Решение № 7406 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4698/2015 г.

Решение № 7406 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4698/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Варна при ЦУ на НАП, против решение № 160/30.01.2015 г. и против допълнително решение № 591/16.03.2015 г., и двете постановени по адм. дело № 3226/2013 г. на Административен съд - Варна, с които е обявен за нищожен РА № 181300662/23.04.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна, ИРМ-Добрич, в частта, потвърдена с решение № 368/2.08.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, за установени задължения на Марин Георгиев Стоянов, действащ като ЕТ "Марин Стоянов-Софи", със седалище и адрес на управление - гр. Мартен, община - Русе, по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007, 2008 и 2009 г., в общ размер на 6 748,58 лв., от които 4 336,37 лв. главница и 2 412,21 лв. лихви, както и задължения за ДДС, по ЗДДС, в размер на 111 538,74 лв. общо главница и лихви, както и в изменената част, с която са установени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 4 643,12 лв. главница и 987,58 лв. лихви. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и връщане на делото на друг състав на същия съд за произнасяне по същество. Ответникът - Марин Георгиев Стоянов, чрез процесуалния му представител - адв. Младенов, оспорва касационните жалби, като неоснователни, по съображения подробно изложени в писмена защита, която представя. Претнедира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна. По делото няма спор по фактите относно издадените заповеди за възлагане на ревизия. Спорен се явява въпросът притежавало ли е лицето, възложило ревизията, териториална компетентност да издаде ЗВР и с оглед на това, дали оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган. Общият принцип за териториалната компетентност относно актовете, издавани по реда на ДОПК, е определен с нормата на чл. 7, ал. 1 от ДОПК, според която актовете по този закон се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Правилата за определяне на последната се съдържат в разпоредбата на чл. 8 ДОПК, като критериите за това са с оглед на субектите, от чието име или срещу които е образувано административно производство. Компетентността по възлагане на ревизии е определена в чл. 112, ал. 2 от ДОПК: по т. 1 от орган по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция и по т. 2. от изпълнителния директор на НАП или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. По силата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК компетентна териториална дирекция е териториалната дирекция по постоянния адрес на физическите лица, включително едноличните търговци. В изпълнение на правомощията си по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК директорът на ТД на НАП - гр. Варна е издал заповеди, с които е определил поименно органите по приходите от ТД на НАП - гр. Варна, които имат право да издават заповеди за извършване на ревизия и заповеди за определяне на компетентен орган по чл. 119 от ДОПК. От текстовата част на въпросните заповеди е видно, че като такива лица са определени началниците на отдел "ревизии" и началниците на сектор "ревизии", като в заповедите е посочено и изнесеното работно място /ИРМ/, където работят тези лица. Лицето, издало ЗВР е орган по приходите - вр. и. д. началник сектор "Ревизии" към дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. Варна, който е компетентен да издава заповеди по чл. 112, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 1, респ. по чл. 119, ал. 2 от ДОПК /ред. Д. в. бр. 105/2005 г./. Посочването в заповедите, че органът е с месторабота ИРМ - гр. Добрич не означава, че той има правомощия единствено и само по отношение на задължените лица, които имат седалище и постоянен адрес в района на гр. Добрич и ревизираното лице като такова със седалище в гр. Русе е извън обхвата на компетентността на органа. В ДОПК и ЗНАП не съществува законово регламентирано понятие "изнесено работно място", поради което за директора на съответната териториална дирекция не съществува законова възможност да ограничава правомощията на упълномощените от него лице по чл. 112, ал. 2, т. 1 на териториален принцип, т. е. да възлагат ревизии само по отношение на лица, които имат постоянен адрес или седалище за юридическите лица в района на изнесеното работно място. Изнесеното работно място е част от организационната структура на приходната администрация, без отношение към териториалната компетентност на приходните органи, която съобразно чл. 7 ДОПК принадлежи на териториалната дирекция. Приходният орган не може да има териториална компетентност само по отношение на лица, адресно регистрирани в гр. Добрич, тъй като по аргумент от разпоредбата на чл. 8 ДОПК няма лица с такава регистрация (няма ТД на НАП гр. Добрич). С решение № РМФ - 286 от 19.12.2009 г. на Управителния съвет на НАП, е одобрена организационно - управленската структура на ТД на НАП, съгласно която в състава на Териториална дирекция на НАП - гр. Варна влизат като териториален обхват на дейност бившите териториални дирекции на НАП - гр. Варна, Русе, Силистра, Шумен, Разград, Добрич и Търговище. В случая ревизията е извършена по отношение на местно задължено лице и компетентният орган по възлагане на ревизията се определя по правилото на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК - т. е. от тази териториална дирекция на НАП, в чийто район се намира постоянният адрес на физическото лице/едноличния търговец. В случая това е ТД на НАП - гр. Варна. Няма ТД на НАП - гр. Русе, чиято териториална компетентност с решение № РМФ - 286 от 19.12.2009 г. да е включена в компетентността на ТД на НАП гр. Варна. По изложените съображения и като е приел, че ревизията е възложена от некомпетентен орган по приходите, респ. РА е издаден от некомпетентен административен орган и е нищожен, административният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за разглеждане на спора по същество, от друг съдебен състав. С оглед на този резултат по касационното обжалване, искането за разноски на ответника е неоснователно, а по искането на касатора за разноски дължи произнасяне първоинстанционния съд, на когото делото се връща за ново разглеждане, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение