Решение № 13883 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5997/2015 г.

Решение № 13883 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5997/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП"- Варна при ЦУ на НАП против решение № 784/2.04.2015 г. по адм. д. № 3684/2014 г. на Административен съд - Варна. С доводи за материална незаконосъобразност и допуснато съществено процесуално нарушение при преценка на доказателствената тежест се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът по касационната жалба Евгени Барбов, действащ като ЕТ "Барби-90 Евгени Барбов", гр. Варна не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага потвърждаване на решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество- неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменен по жалба на Евгени Барбов, действащ като ЕТ "Барби-90 Евгени Барбов" Ревизионен акт /РА/ № 031401334/20.06.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 496/9.09.2014 г. на директор Дирекция "ОДОП" - Варна за определените по реда на чл. 122 от ДОПК данъчни задължения: за 2007 г. - данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 1 334.80 лв. и лихва за забава - 919.75 лв.; за 2008 г. - данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 659.95 лв. и лихва за забава - 355.21 лв.; за 2009 г. - данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 452.86 лв. и лихва за забава в размер на 192.54 лв.; за 2010 г. - данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 870.00 лв. и лихва за забава в размер на 280.09 лв. и за 2011 г. - данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 30 337.90 лв. и лихва за забава в размер на 6 623.72 лв. Прието е, че неправилно е определено началното салдо към 2007 г. - непризнати приходи в размер на 161 372.36 лв., които са документирани при извършена предходна ревизия за периода 2000 г. - 2004 г. Изведени са правни изводи за липса на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, тъй като паричните средства на РЛ за процесните ревизирани периоди са достатъчни за покриване на установените по време на ревизията негови разходи, с оглед установеният паричен баланс към 1.01.2007 г. По отношение основанието по т. 2, ал. 1, чл. 122 ДОПК е прието, че също не е налице, тъй като необосновано са игнорирани преводите по сметката на РЛ в "Банка ДСК" ЕАД по възстановените суми по заем в общ размер от 293 374,50 лв. При тези данни и приета законосъобразност на процесния РА в частта за непризнато дарение от родителите на РЛ в размер на 200 000 лв и даден от Иван Барбов заем на РЛ по договор за заем от 11.05.2010 г., е приет различен паричен поток по години, както следва: 2007 г. с начално салдо към 1.01.2007 г. - 149 903.51 лв.; разходите са свързани с тези за издръжка и живот в общ размер на 3 888 лв., като крайното салдо е в размер на 146 015.51 лв. - положително и данък за 2007 г. по чл. 48 от ЗДДФЛ не се дължи.; 2008 г. с начално салдо към 1.01.2008 г. - 146 015.51 лв.; разходите са свързани с тези за издръжка и живот в общ размер на 4 367 лв., и са налични доходи от трудови възнаграждения в общ размер на 3 136.55 лв., като крайното салдо е в размер на 144 785.06 лв. - положително и данък за 2008 г. по чл. 48 от ЗДДФЛ не се дължи; 2009 г. с начално салдо към 1.01.2009 г. - 144 785.06 лв.; разходите са свързани с тези за издръжка и живот в общ размер на 4 530 лв., и са налични доходи от трудови възнаграждения в общ размер на 3 634.98 лв., като крайното салдо е в размер на 143 890.04 лв. - положително и данък за 2009 г. по чл. 48 от ЗДДФЛ не се дължи: 2010 г. с начално салдо към 1.01.2010 г. - 143 890.04 лв.; разходите са свързани с тези за издръжка и живот в общ размер на 4 305.50 лв., и липсват приходи, като крайното салдо е в размер на 139 584.54 лв. - положително и данък за 2010 г. по чл. 48 от ЗДДФЛ не се дължи и 2011 г. с начално салдо към 1.01.2011 г. - 139 584.54 лв.; разходите са свързани с тези за издръжка и живот и предоставен заем в общ размер на 299 276.90 лв., приходи в това число и от върнат заем - 294 338.52 лв, като крайното салдо е в размер на 134 646.16 лв. - положително и данък за 2011 г. по чл. 48 от ЗДДФЛ не се дължи. Решението е правилно и обосновано, постановено при липса на съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Нормата на чл. 122, ал. 1 ДОПК допуска, при наличието на едно или повече от визираните в т. 1 до т. 8 обстоятелства, данъчната основа за облагане с данъци да бъде определена от органа по приходите по "аналогия", като установяването на обстоятелствата за провеждане на ревизията при особени случаи е в тежест на органите по приходите. От приложените по преписката писмени доказателства и събраните такива в съдебното производство, не се установяват парични потоци, сочещи на визираните основания по т. 2 и т. 7, ал. 1, чл. 122 ДОПК. Правилен е извода на административният съд, че при липса на установявания за изразходване на сумата 161 372.36 лв. към началото на 2007 г., същата следва да се признае за начално салдо. Наличието на парични средства в посочения размер е установено по безспорен начин с РА № 03001039/15.06.2006 г. по предходна ревизия, в която РЛ е обложено с данък, поради което обстоятелствата за произхода на средствата, правилно са възприети като ирелевантни. Освен това не е установено разходване на тази сума - в хода на ревизията е прието, че РЛ е имало разходи за живот през процесният период в общ размер на 5 800 лв. за 2005 г. и 5 668.85 лв. за 2006 г., като не е придобивало имущество и не е имало "луксозни" разходи. Обоснован е и извода за налична сума от 293 374.50 лв. по заем от Стефан Возница, т.е. касае се за сума с доказан произход. От приложените банкови извлечения се установява, че по сметката на РЛ е постъпила сумата на два превода: на 20.12.2011 г. е постъпила сума в размер на 100 000 лв. и на 23.12.2011 г. е постъпила сума в размер на 193 374.50 лв., като в представеното по делото извлечение за периода 1.01.2006 г. - 31.12.2011 г. е визирано че сумите са "вноска по заем от Стефан Возница". Освен това е представен и договор за паричен заем между тези лица от 6.01.2011 г., с налични реквизити-точно определена сума в евро и срок и начин на връщане на заема. Изложени са и мотиви за изтеглени суми от надлежно упълномощено лице, поради което касовите транзакции правилно са възприети като част от паричния поток на касовите наличности за проверяваният период, т.е. не са налице основанията на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - получени парични средства с неустановен произход. С оглед на изложеното, обжалваното решение като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна по чл. 209 АПК, следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,