Решение № 4675 от 08.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12933/2008 г.

Решение № 4675 от 08.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12933/2008 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от зам.-директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, при ЦУ на НАП, срещу решение № 1196 от 22.08.2008 г. по адм. дело № 561 от 2008 г. на Административния съд - гр. Варна, I отделение, 4-ти състав, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 08000440 от 10.12.2007 г. на ТД на НАП - Добрич, потвърден с решение № 22 от 11.02.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, при ЦУ на НАП, в частта му относно извършено прихващане на суми, подлежащи на възстановяване с изискуеми вземания, в размер на 791,83 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението в частта, с която на Кирил Жендов е извършено прихващане на суми, подлежащи на възстановяване с изискуеми вземания, в размер на 791,83 лв., както и в частта, с която Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, при ЦУ на НАП е осъдена да заплати в полза на жалбоподателя разноски в размер на 800 лева. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - Кирил Петров Жендов, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество, е частично основателна. За да отмени процесния РА в частта, касаеща извършено прихващане на суми, подлежащи на възстановяване с изискуеми вземания, в размер на 791,83 лв., начислена лихва върху повторно възстановена сума от 7851,86 лв., АС - Варна, е констатирал следното: При ревизията е установено постановеното с решение № 680 от 16.06.2006 г. на Варненския окръжен съд възстановяване на законова лихва в размер на 8167, 55 лв. в полза на ревизираното лице за периода 11.05.2000 - 17.01.2003 година. Органите по приходите се произнасят по възстановяването на тази лихва с два акта. По искане на заинтересованото лице е издаден АПВ № 2008 от 08.09.2006 г., с който на основание чл. 129, ал. 6 от ДОПК е възстановена законова лихва в размер на 7856,30 лв. (разликата от 311,25 лв. до пълния размер е възстановена с ДАПВ № 8709 от 20.12.2002 година). По инициатива на органа по приходите е издаден АПВ № 526 от 23.03.2007 г., с който повторно е възстановена законова лихва в размер на 7851,86 лв., за която ревизиращият орган е приел, че подлежи на връщане в бюджета като неправилно възстановена, на основание чл. 128, ал. 2 от ДОПК, заедно с лихва за периода 27.03 - 12.11.2007 г. - на основание чл. 129, ал. 6 от с. к. Според съда неправилно възстановената законова лихва безспорно подлежи на връщане в бюджета на основание чл. 128, ал. 2 от ДОПК. Първоинстанционният съд е посочил, че в случая основният спорен въпрос касае квалификацията на това задължение, представлява ли то данъчно задължение по смисъла на предл. 2 на чл. 128, ал. 2 от ДОПК или запазва характера си на лихва. Като е съобразил акцесорния характер на задължението за лихви и наличието на специални разпоредби в ДОПК - чл. 17, ал. 3 и чл. 175, ал. 3, императивно определящи недължимостта на лихви върху задължение за лихви, АС - Варна, е обосновал извода, че нормата на предл. 2 от ал. 2 на чл. 128 на ДОПК е неприложима по отношение на възстановената сума от 7851,86 лева. С оглед изхода на спора първоинстанционният съд е присъдил в полза на Кирил Жендов съдебни разноски в размер на 800 лева. Настоящият състав намира, че така постановеното решение в частта, касаеща извършено прихващане на суми, подлежащи на възстановяване с изискуеми вземания, в размер на 791,83 лв., начислена лихва върху повторно възстановена сума от 7851,86 лв., е правилно. В конкретния случай няма спор, че сумата от 791,83 лв. съставлява лихва върху сумата от 7851,86 лв. и в тази връзка правилно АС - Варна, се е позовал на разпоредбата на чл. 175, ал. 3 и чл. 17, ал. 3 от ДОПК, съгласно които не се дължи лихва върху лихва, и в тази част касационната жалба се явява неоснователна. В частта, с която Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, при ЦУ на НАП е осъдена да заплати в полза на жалбоподателя Кирил Жендов съдебни разноски в размер на 800 лв., решението на първоинстанционния съд е неправилно. Видно от жалбата до АС - Варна, както и от протокол от с. з. от 26.06.2008 г., в което е даден ход по същество на делото, процесуалният представител на жалбоподателя - адв. Даниел Димитров, не е направил искане за присъждане на съдебни разноски и в тази част решението на АС - Варна, следва да бъде отменено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд - първо А отделение,