Решение № 4636 от 7.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1778/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция Гранична полиция МВР, подадена чрез процесуален представител против решение 2166/05.12.2024г., постановено по адм. д. 218/2024г. по описа на Административен съд гр.Перник. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Счита за неправилен изводът на съда, че служителят не е допуснал нарушение на чл.27, ал.1, т.1 от Инструкция 8121з-1492 от 04 ноември 2022 г. за реда и организацията за извършване на гранични проверки на граничните контролно-пропусквателни пунктове. Посочва, че първоинстанционният съд неправилно приема защитната теза на А. за наличие на визуална прилика между лицето пасажер А. Ф. К. и снимката на лицето К. К. Р. върху личната му карта. Счита, че е невярно твърдението, че никъде в оспорения административен акт, дисциплинарно наказващият орган не е изложил аргументи, който да оборват защитната теза на А.. Сочи, че предвид професионалната квалификация на граничните служители, работещи на ГКПП следва да притежават специални умения, които им дават възможност да бъдат точни в идентификацията на лицата, преминаващи държавната граница. Посочва, че предвид широкото медийно отразяване на случая с убийството на К. Р., поведението на М. А. е станало достояние на широк кръг от обществото, което формира впечатление, че служител на МВР не е изпълнил стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, което се отразява негативно върху авторитета на МВР. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде потвърдена оспорената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът М. К. А., чрез пълномощника си адв. Тодоров изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. С обжалваното решение Административен съд гр.Перник отменя заповед 3282з-729/19.02.2024 г., издадена от директора на Главна дирекция Гранична полиция при МВР, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал.1, т.6, чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, поради неспазване на правилата от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и чл. 203, ал.1, т. 13 ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, на младши инспектор М. К. А. - старши полицай на Граничен контролно-пропусквателен пункт Стрезимировци от Гранично полицейско управление Трън към Регионална дирекция Гранична полиция Драгоман при Главна дирекция Гранична полиция - МВР е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в МВР като държавен служител, считано от датата на връчване на заповедта 20.02.2024 г. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната съгласно чл. 210 ЗМВР писмена форма и с указаното в нормата съдържание, в предвидените по чл. 195 ЗМВР преклузивни срокове, но в противоречие с материалния закон. Посочва, че съвкупният анализ на доказателствата по делото не потвърждават извода на дициплинарно-наказващият орган (ДНО), че служителят е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, съставомерно по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, предвид посоченото, че на дата 04.01.2024г. в 19.33 часа, при излизане от страната през ГКПП - Стрезимировци, младши инспектор М. К. А., не извършва сигурна идентификация на лицето седящо на предната дясна седалка на лек автомобил марка Ауди , модел Q 7 , с български рег. [рег. номер], поради което въвежда в АИС ГК данните от предоставената му от П. А. лична карта [номер], издадена на името на К. К. Р., вместо данните на реално пътуващото в автомобила лице А. Ф. К., притежаващ лична карта [номер], като с това свое действие допуска да бъде премината границата на Република България от лице с преотстъпен документ, с което виновно извършва дисциплинарно нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 1 от Инструкция 8121з-1492 от 4.11.2022 г. за реда и организацията за извършване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове (Инструкцията). Излага, че разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Инструкцията регламентира, че полицейските органи на първа линия извършват гранична проверка, като изискват документ за пътуване от преминаващото границата лице, при което извършват: 1. проверка на самоличността на лицето чрез идентификация; 2. проверка на валидността на документа; 3. проверка за наличие на признаци за фалшифициране или подправяне на документа; 4. в случай на възникнало съмнение относно автентичността на документа за пътуване и/или самоличността на лицето при наличие на техническа възможност се проверява най-малко един от биометричните идентификатори, интегрирани в пътните документи снимка и пръстови отпечатъци; 5. проверка на лицето и документа за пътуване в АИС ГК. Сочи, че спазването на Инструкцията, като подзаконов нормативен акт, издаден на основание чл.30, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 ЗМВР е задължителна за служителите, като част от служебните им задължения, а неизпълнението на разпоредбите й е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал.2, т.1 ЗМВР, а не такова по чл. 194, ал.2, т.4 ЗМВР, посочено в заповедта. Приел е, с оглед посочените законовите разпоредби, че ДНО като приема, че извършеното от служителя, представлява тежко нарушение на служебната дисциплина налага санкция несъответна на предвидената, за подобен тип нарушения такава, съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР. Първоинстанционният съд счита, че по делото не е доказана и субективната страна на така извършеното и вменено на жалбоподателя нарушение. По изложените съображения съдът достига до извод, че не е установено по несъмнен начин уволненото лице да е извършило дисциплинарно нарушение по начина, по който е описан в заповедта. Обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон и е обосновано. Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, поради което на чл. 221, ал.2, предл. второ АПК не е необходимо да ги преповтаря. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма, при спазване на предвидените срокове по чл. 195, ал. 2 във вр. с чл. 196 ЗМВР и съобразно изискванията на чл. 205, ал. 1, ал. 2 и ал. 6 ЗМВР. Законосъобразен е изводът на съда, че постановеният административен акт е в противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на събраните, по време на проведеното дисциплинарно производство, доказателства. Обсъдил ги е в тяхната съвкупност и е достигнал до извод, че А. не е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал.2, т.4 ЗМВР, а именно неспазване на етичните правила за поведение на държавния служител от МВР, обективирани в т.т 18, 19, 20, 24 и 25 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, представляващо нарушение по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Касационната инстанция споделя заключението на съда, че възприетите за осъществени от ДНО противоправни действия не могат да почиват на предположения и вероятност, а само на действителни факти. Правилно съдът сочи, че спазването на Инструкцията като подзаконов нормативен акт, издаден на основание чл. 30, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 ЗМВР е задължителна за служителите, като част от служебните им задължения, а неизпълнението на разпоредбите й е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал.2, т.1 ЗМВР, а не посоченото по т.4, ал.2 на чл. 194 ЗМВР. Констатираните нарушения на служебната дисциплина не могат да бъдат квалифицирани като тежки по смисъла на чл. 203 ЗМВР, което води от своя страна и до неправилно определено наказание. Ето защо като достига до извод, че не са осъществени материалноправните предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на А. и отменя оспорената заповед съдът постановява правилно решение. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски, поради което на основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да се осъди Главна дирекция Гранична полиция при МВР да заплати на М. К. А. сумата 1000.00 лв. разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,