Решение № 7500 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2309/2017 г.

Решение № 7500 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2309/2017 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на началника на Митница - Б. против решение № 2186/29.12.2016 г. по адм. д. № 1792/2014 г. по описа на Административен съд - Б., с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на разноски. Ответникът "Л. Н. Б." АД поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба, представя писмен отговор и бележки, претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение, по оспорване на "Л. Н. Б." АД, Административен съд - Б. е отменил като незаконосъобразно решение № 32-75362/9.07.2014 г. и решение № 32-90068/6.08.2014 г. на началника на Митница - Б., потвърдени с решение № 416/25.08.2014 г. на директора на А. М. С., с което на основание чл. 6 от Регламент /ЕИО/ 2913/92 г., чл. 19 от Закона за митниците /ЗМ/ и чл. 59 АПК за стоката декларирана като "тежки масла, смазочни масла; други масла - предназначени да претърпят специфична преработка" с код ТАРИК 2710 19 71, допусната до режим за свободно обращение и крайно потребление по ЕАД МРН 11BG001004H0000976/4.08.2011 г. и ЕАД МРН 11BG001004H0000984/6.08.2011 г., с получател "Л. Н. Б." АД, след проведена митническа лабораторна експертиза, е определено тарифно класиране в кл. 33, първо и второ подразделение код ТАРИК 2707 99 99 00 и митническо задължение за доплащане, както следва: по ЕАД МРН 11BG001004H0000976/04.08.2011 г., мито в размер на 501948,27 лв и ДДС в размер на 100389,65 лв; по ЕАД МРН 11BG001004H0000984/6.08.2011 г., мито в размер на 367,21 лв и ДДС в размер на 73,44 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че съгласно т. 2 б. "г" от допълнителните забележки на глава 27 на КН в декларираната позиция 2710 се отнасят масла, в които неароматните съставки преобладават тегловно по отношение на ароматните. Материалите по административната преписка е обсъдил в съвкупност с доказателствата по делото и решение на СЕС по дело С-330/2013 г., образувано по преюдициално запитване на българския съд относно тълкуване на позиции 2707 и 2710 по КН във връзка с тарифното класиране на продукт, описан като "тежки масла, смазочни масла, други масла, предназначени да претърпят специфична преработка", при което е приел, че митническия орган неправилно е претарифирал стоката с код 2707 99 99 00, тъй като не е установено преобладаващо тегловно съдържание в продукта на ароматните съставки спрямо неароматните. Решението е постановено в съответствие с доказателствата по делото, при правилно приложение на материалния закон. От заключенията на приетите по делото съдебно-химически експертизи е установено, че анализът на продукта за наличие на ароматни съставки, извършен от ЦМЛ С., е по метода на разделяне съгласно Приложение А от ОБ към глава 27 на КН, който метод не е стандартизиран за характеризиране на процесните продукти. Този метод не е точен, тъй като приложимата по него формула изчислява само процентното съдържание на ароматните въглеводороди, а не всички ароматни съставки на нефтения продукт, а също при него се отделят и тегловно се определят неароматните съставки, а разликата до 100 % се счита за тегловно съдържание на ароматни въглеводороди, т. е. не се определят тегловно другите ароматни съставки на продукта. Следователно, използваният от ЦМЛ С. метод не отчита разликата между ароматните съставки и ароматните въглеводороди, които са различни понятия. Погрешно е прието, че понятията "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди" са идентични, а всъщност понятието ароматни съставки е с по-широк обхват, като ароматните въглеводороди са елемент на ароматните съставки, наред с други съставки. Поради това, при липсата на данни за тегловното съотношение на ароматните спрямо неароматните съставки на продукта, не може да се изведе категоричен извод, какъвто е направен от органа, че ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните. Затова митническият орган не е имал основание да приеме, че продуктът следва да се класира в позиция 2707, подпозиция 99 99, а следователно и да определи нов размер на задълженията за мито и ДДС. И. са само ароматните въглеводороди по метод, който не позволява изследването на останалите съставки на продукта. Изложеното кореспондира и на заложения в обсъденото от административния съд решение на СЕС разграничителен критерий, а именно: в позиция 2707 се класират продуктите, в които ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните, а в позиция 2710 - определящият критерий е неароматните съставки да преобладават тегловно спрямо ароматните. За да се класира продукта в позиция 2707, следва да бъде доказано по несъмнен начин, че ароматните съставки преобладават в тегловно отношение над неароматните, което не е установено по безспорен начин от МЛЕ № 03_21.11.2011/26.04.2013 г. В тази връзка са обосновани изводите на съда за неотчетената разлика между "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди", в смисъла, залегнал в т. 2 от решение С-330/2013 г. на СЕС. Предвид горно изводът, обосновал незаконосъобразност на оспореното административно решение за определяне нов код ТАРИК 2707 99 99 00 в кл. 33 на ЕАД МРН 11BG001004H0000976/4.08.2011 г. и ЕАД МРН 11BG001004H0000984/6.08.2011 г. и определяне размер на митническо задължение и нов размер на ДДС, се явява правилен. Обжалваното отменително решение, като постановено в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде оставено в сила. При този резултат претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, своевременно заявена, се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 200 лв на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. с чл. 144 АПК и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение