Решение № 11939 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8504/2015 г.

Решение № 11939 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8504/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 124 от Закона за държавния служител /ЗДСл./. Образувано е по касационна жалба на Е. Й. С. срещу решение № 830/11.05.2015 г., постановено по адм. дело № 2027/2014 г. по описа на Административен съд - Б. Н. са доводи за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт, като постановен при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, обосноваващи посочените оплаквания, касаторът иска решението да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени административния акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, за които представя разписка. Ответната в производството страна - Директор на Регионална здравна инспекция - Б. /РЗИ - Б./, в писмени бележки, оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение и иска неговото оставяне в сила. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд, което намира, че следва да се остави в сила, поради липса на касационни основания по чл. 209 АПК. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Е. Й. С. против заповед № РД-17-28/11.09.2014 г. на Директора на РЗИ - Б. За да постанови оспорваното решение, първоинстанционният съд приема, че заповед № РД-17-28/11.09.2014 г. на Директор на РЗИ - Б. е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 9, т. 6 от Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции и чл. 106, ал. 1 от ЗДСл. В случая директорът на РЗИ има компетентността да назначава държавните служители в РЗИ, изменя и прекратява служебните им правоотношения и в този смисъл има качеството на орган по назначаването, който е и компетентният орган, който може да прекратява служебно правоотношение. Със заповед № РД-17-134/1.04.2011 г. на Директор на РЗИ, касаторката е била назначена за държавен служител на длъжността "главен инспектор", сектор "Вътрешно епидемиологичен контрол", отдел "ПЕК", дирекция "НЗБ" при РЗИ Б. Със заповед № РД-17-19/9.07.2014 г. на Директор на РЗИ Б., е било разпоредено преместване за срок от 45 календарни дни на д-р С. - главен инспектор в отдел "Противоепидемичен контрол", дирекция "НЗБ" при РЗИ Б., временно да изпълнява длъжността: главен експерт към имунизационния кабинет в отдел "Противоепидемичен контрол", дирекция "НЗБ" при РЗИ Б., считано от 9.07.2014 г. до 22.08.2014 г., включително. В заповедта изрично е предвидено, че ползването от служителя през периода на преместването платен и/или неплатен отпуск, както и отпуск поради временна неработоспособност, прекъсват изпълнението на заповедта, като след завръщането на лицето на работа се издава нова за остатъка до 45 календарни дни. Заповедта е била връчена на Е. С. на 9.07.2014 г. От 10.07.2014 г. до 10.08.2014 г. С. е била в отпуск по болест. На 11.08.2014 г. е постъпила за лечение в отделение по ушно-носно-гърлени болести при "МБАЛ Б." АД, което лечение продължило до 15.08.2014 г. След тази дата същата се е намирала в отпуск по болест до 3.10.2014 г., включително. С Д. вестник бр. 68/15.08.2014 г. е бил изменен Устройственият правилник на регионалните здравни инспекции, като с приложение № 2 към чл. 26 от правилника е изменена числеността на персонала на Регионална здравна инспекция Б. С това изменение за дирекция "Надзор на заразните болести" са предвидени 47 щатни бройни. На 10.09.2014 г. Министърът на здравеопазването е изпратил писмо до Директора на РЗИ Б., с което на основание чл. 9, т. 4 от Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции е съгласувана структурата на РЗИ Б., предложена с писмо вх. № 16-00-148/21.08.2014 г. На 10.09.2014 г. Директорът на РЗИ Б. е издал заповед № РД-15-314, с която считано от 11.09.2014 г. е утвърдил ново длъжностно щатно разписание на РЗИ Б. и разписание на длъжностите, като в т. 5 на заповедта е предвидено съкращаване на две щатни длъжности по служебно правоотношение на главни инспектори в дирекция "Надзор на заразните болести", отдел "Противоепидемичен контрол". На 11.09.2014 г. Директорът на РЗИ Б. е издал заповеди с № РД-15-317 и № РД-17-28. С първата, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС е отправил до д-р С., заемаща длъжността главен инспектор в отдел "Противоепидемичен контрол", дирекция "НЗБ" при РЗИ Б., едномесечно предизвестие, считано от 11.09.2014 г. за прекратяване на служебното правоотношение с РЗИ Б. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС, поради съкращаване на длъжността и е разпоредено на лицето да се изплати обезщетение по реда на чл. 106, ал. 4 от ЗДС поради неспазване на срока на предизвестието. С втората, е прекратено служебното правоотношение с д-р С., считано от 12.09.2014 г. поради съкращаване на длъжността главен инспектор в отдел "Противоепидемичен контрол", дирекция "НЗБ" при РЗИ Б. Д. заповеди са били връчени на касаторката с пощенска пратка на 12.09.2014 г. Решаващият съд намира, че в хода на административното производство и при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Обоснован е извод, че не представлява такова нарушение обстоятелството, че заповедта е издадена и връчена на жалбоподателката по време, когато същата се е намирала в отпуск по болест. След анализ на разпоредбата на чл. 107б от ЗДСл, решаващият съд приема, че закрилата при прекратяване на служебно правоотношение обхваща единствено хипотезите, в които държавна служителка ползва отпуск за бременност и раждане или държавна служителка, която е бременна или е в напреднал етап на лечение "ин витро". В заключение се обосновава извод, че в останалите случаи наличието на каквото и да е заболяване, за което се ползва отпуск по болест не е пречка за издаване на заповед за прекратяване на служебно правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. За неоснователно е прието и възражението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в прекратяване на служебно правоотношение с жалбоподателката за заеманата от нея длъжност главен инспектор в отдел "Противоепидемичен контрол", дирекция "Надзор на заразните болести" при РЗИ Б., предвид наличието на заповед № РД-17-19/9.07.2014 г. за преместване на д-р С. при хипотезата на чл. 83 от ЗДСл, временно да изпълнява длъжността "главен експерт" към имунизационния кабинет в същия отдел. Изведено е, че преместването на държавен служител временно да изпълнява друга служба се извършва при служебна необходимост и то за не повече от 45 календарни дни през една календарна година. Отделно е посочено, че по същество заповедта за преместване не е породила целените от нея правни последици, защото жалбоподателката е излязла в отпуск по болест на деня следващ издаването й и се е намирала в такъв отпуск и към момента на издаване на оспорената заповед. Наред с това, в заповедта за преместване изрично е посочено, че всеки отпуск поради временна неработоспособност прекъсва изпълнението на акта и след завръщането на лицето на работа се издава нова заповед. Такава не е била издадена, защото служителят не се е завърнал на работа до датата на прекратяване на основното му правоотношение. Първоинстанционният съд констатира, че при издаване на оспорения акт материалният закон е приложен правилно. Прието е, че в случая по същество се спори дали е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката, като обем от функции, задължения и изисквания. Съдът отбелязва, че дали функциите, присъщи на длъжността на жалбоподателя съществуват и продължават да се осъществяват от лица, заемащи друга длъжност, не означава, че не е налице съкращаване на длъжността. Редица от функциите, които са били част от длъжността "главен инспектор" при изменение на щатното разписание от 10.09.2014 г. са предвидени за изпълнение и за длъжността "старши инспектор". Касае се обаче само за част от функциите, като длъжността "старши инспектор" предвижда и други задължения и изисквания, както и различни предпоставки за заемане на последната длъжност, т.е. в случая липсва идентичност между длъжностите "главен инспектор" и "старши инспектор" и поради това може да се направи извод, че е налице реално съкращаване на длъжността главен инспектор в отдел "Противоепидемичен контрол", дирекция "Надзор на заразните болести" при РЗИ Б. За неоснователно е прието възражението на касаторката, че съкращаване на длъжността и прекратяване на служебното й правоотношение са извършени без наличието на обективни критерии за това. Развити са доводи, че законът не въвежда изискване за извършване на подбор в случаите когато е налице пълно съкращаване на определена длъжност. Освен това структурната реорганизация на отдела в рамките на РЗИ е извършена, както във връзка с действащи нормативни изменения на структурата на цялата регионална здравна инспекция, така и във връзка с извършена преценка при условията на оперативна самостоятелност от страна на директора на инспекцията, която е била съгласувана с Министерството на здравеопазването. В този смисъл, преди издаване на оспорената заповед за директора на РЗИ не е съществувало задължение за посочване на допълнителни критерии за прекратяване на служебното правоотношение наред с реализиране на хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Решението е правилно. Съдът изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорената заповед по критериите, посочени в чл. 146 АПК като установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора за длъжностите в администрацията изисква да се установи, че длъжността, заемана от съкратения служител като нормативно определена позиция или система от функции, задължения и изисквания не съществува в новото длъжностно разписание или ако съществува, е намален броят на самите позиции. За да постанови оспорваното решение, първоинстанционният съд правилно приема, че са налице двете кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл - заличаване на длъжността в длъжностното разписание и отмяна, изменение или отпадане на функциите за длъжността "главен инспектор". Противно на твърденията в касационната жалба, доказателствата са обсъдени и преценени при спазени процесуални правила, като изводът за законосъобразност на обжалваната заповед за прекратяване на служебното правоотношение на д-р Е. С. е в съответствие с приложимата материалноправна уредба по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Неоснователни са възраженията за некомпетентност на директора на РЗИ - Б. да издаде атакуваната заповед поради непроведена периодична атестация. Същите са повторение на изложените и пред първоинстанционния съд, правилно отхвърлени като ирелевантни, т.к. материалната компетентност на органа е функция единствено на заеманата длъжност към момента на издаване на заповедта. Наведеният от касатора довод за неизпълнение на изискването за форма поради липса на реквизит съгласно чл. 108, ал. 1, изр. 1 от ЗДСл - дължими обезщетения е необоснован. Посочената разпоредба съдържа специфичните изисквания за форма на заповедта, които са приложими при регулиране на тези правоотношения, за разлика от общия текст на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посочването на дължимите обезщетения обаче следва да се направи при тези хипотези, при които се дължи такова, а освен това дори и да не е включен този реквизит, няма пречка за предявяване на претенцията допълнително, поради което не се нарушава правото на защита и не може да се обоснове съществено нарушение на правилата (Решение № 17016 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13492/2013 г., V о., Решение № 4369 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2505/2015 г., V о). Обоснован от анализа на установените релевантни факти е изводът за реално съкращаване на заеманата от касаторката длъжност "главен инспектор" в отдел "Противоепидемичен контрол", дирекция "Надзор на заразните болести" при РЗИ. Съгласно утвърденото на 10.09.2014 г. длъжностно разписание - в сила от 11.09.2014 г., двете длъжности "главен инспектор" в този отдел, по едната от които е било служебното правоотношение на касаторката, са съкратени. С предходно изменение на щата - от 11.07.2014 г. - третата такава незаета длъжност е била преобразувана в "младши експерт". В новото длъжностно разписание, в сила от 11.09.2014 г. липсва аналогична длъжност в отдел "Противоепидемичен контрол" /ПЕК/, към която да се съотнесат в пълен обем функциите и задълженията съкратената длъжност "главен инспектор". От представените по делото длъжностни характеристики за съществуващите позиции в отдел "ПЕК", съгласно новото длъжностно разписание, а именно началник на отдел, старши експерт, старши инспектор, инспектор, инспектор - граничен контрол и младши експерт, при съпоставка с приложената длъжностна характеристика на заличената длъжност "главен инспектор", е видно, че нито една от длъжностните характеристики на съществуващите в отдел "ПЕК" длъжности, съгласно новото щатно разписание, не съдържа припокриващи се задължения, правомощия и компетентности. При съпоставяне на длъжностните характеристики за всяка от щатните бройки в посочения отдел правилно съдът приема липсата на идентичност на функциите и задълженията, в сравнение с изпълняваните от служителката. Неоснователни са и възраженията относно хипотезата на чл. 83 от ЗДСл, които са обсъдени от решаващия съд и за отхвърлянето им са изложени мотивирани правни съображения. От анализа на съвкупния доказателствен материал се налага и извода, че с издаване на оспорената заповед не е нарушен и принципа за стабилитет на служебното правоотношение, предвиден в чл. 18 от ЗДСл, тъй като служебното правоотношение не е прекратено самоцелно, а след извършване на организационни и структурни промени с цел подобряване на дейността на съответната администрация, в съответствие с правомощията на органа по назначаването, който е овластен да избере организационната форма, под която ще се осъществява дейността и да определи в рамките на установената численост служителите, които ще заемат длъжностите. С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че решаващият съд правилно е определил приложимата в казуса материалноправна норма спрямо конкретните фактически обстоятелства и е направил обоснован правен извод за законосъобразност на заповед № РД-17-28/11.09.2014 г. на Директора на РЗИ - Б. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, претенцията на ответника се явява основателна съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК. Съобразно чл. 8, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.20014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за отмяна на заповед за прекратяване на служебно правоотношение възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 1, т. 1, буква "а", според които същото се дефинира в размер не по-малък от този на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ. С ПМС № 375/28.12.2015 г. от 1.01.2016 г., минималната работна заплата за страната е в размер на 420 лева. Предвид гореизложеното Е. Й. С. следва да бъде осъдена да заплати на Регионална здравна инспекция - Б. сума в размер на 420 лв. /четиристотин и двадесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - Пето отделение,