Решение № 4736 от 16.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7387/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Костов срещу решение 3294/18.05.2023 г. по адм. дело 1561/2021 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира отмяната му и присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба главният архитект на Столична община чрез своя пълномощник в съдебно заседание намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на съдебното решение. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Н. Костов срещу заповед РА-30-542/10.12.2020 г. на главният архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ му е наредено да бъде премахне незаконен строеж Метална скелетна конструкция със силози, находящ се в поземлени имоти с идентификатори 68134.8400.945 и 68134.8400.793 по КККР на гр. София. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Като адресат на заповедта за премахване на незаконен строеж може да бъде определен както неговия извършител, така и неговия собственик или възложител. От събраните по делото доказателства се установява реализирането през 2005 г. на строежа от оспорващия. Заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при изяснена фактическа обстановка и без допуснати съществени нарушения на процедурата. Не съставлява такова нарушение отсъствието на оспорващия при извършената проверка и съставяне на констативния акт. За строежа не намират приложение разпоредбите за търпимост по § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, тъй като същият частично навлиза в улична регулация по действащия от 1990 г. подробен устройствен план за територията. Неоснователно е възражението на оспорващия, че обектът не представлява строеж, а преместваем обект. От заключенията на вещите лица по двете проведени експертизи се установява, че същият не може да се премести в пространството без да изгуби своята индивидуализация и не може да бъде монтиран на друго място във същия вид, с което се нарушават изискванията на § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Обектът не попада и сред изброените в чл. 56 и чл. 57 ЗУТ, поради което не може да се определи за преместваем и според своето предназначение. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, тъй като е налице постройка със селскостопанско предназначение, в каквато насока е и една от защитните тези на касатора. Обектът представлява метален навес със силози с приблизителни размери 17,60 м/ 13,50 м, височина на колоните 4 м и покривна площ 238 кв.м, а силозите 2 м/ 4 м; навесът е изграден от вертикални носещи елементи колони Ф120, покривна конструкция от надлъжни греди Ф120, напречни греди/столици Ф120 и Ф50, покривно покритие от ЛТ ламарина; връзката между отделните конструктивни елементи и техните съединения е чрез заваряване; силозите са изградени от носеща конструкция от горещо валцуван профил двойно Т30, Т15 и тръбни елементи с диаметър Ф120; обекта стъпва върху стоманобетонови фундаменти, като връзките на стъпките/петата на колоната и фундамента е корава. Неоснователно е оплакването на оспорващия за незаконосъобразно определяне на обекта като строеж, вместо като преместваем обект. С оглед предназначението му на селскостопанска постройка, което е извън изрично изброените в чл. 56 и чл. 57 ЗУТ обекти с увеселителна, административна, търговска или друга обслужваща дейност, за временно обитаване при бедствия, преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, или рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи, същият не може да бъде характеризиран като преместваем обект. Като отделно основание за липса на възможност за такава категоризация и двете назначени съдебно-технически експертизи излагат становище за невъзможност за преместване на конструкцията без отрязване на нейните заварки и компроментиране на здравината на цялата структура, поради което обектът не изпълнява и техническите изисквания за определяне като преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ. В този си вид, изграденото безспорно представлява строеж, шеста категория, за изграждането на който е необходимо строително разрешение. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за процесуална незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като същата неправилно е адресирана до Н. Костов, а не е насочена и към другия наследник на поземления имот, както и че проверката не е извършена в присъствието на жалбоподателя, или че в заповедта не е посочена конкретната хипотеза на чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ. По първото възражение, съгласно § 3, ал. 1 от Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, адресат/ адресати на заповедта са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. Изцяло в преценката на административния орган е срещу кого и колко от тях да насочи заповедта за премахване. В настоящия казус, издаването на заповедта срещу Н. Костов е във връзка с подаден сигнал със заверени декларации, посочващи именно него като извършител. Отделно от изложеното, самият оспорващ твърди изграждане на обекта от неговия починал баща и личното му ползване като животновъден обект, функциониращ повече от 12 години. По отношение оплакването за извършване на проверка на имота и съставяне на констативния акт в отсъствието на собственика на имота или бъдещия адресат на заповедта, в закона липсва такова задължение. Отделно от обстоятелството на действителното съставяне на констативния акт, евентуални пороци в процедурата по неговото връчване и обсъждане на постъпило възражение не съставляват нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените, доколкото и жалбоподателят е защитила правата си чрез оспорването на заповедта за премахване по съдебен ред. Не представлява съществен пропуск и неправилното определяне на строежа като такъв от пета категория и без посочването на конкретната хипотеза на чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ. В случая като постройка на допълващо застрояване от тези по чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ, същата попада в шеста категория - чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ. Изложеното не се отразява на законосъобразността на заповедта. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ от строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице, т.е. административният орган е компетентен да издава заповед с такова съдържание за строежи и от двете категории. Доколкото и разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗУТ освобождава такива строежи от необходимостта от одобряване на инвестиционни проекти, за тях пак е необходимо издаване на разрешение за строеж. За изграденото не са налични строителни книжа, което сочи на незаконен строеж. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна на предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако са налице предпоставките за търпимост на строежа. В случая от доказателствата по делото се установява извършване на строежа през 2005 г., според четирите нотариално заверени декларации на подалите сигнала за незаконно строителство. Противно на твърденията в касационната жалба за определен със свидетелски показания период на построяване 1980-1990 г., видно от протокол на съдебно заседание от 27.05.2021 г. по адм. дело 1561/2021 г. на Административен съд София-град, разпитаният свидетел М. Маркова реално сочи като момент на изграждане 2007 г., което е и моментът на регистриране на оспорващия като земеделски производител, както и по времето на баща му (на адресата на заповедта, починал през 2015 г. според представено по делото удостоверение за наследници). С визираното но по-неговите думи е от 1980-1990 г. свидетелят преразказва заявеното от жалбоподателя във връзка със зададен въпрос, а не изразява собствената си позиция. В случая с оглед времеизвършването на строежа - 2005 г. не са налице условията на § 16 ПР ЗУТ и на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ, тъй като крайният срок за извършване на незаконен строеж, който може да бъде търпим, е 31.03.2001 г. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за законосъобразна, съдът е постановил решение в съответствие с приложимия материален закон. Решението като матеиално процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, в полза на Столична община следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лв. на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 24 Наредба за заплащането на правната помощ . Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,