба се поддържа становище, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът допуснал пропуски при преценката на писмените доказателства и показанията на свидетелите, и не извършил техен задълбочен анализ. Релевира доводи, свързани с неизпълнение на задължението на съда да изследва причината за изземване на преписката от друго длъжностно лице, като обръща внимание на това, че в цитираните заповеди никъде не е посочена и мотивирана смяната, както и начина на приключване на ревизията. Позовава се на противоречията, установени в заключението на съдебно счетоводната експертиза (ССчЕ). По подробно изложените в касационната жалба съображения иска отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на сторените разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът директор на Д ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. Р. Кръстева, оспорва касационната жалба в съдебното заседание пред настоящия съд. По същество на оспорването моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд съобразил установеното от фактическа страна в хода на ревизионното производство, че за процесните периоди по банкови сметки на ревизираното лице са постъпили суми от А.Топалов, К. Грънчева и И. Щентов общо в размер 42002,00 лв. Взел предвид приетото, че сумите представляват доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, доколкото не е посочено основанието за получаването им и не са декларирани от Симеонов. Същият е дал обяснения, че това са суми върнати му от лицата, на които е дал парични заеми. Доказателства относно тези твърдения не са представени, като наред с това е установено, че както ревизираното лице, така и другите лица не са отразили заеми в годишните данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ. При тези данни ревизиращият екип приел, че това са доходи от други източници по смисъла па чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, за които няма данни да са обложени по ЗДДФЛ. Като последица на това с РА били установени допълнителни задължения за данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в общ размер 4200,17 лв. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Съобразил, че в хода на административното производство ревизираният субект не е представил доказателства. Договорите за заем и разписките към тях са представени едва в съдебното производство. Съдът обосновал извод, че предвид липсата на доказателства за произхода на постъпилите суми, те съставляват доход за ревизираното лице по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Счел, че с тази сума законосъобразно е увеличена данъчната основа за ревизираните данъчни периоди. По изложените в обжалваното решение съображения отхвърлил жалбата. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено при наличието на релевираните касационни основания. Прегледът на делото дава основание на настоящия съдебен състав да обоснове извод за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до постановяване на необоснован и в нарушение на материалния закон съдебен акт, които са основание за неговата отмяна. Основателни са оплакванията на касационния жалбоподател, че съдът не съобразил случилото се изземване на ревизионната преписка в хода на ревизионното производство на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК и в тази връзка не подложил на преценка и анализ този факт. Посоченото нарушение е повлияло върху преценката на съда относно валидността на РА, която е направена без да са изяснени фактите във връзка с изземване разглеждането и решаването на преписката в хода на ревизионното производство. При внимателен и обстоен преглед на приобщените по делото доказателства се установява, че първоинстанционният съд е направил фактическите си установявания във връзка с компетентността на единия от органите по приходите (възложителя на ревизията М. Колева), издал спорния РА заедно с ръководителя на ревизията И. Алексова, на база направените констатации от решаващия орган в Решение 1352 от 24.08.2022 г. В същото е посочено, че с Решение Р-22002320000026-098-001 от 04.06.2021 г., издадено от директора на ТД на НАП - София, на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК, преписката е иззета от Р. Якимов, правомощията на възлагащ орган са възложени на М. Колева, както и причината за това изземване. Установява се, че Решение Р-22002320000026-098-001 от 04.06.2021 г., издадено от директора на ТД на НАП - София, на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК, което е дало основание на съда да направи правните си изводи относно компетентността на М. Колева в качеството й на издател на РА, във връзка с разпореденото изземване на преписката от Р. Якимов, в качеството му на възлагащ орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, не е приобщено по делото като доказателство. По предписанието на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в приложимата към казуса редакция след изменението й с ДВ, бр. 82 от 2012 г., РА се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК допуска възможността определен в закона горестоящ орган да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, но при изчерпателно изброени хипотези - отвод, самоотвод, трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите. Правомощието да промени компетентния орган е на определен в закона горестоящ орган. При действието на чл. 7, ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), във вр. с чл. 7, ал. 3 ДОПК тази компетентност е на изпълнителния и на териториалния директор или на определени от тях служители на НАП. По делото не са приобщени доказателства по чл. 7, ал. 3 ДОПК относно хипотезата на невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, както и решението за изземване на преписката от Р. Якимов, оправомощен да изпълнява функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК и възлагането на друг орган по приходите М. Колева. В този смисъл фактическите и правни изводи, които съдът е направил по този въпрос са необосновани. Те са резултат на допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, което се изразява в неизпълнение на процесуалното му задължение за изискване на цялата преписка по издаването на спорния РА, част от която без съмнение е и посоченото решение, издадено на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК, както и доказателствата за причините, наложили това. Тези доказателства не са описани и в придружителното преписката писмо (л. 66 и 67 от първоинстанционното дело), но указания от съда не са дадени в тази насока, доколкото съдържанието на разпоредителната част на разпореждането от 28.11.2022 г. не съдържа такава конкретика. Неизпълнението на това задължение, което настоящият съдебен състав констатира при извършената проверка за постановяване на проверявания акт в съответствие с материалния закон, е съществено и обуславя извод за отмяната му като неправилен и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССО. Наред с посоченото, установява се, че съдът нееднозначно е определил предмета на спора. По предписанието на чл. 156, ал. 1 ДОПК на оспорване пред съда подлежи РА в частта, която не е отменена от решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК. В съответствие с тази правна регламентация, видно от диспозитива на обжалваното решение, съдът е отхвърлил оспорването срещу РА. Така е определен предметът на спора и на страница втора от съдебния акт (абзац втори и пети). Въпреки това, в разпореждания от 02.11.2022 г. (с което производството по делото е оставено без движение) и от 28.11.2022 г. (за насрочване на делото и конституиране на страните), в протоколното определение от първото по делото съдебно заседание пред АССО, провело се на 11.01.2023 г., с което е направен доклад на делото, а и на страница първа в обжалваното решение, като оспорено е посочено Решение 1352 от 24.08.2022 г., издадено от директора на Д «ОДОП» - София при ЦУ на НАП. Това, впрочем, е в съответствие с дефинирането на оспорения акт от Симеонов в предявената пред АССО жалба (стр. 1 и стр. 3) и направеното с петитума искане за отмяна на решението на директора на Д «ОДОП» - София при ЦУ на НАП. Съдът не е констатирал необходимостта от даване на указания в тази насока предвид разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ДОПК в контекста на дължимата преценка досежно допустимостта на предявеното от Симеонов пред съда оспорване. Ето защо, при новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва преди всичко да въведе яснота по въпроса относно оспорения акт, като даде указания до лицето в тази насока. При преценка за допустимост на производството, съдът следва да изпълни процесуалното си задължение за приобщаване на цитираните по-горе писмени доказателства, относими към становището му за валидност/нищожност на РА, към доказателствената съвкупност, които са част от административната преписка по издаването му. В случай, че в техния контекст намери РА за валиден, съдът следва да пристъпи към разглеждане на спора относно материалната законосъобразност на РА. При това следва да съобрази, че разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с възраженията на страните по вътрешно убеждение с оглед формирането на фактически и правни изводи (чл. 12 ГПК, във вр. с пар. 2 ДР на ДОПК). В мотивите следва да се съдържат констатациите на съда относно доказателствените и правнорелевантните факти, правните му изводи и посочване какво съдът постановява по съществото на спора по всички спорни въпроси. Съдът следва да обсъди всички доказателства, да прецени стойността им и ясно да посочи кои значими за делото факти приема за установени и кои не, и въз основа на кои доказателства. Следва да има предвид, че изброяването на приетите по делото писмени доказателства като част от преписката, пресъздаването на казаното от свидетелите и инкорпорирането на съдържанието на или просто споменаването на заключението на ССчЕ не съставлява обсъждане на доказателства и изпълнение на задължението на съда да направи собствени фактически установявания като посочи какво приема за установено въз основа на тях, на кои дава вяра и на кои не. По разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото съобразно правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение