Решение № 786 от 18.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7251/2010 г.

Решение № 786 от 18.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7251/2010 г., I о., докладчик съдията Панайот Генков Касационното производство по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на директора на Митница Югозападна чрез пълномощника си - юрисконсулт Костадинка Трайкова срещу решение № 656/29.03.2010 г., постановено по адм. д. № 9134/09 г. по описа на Административен съд-София град, с което е отменено Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 41/20.08.2008 г. на началника на Митница Кулата, с искане да се отмени като неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът в отговор на касационната жалба, излага доводи за правилност на обжалваното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо "а" отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АССГ след отмяна на предишно решение и връщане на делото за ново разглеждане е било ППСПДВ № 41/20.08.2008 г. на началника на митница Кулата - тогава Николай Шушков, потвърдено с решение № К-52/19.01.2009 г. на директора на РМД - София, същото физическо лице Николай Шушков. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че е недопустимо едно и също физическо лице, макар и в различни служебни качества, да постановява индивидуален административен акт и да се произнася по неговата законосъобразност като по-горестоящ административен орган при неговото обжалване по административен ред, поради което, като е преценил, че е бил нарушен чл. 76, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 3 от ДОПК и чл. 33, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 2 от АПК, е отменил обжалвания акт. Този извод на съда е правилен и законосъобразен и се споделя изцяло от настоящата инстанция. За да се осигури обективност, безпристрастност и законосъобразност при издаването на индивидуални административни актове, законодателят е предвидил в Административнопроцесуалния кодекс по принцип, а в Закона за митниците и в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и императивно те да се обжалват по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който има право да ги измени, отмени или потвърди. За да гарантира тези принципи на обективност и безпристрастност, законодателят е предвидил в чл. 76, ал. 1 и чл. 7, ал. 3 от ДОПК и чл. 33, ал. 1 и чл. 10, ал. 2 от АПК възможност за отвод на административния орган, когато той е заинтересован от изхода на спора, а това априори е винаги, щом едно и също физическо лице е издател и на първоначалния акт, и на потвърждаващото го решение на по-горестоящия административен орган. Следователно, като е констатирал, че едно и също физическо лице е издало и първоначалния административен акт, и последващото го потвърждаващо решение, и е отменил тези актове, съдът е постановил едно законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо "а" отделение,