Решение № 242 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 881/2010 г.

Решение № 242 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 881/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение от 9.04.2010 г. по гр. д. № 1138/09 г. Софийски градски съд е потвърдил решение от 22.04.2005 г. по гр. д. № 7139/03 г. на Софийски районен съд, с което е разпределено ползуването на дворно място УПИ ХVI-397 от кв. 292 по плана на [населено място] между Т. Лимонов А. и Л. Лимонов А., отхвърлен е иска на Т. А. срещу Л. А. за разпределение ползуването на стара едноетажна жилищна сграда, на сутеренен етаж и на подпокривно пространство от нова двуетажна сграда, както и евентуалния иск на Т. А. срещу Л. Л. А. за разпределение на ползуването на стара едноетажна жилищна сграда. В. решение е обжалвано от Т. А. в частта, в която искът му за разпределение на старата сграда, на сутеренен етаж и на таван от новата сграда е отхвърлен. Ответниците по касация Л. А. и В. Л. А. оспорват жалбата в частта досежно разпределение ползуването на стара сграда, не оспорват жалбата в частта, касаеща разпределение ползуването на сутерена и тавана от двуетажната сграда. С определение № 40 от 15.02.2011 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по въпроса дали е законосъобразно въззивно решение с което не е определен дял за ползуване от съсобственик, след като с отменително решение на ВКС са дадени задължителни указания за това. ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290, ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: По формулирания въпрос настоящият състав приема следното: Според чл. 32 ЗС общата вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Ако не може да се образува мнозинство, или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд по искане на който и да е от съсобствениците решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно назначава управител на общата вещ. В производството за разпределение ползването на съсобствен имот следва да се конституират като страни всички съсобственици. Тъй като правата им произтичат от едно и също правоотношение, те имат качеството на необходими другари. Съдът е задължен служебно да следи за конституирането на страните и ако не са конституирани, трябва да укаже на ищеца да отстрани тази нередност, като му да срок в който да посочи имената и адресите на невключените в делото съсобственици. Ако в дадения им срок не отстранят недостатъците в исковата молба, съдът прекратява производството по делото и връща исковата молба. Но ако не стори това, а реши делото без участието на някой от съсобствениците, решението му няма да бъде недействително, а незаконосъобразно. Според чл. 218з ал. 1 ГПК (отм.), аналогичен на сега действуващия чл. 294, ал. 1 ГПК, въззивният съд на който е върнато делото за ново разглеждане е обвързан от задължителните указания ВКС по прилагането и тълкуването на закона. Указанията на ВКС за участието на всички страни в производството по чл. 32, ал. 2 ГПК са от категорията задължителни, затова съдът, на когото делото е върнато, следва да ги съобрази при постановяване на решението си. По основателността на касационната жалба: За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел че Т. и Л. А. са били съсобственици с права от по ? ид. ч. от дворното място, от едноетажната къща, от сутерена и тавана на новата сграда. Л. приживе се разпоредил със собствената си 1/2 ид. ч. от двуетажната жилищна сграда в полза на сина си Л. А.. Съдът разпределил дворното място, като на Л. и В. А., като наследници на Л. А., е поставен общ дял. За двуетажната жилищна сграда съдът приел че тя е етажна собственост и разпределението и следва да се извърши по реда на чл. 38, ал. 2 ЗС. За едноетажната сграда приел че тя не може да се разпредели, тъй като предложените варианти били неравностойни. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като съдът не изпълнил указанията на ВКС да определи дял и за В. А.. Освен това помещенията можели да бъдат разпределени, предвид заключението на вещото лице. Установено е по делото, че в УПИ ХVI-397 са построени едноетажна жилищна сграда със сутерен, двуетажна жилищна сграда и 6 бр. бараки. Имотът е бил собственост на Лимон А., починал през 1975 г., и на съпругата му С., починала през 1976 г. Техни наследници са синовете им Т. и Л. През 1975 г. Лимон дарил на Т. първи етаж от новата сграда, заедно с 1/2 ид. ч. от мазето и от тавана, а на Л. дарил втори етаж и по 1/2 ид. ч. от мазата и тавана. През 2002 г. Л. дарил на сина си Л. собствената си 1/2 ид. ч. от едноетажна жилищна сграда. Л. починал през 2005 г., като негови наследници са синовете му Л. и В.. Не се спори, че между Т. и Л. има висящо дело за делба на старата сграда, което не е пречка до приключване на делбата ползуването на същата да бъде разпределено между тях. При тези факти право на дял при разпределение на новата сграда имат Т. като собственик на първи етаж и от друга страна Л. и В., като наследници на втори етаж, а право на ползуване в старата сграда имат Т. и Л.. Според техническа експертиза сутеренът на новата сграда се състои от мазе под стълбищно рамо, входно антре, тоалетна и три помещения. Таванът бил цяло помещение в подпокривното пространство. Старата едноетажната сграда се състояла от сутерен и етаж. Сутеренът имал антре, предверие, три помещения и помещение под стълбищно рамо, а на етажа имало входно антре, две стаи и тераса. Вещото лице е изготвило различни варианти по които помещенията могат да бъдат разпределени. Настоящият състав счита, че ползуването на помещенията в двете сгради могат да бъдат разпределени от по два дяла, тъй като Л. и В. са декларирали че желаят да получат общ дял за ползуване. По отношение разпределението на дворното място решението като необжалвано от страните, е влязло в сила. Касае се за съсобствени имоти, като съсобствениците не могат да постигнат споразумение за ползуването им. Предвид равенството на дяловете, не може да се образува мнозинство, затова помещенията трябва да бъдат разпределени от съда. Като е отказал разпределение на ползуването, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение. Тъй като е налице повторна отмяна на решението, спорът следва да се реши по същество от ВКС, съгласно разпоредбата на чл. 295, ал. 1 ГПК. Настоящият състав счита, че таванът на новата къща следва да бъде разпределен по скица № 2а, /намираща се на стр. 52 от първоинстанционното дело/, като на Т. се определи да ползува дял I, а на Л. и В. общ дял II. При този вариант дяловете на съсобствениците са равни. Сутеренът на новата къща следва да се разпредели по вариант IV /намиращ се на стр. 100 от първоинстанционното дело/, като Т. ползува дял II включващ помещения № 2 и 6, а Л. и В. да ползуват общ дял I включващ помещения № 1 и № 3, а останалата част да бъде ползвана общо. Старата къща следва да се разпредели по скица № 3 /намираща се на стр. 53 от първоинстанционното дело/, като Л. ползува сутерена, обозначен като дял III, Т. да ползува етажа обозначен като дял II, а таванът да се разпредели съответно дял II на Т. и дял III на Л. С оглед изхода на спора, разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК, ВКС