Решение № 15460 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7511/2020 г.

Решение № 15460 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7511/2020 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Боюклийска, от [населено място], чрез пълномощника й - адв. Кирилова, против решение № 46 от 22.02.2020 г. постановено по адм. дело № 346/2017 г. на Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № 1132/31.08.2017 г. на кмета на [община]. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: кмета на [община], редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Князева, е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Пред АС-Ловеч е оспорена Заповед № 1132/31.08.2017 г. на кмета на [община], с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: "Ремонт и реконструкция на съществуваща стопанска сграда с пристрояване" в ПИ с идентификатор 12108.501.72 по КК на [населено място] и премахване на изградения до нея навес. Адресат на заповедта е оспорващата Боюклийска, в качеството й на извършител. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото, е извел правни изводи за законосъобразност на заповедта. Приел е, че извършеното строителство по стопанската сграда представлява неин основен ремонт и реконструкция по смисъла на § 5, т. 42 и т. 44 ДР на ЗУТ, за което се изисква разрешение за строеж, с каквото строежа не разполага. Позовал се е на заключенията на единичната и комплексна СТЕ-зи, за характера на извършените СМР и че с тях се засягат конструктивни елементи и основни части на сградата-бивша плевня на два етажа, което представлява строеж, а не "текущ ремонт", по § 5, т. 43 ДР ЗУТ. Идентични изводи е направил и по отношение на пристройката - навес към стопанската сграда, за която също не са представени строителни книжа. Предвид тези установявания и изводи за наличие на незаконен строеж, съдът е отхвърлил жалбата срещу заповедта на кмета на [община], като неоснователна. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При заповеди за премахване на незаконен строеж, поради отсъствие на строителни книжа, каквато е процесната, съдът е бил длъжен да събере доказателства и въз основа на тях да изложи правни изводи за търпимостта на строежа, на основание § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ или на основание § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, в зависимост от времето на извършване, тъй като търпимите строежи не подлежат на премахване. В случая, в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е дал указания на оспорващия да представи доказателства за времето на извършване на СМР по стопанската сграда и строителството на пристройката-навес към нея, както и към ответника въз основа на какви доказателства е приел, че ремонта и реконструкцията са извършени през м. май 2017 г. По делото са събрани гласни доказателства - показания на св. Н. Иванова, които съдът в нарушение на чл. 171, ал. 2 АПК не е обсъдил. Проявеното процесуално бездействие по този въпрос, въпреки многократното отлагане на делото, е довело до неизясняване на спора от фактическа и правна страна по въпроса за търпимостта, обуславящо неправилност на обжалваното решение. Като неправилно на посоченото основание, решението следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав, за събиране на доказателства за времето на извършване на незаконния строеж и за излагане на мотиви относно търпимостта му. При този резултат и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, по искането за разноски на касатора се дължи произнасяне от първоинстанционния съд на когото делото е върнато за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение