Решение № 7133 от 7.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13970/2016 г.

Решение № 7133 от 7.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13970/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на С. А. С., едноличен търговец с търговска фирма ЕТ "С. С. - АС" със седалище и адрес на управление гр. Б., ж. к. "Славейков", бл. ..., вх. ..., ет. ... против решение № 1707/26.10.2016 г. по адм. д. № 1102/2016 г. по описа на Административен съд - Б., с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът - зам. кмет на община Б. не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване по жалбата на касатора в първоинстанционното производство е заповед № 1192/04.05.2016 г., с която на основание чл. 57а, ал. 3, вр. с чл. 57, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, зам. кметът на община Б. е наредил премахването на преместваем обект "Метален павилион за закуски и безалкохолни напитки", с площ от 12 кв. м. и навес към него с площ 7,4 кв. м., в УПИ II - 314, кв. 41 по плана ж. к. "Славейков", гр. Б. С постановеното по делото решение, оспорването е отхвърлено като неоснователно. Този правен резултат е обоснован с установявания относно вида на обекта и липсата на разрешение за поставянето му. Изложени са мотиви относно компетентността на административния орган, издал обжалваната заповед, както и че в хода на преписката не са допуснати административнопроизводствени нарушения. Касационните доводи за неправилност на решението са неоснователни. По делото е прието писмено заключение на съдебно-техническа експертиза, последвано от устен доклад на експерта в съдебното заседание от 12.10.2016 г., неоспорени от касационния жалбоподател, чието категорично становище е, че павилионът може да се премести с леки поправки, като премахването му няма да увреди субстанцията и начина на ползване на земята. Изводът на първоинстанционния съд, че процесният обект представлява преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 ДРЗУТ, е правилен. Не е доказано от жалбоподателя, че процесният преместваем обект има разрешение за поставяне съответстващо по местоположение на одобрена схема на община Б.. Н. следва да се кредитират посочените от жалбоподателя разрешение за строеж № 4-229/01.04.1993 г., издадено на основание чл. 120, ал. 4 от Правилника за прилагане на закона за териториално и селищно устройство /ППЗТСУ/ за метален павилион с размери 3.00/2.50 за търговска дейност, находящ се до бл. ...-9-10, ж. к. "Славейков", гр. Б. и разрешение за строеж № 527/8.04.1997 г. за неговото преустройство. Същите са за обект с различно местоположение и параметри от процесния, намиращ се на северозападната страна на бл. ..., жк. "Славейков", гр. Б. В този смисъл изложените в обжалваното решение мотиви, налагащи извод за липса на разрешение за поставяне е правилен. Не са относими към настоящото производство различните действия и актове, с които административни органи са създавали в жалбоподателя грешно впечатление за законност на монтирането на притежавания от него павилион. В развилото се пред Административен съд - Б. първоинстанционно производство са представени и обсъдени подробни доказателства, от които е изведен мотивиран извод за поставянето на процесния обект при липса на законовите изисквания. Обектът, предмет на разпорежданията на обжалваната заповед, е различен от разрешения по реда на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ /отм./ и не попада в приложното поле на § 17, ал. 1 ПРЗУТ, още повече, че доказателства за запазването му по силата на решение на общинския съвет не са ангажирани. В тази връзка обстоятелствата, че касационният жалбоподател е заплащал наем за терена, върху който обектът е разположен и в платежния документ като основание за плащането е посочен текста на § 17, ал. 1 са ирелевантни. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд