Решение № 7612 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 183/2009 г.

Решение № 7612 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 183/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, срещу Решение № 215 от 14.11.2008 год., постановено по адм. дело № 164 от 2008 год. по описа на Административен съд - Велико Търново, осми състав, в частта, с която е бил отменен Ревизионен акт № 1501438/22.11.2007 год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Плевен, потвърден от Решение № 39/18.01.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 5975 лв. за данъчен период месец 04.2006 год. и начислените във връзка с това лихви за месец април 2006 год. в размер на 873.04 лева. Не сочи конкретни касационни основания. Касационните доводи биха извели твърдение за необоснованост на решението и евентуално нарушение на материалния закон. Иска решението в обжалваната част да бъде отменено и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Саркис Екнаян", гр. Плевен не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, Първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и с оглед разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред ВТАС е бил Ревизионен акт № 1501438/22.11.2007 год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден от Решение № 39/18.01.2008 год. на Директора на Дирекция "ДОУИ", гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 5975.00 лв. за данъчен период месец 04.2006 г. и начислените във връзка с това лихви за месец април 2006 г. в размер на 873.04 лева. За да отмени акта в атакуваната от касационната жалба част, съдът е анализирал всички представени по делото доказателства, включително съдебно-счетоводната експертиза и е достигнал до извода, че по фактурите на доставчиците са доказани всички предпоставки по ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит. Решението е правилно, обосновано и съобразено с материалния закон. С РА № 1501438/22.11.2007 год. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 5975 лв. за данъчен период месец 04.2006 год. по фактура № 15325/22.04.2006 год., издадена от ЕТ "Кирил Бешев" гр. Плевен. Предмет на доставката е 30 куб. метра дървен материал. Не се спори, че ЕТ "Кирил Бешев" е издал на ЕТ "Саркис Екнаян" процесната фактура, както и че тя е отразена в дневника за продажби и справката - декларация за съответния период и ДДС е начислен съобразно с изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), като плащането на данъчната основа е извършено по касов път, а на ДДС по "ДДС-сметка" на доставчика. Не се спори също, че търговецът разполага с кадрова и техническа обезпеченост за извършената доставка. Предходен доставчик е ЕТ "Груп Строй - Георги Бойчев", по фактура № 225/19.04.2006 год. Съдът правилно е констатирал, че в ревизионния акт и в ревизионния доклад не се съдържа изрична констатация, че не е налице реално осъществена доставка на дървен материал от ЕТ "Кирил Бешев" към ЕТ "Саркис Екнаян", като не са изложени и мотиви в тази насока, но от правното основание на което не е признато правото на данъчен кредит по процесната фактура следва, че именно това е фактическото основание на органа по приходите да не признае данъчния кредит. Това е наложило, решаващият административен орган в Решение № 39/18.01.2008 год. допълнително да мотивира непризнаването на данъчния кредит с обстоятелството, че не е доказан произхода и реалното съществуване на стоката, мястото където е съхранявана и нейното транспортиране, както и да наведе допълнително основание за непризнаване на правото на приспадане на данъчния кредит чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Тези мотиви обаче не са съобразени с приложените към ревизионната преписка доказателства относно прекия доставчик ЕТ "Кирил Бешев", за който е установено, че разполага с кадрова и техническа обезпеченост за извършената доставка и е декларирал, че транспорта на стоката по процесната фактура е извършен от клиента. От друга, страна самият орган по приходите изрично е посочил в издадения ревизионен доклад, че ревизираният Саркис Мануел Екнаян е представил исканите му документи в законоустановения срок. В представения РА е било отразено, че всички доставки, по които ЕТ "Кирил Бешев" е получател, са свързани със стопанската му дейност, като за последните два данъчни периода по ЗДДС - месец април и месец май не са установени суми, с които да се промени декларираният резултат. Изискването на чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.), на което основание е отказано правото на данъчен кредит, е доставката, по която е начислен данъкът, да е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие. Според легалното определение по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС (отм.), доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока, както и извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание сключена сделка или с цел такава да се сключи, а според чл. 24 от същия закон, данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършени от данъчно задължени по този закон лица и с място на изпълнение на територията на страната. Разпоредбата на чл. 25 установява, че данъчното събитие възниква на по-ранната от двете дати - датата на прехвърляне на правото на собственост и датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане). В конкретния случай безспорно е установено плащането на цената на стоката и плащането на данъка по ДДС-сметка на ЕТ "Кирил Бешев", както и предмета на процесната доставка, като в протокол № 997/20.06.2007 год. е отразено, че ЕТ "Кирил Бешев" е издал на ЕТ "Саркис Екнаян" фактура № 15325/22.04.2006 год. на стойност 29875 лв. и ДДС в размер на 5975 лв., същата е отразена в дневника за продажби и справката-декларация за съответния период и ДДС е начислен съобразно с изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) от доставчика. Основанието на това плащане не е оспорено от органите по приходите, поради което следва да се приеме, че е такова, каквото е посочено в първичния счетоводен документ - съответната данъчна фактура, а именно доставка на 30 куб. метра дървен материал, което е израз на постигнато между страните съгласие за прехвърляне на правото на собственост върху тази стока, за чиято действителност не се изисква писмена форма. Плащането на цената не е достатъчно, за да се приеме, че е осъществена реална доставка, но наред с това фактическото предаване на стоката не е предвидено като условие за възникване на данъчно събитие. В чл. 25, ал. 2 от ЗДДС (отм.) фактическото предаване на стоката е посочено само като един от начините за определяне на датата на възникване на данъчното събитие и то когато това е невъзможно да бъде определено по някой от способите по ал. 1. Относно прехвърлянето на стоката, по делото са събрани косвени доказателства, чиято съвкупна преценка налага извода за действително осъществено прехвърляне на правото на собственост. Освен посоченото по-горе счетоводно отразяване от доставчика на стоката, с процесния ревизионен акт е установено, че за получените доставки ревизираното лице редовно и правилно е отразявало данъчните фактури съгласно изискванията на чл. 104, ал. 2 от ЗДДС (отм.) и чл. 91, ал. 2 от ППЗДДС (отм.), като всички доставки са свързани с основната му дейност производство на дървена дограма. Поради тези съображения се налага извода, че фактура № 15325/22.04.2006 год., издадена от ЕТ "Кирил Бешев" удостоверява реално осъществена доставка на 30 куб. метра дървен материал. За ревизираното лице като получател са изпълнени всички изисквания за признаване право на данъчен кредит по чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.) и тъй като данъкът е платен по ДДС-сметка на доставчика, на основание чл. 65, ал. 8 от същия закон, не е налице и допълнително въведеното с Решение № 39/18.01.2008 год. на директора на Дирекция "ОУИ" град Велико Търново основание, по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Следователно, за ревизираното лице е възникнало право на приспадане на данъчен кредит, което неправилно не е признато с обжалвания ревизионен акт. Пред тази инстанция не са представени доказателства за направени от ответника по касация разноски, поради което не следва и да се присъждат такива. С оглед изложеното по-горе, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. Не са налице твърдяните нарушения на закона в касационната жалба. С оглед изхода от делото на жалбоподателя не се дължат разноски, а за ответника липсват данни за направени такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Първо "А" отделение