Решение № 1730 от 3.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10560/2011 г.

Решение № 1730 от 3.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10560/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Смолян срещу решение № 214 от 22.07.2011 г., постановено по административно дело № 220/2011 г. по описа на Административен съд - Смолян. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът претендира отмяна на оспорения съдебен акт. Ответникът по касация - Тихомир Николов Ников от с. Момчиловци, общ. Смолян, чрез пълномощника адв. Караманолов в писмена защита моли съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - Смолян е отменено решение № 12/18.05.2011 г. на директора на РУСО - Смолян и е обявена нищожността на разпореждане от 11.04.2011 г. на началник сектор "ПОБГВ" - за ръководител на осигуряването за безработица при РУСО - Смолян, с което е отменено разпореждане от 15.02.2011 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на Тихомир Николов Ников за периода 29.01.2011 г. - 28.12.2011 г. в размер на 32.75 лв. дневно. За да уважи подадената до него жалба на Ников първоинстанционният съд е приел, че разпореждането от 11.04.2011 г. е издадено при липса на материалноправна компетентност, доколкото в разпоредбата на чл. 54ж, ал. 1 от КСО, посочена като правно основание за издаването му, не е предвидено правомощие на длъжностното лице, на което е възложено осигуряването за безработица в ТП на НОИ (РУСО) да отменя с ново разпореждане издаденото вече разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица. Съдът е посочил, че такова правомощие е включено в разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ), но тази норма противоречи на нормата на чл. 54ж, ал. 1 от КСО, която е от по-висок ранг и затова на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА) следва да бъде приложена разпоредбата от по-високия по степен нормативен акт. Така постановеното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на съдебното производство пред Административен съд - Смолян (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. При разглеждане на делото Смолянският административен съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. В нормата на чл. 54ж, ал. 1 от КСО е уредено, че паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ. В разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1 от НОИПОБ е предвидено, че длъжностното лице, издало разпореждането за отпускане, отказване, изменяне, спиране, възобновяване, прекратяване или възстановяване на паричното обезщетение за безработица, както и за възстановяване на неправилно изплатени суми, може да го поправя, изменя или отменя с ново разпореждане, когато е допусната явна фактическа грешка. От съдържанието на цитираните текстове недвусмислено се налага извода, че в разпоредбата от подзаконовия нормативен акт е предвидено правомощие на административния орган, което не е предвидено в законовата норма. Съгласно § 5 от ПЗР на НОИПОБ, наредбата е издадена на основание чл. 54а, ал. 5 от КСО. Според чл. 75, ал. 2 от АПК, нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен, а чл. 7, ал. 2 от ЗНА дефинира наредбата като нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. От изложеното явства, че правомощията на овластен с публична власт административен (в това число и осигурителен) орган, които са установени със закон (респ. кодекс), могат да бъдат допълнени само със закон (кодекс). Допълването им с подзаконов нормативен акт е недопустимо, още повече когато липсва надлежно овластяване със закон да бъде направено такова допълване с подзаконовия нормативен акт. С оглед на това не може да бъде споделено становището, изразено в касационната жалба, че правомощието по чл. 6, ал. 1, т. 1 от НОИПОБ на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица да отменя издаденото преди това разпореждане за отпускане, отказване, изменяне, спиране, възобновяване, прекратяване или възстановяване на парично обезщетение за безработица, само допълва правомощията на осигурителния орган, които не се намират в дисонанс с тези, установени в КСО. Правомощието на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица да отменя издаденото преди това разпореждане, свързано с обезщетение за безработица, не може да бъде изведено и от разпоредбите на чл. 99 - 100 от АПК, регламентиращи института на възобновяването. Този ред не е приложен в случая, а изключения от регламентирания в АПК ред, включително относно компетентния орган, могат да бъдат регламентирани само в закон, а не в подзаконов нормативен акт (в т. ч. и наредба на Министерския съвет). Поради изложените съображения правилно Смолянският административен съд е достигнал до извода, че разпореждането от 11.04.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО - Смолян е издадено при липса на материална компетентност и е прогласил същото за нищожно, като преди това е отменил решение № 12/18.05.2011 г. на директора на РУСО - Смолян, с което разпореждането е оставено в сила. В същия смисъл е и практиката на Върховния административен съд по идентични казуси, изразена в решение № 7188/25.05.2011 г. по административно дело № 15202/2010 г. и решение № 16766/19.12.2011 г. по административно дело № 9233/2011 г., двете на ВАС, шесто отделение. Предвид горното тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на процесните административни актове, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,