Решение № 12227 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7704/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Експрес 79 ЕООД със седалище гр. Ихтиман, чрез процесуалния му представител адв. Проданов, срещу решение 701 от 30.05.2024г., постановено по адм. дело 84/2022г. по описа на Административният съд София област /АССО/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед 3005 от 16.12.2021г. на кмета на община Ихтиман, с която на основание чл. 225 ал. 2 т. 2 и чл. 225а от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж масивна ограда, намираща се в ПИ идентификатор 32901.119.4, м. Пчелина, община Ихтиман. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие със закона, поради необоснованост и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда, че оспорената заповед е издадена без допуснати нарушения на административно производствените правила, като напротив сочи такива, а именно, че съставеният констативен акт не е връчен на представител на дружеството, а на друго лице, както и поради това, че е налице противоречие между констатирания строеж с констативния акт и наредения за премахване такъв с оспорената заповед. Навежда съображения, че съдът не е отчел и разграничил, че строежът представлява стара бетонна основа и надграждане на същата с бетонни блокчета, като със заповедта е нареден за премахване целият строеж, а не на надграждащия зид от 1,80м. Твърди и че неправилно съдът не е отграничил наличието на търпим строеж, а именно бетонната основа, която е била изградена много преди 2001г., а именно по свидетелски показания около 1984 1985г. като част от телеугоителен комплекс, м. Пчелина и изградената по късно част. В тази връзка твърди и че решението е постановено в противоречие със закона. Навежда и съображения, че е неправилен извода на съда за законосъобразност на заповедта досежно определянето на адресат на същата на жалбоподателя, при установени, че оградата е била изградена от предходен собственик. Навежда съображения и че не е отчетено, че оградата е изградена в неурегулиран имот, за каквито строежи съгласно чл. 58 ЗУТ, не се изисква разрешение за строеж. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта, а алтернативно иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССО. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът кметът на община Ихтиман, чрез процесуалния си представител юрк. Грънчаров, изразява становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АССО е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, в съответствие с изискванията за форма, съдържание и реквизити, както и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Направил е извод за материална законосъобразност на оспорената заповед, като се е основа на събраните в хода на производството доказателства, включително приетите съдебно технически експертизи единична и тройна. Приел е, че наредения за премахване строеж е незаконен, тъй като е установено, че е изграден без строителни книжа. Направил е извод, че правилно жалбоподателят е бил определен за адресат на заповедта, като собственик на терена, на който се намира незаконния строеж съобразно § 3 ДР от Наредбата за принудително изпълнение на заповедите по чл. 225а ал. 3 ЗУТ, което е в съответствие и с нормата на чл. 225а ал. 5 ЗУТ. Достигнал е и до извод, че нареденият за премахване строеж не е търпим такъв, тъй като от събраните доказателства безспорно е установено, че е изграден след 2012г., съответно не попада във времевите периоди, очертани в § 16 ПР на ЗУТ и § 127 ал. 1 ПРЗ на ЗИД на ЗУТ. Поради това е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилно в оспореното решение съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия, без нарушение на формата с посочени правни основания, които съответстват на изложените фактически такива, и без допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените. Дори да се приеме, че съставеният констативен акт не е връчен а редовно оправомощен представител на дружеството, то това нарушение не е от категорията на съществените, тъй като в съдебното административно производство адресатът на заповедта може да наведе всички свои възражения, които би навел и в административното производство. Неоснователно е възражението на касатора, че нареденият за премахване строеж не е индивидуализиран, тъй като е налице разминаване в мерките, посочени за строежа в констативния акт и оспорената заповед. Напротив настоящият състав счита, че нареденият за премахване строеж е индивидуализиран в достатъчна степен в административния акт, която да не създава съмнение досежно това коя съществуваща ограда е наредена за премахване. В оспорената заповед наредената за премахване ограда е индивидуализиран с оглед материалите, от които е направена, а именно монолитно с бетонови блокчета, с размери и с местоположение, включително със съставената в констативния акт окомерна скица, както и с приблизителните размери, които не се различават съществено от установените на място от вещите лица. Т.е. описанието на обекта е достатъчно ясно, за да бъде той индивидуализиран и съобразно неговите размери, местоположение и характеристики и материалите, от които е изградена оградата. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че е налице част от строежа, който е търпим, а именно стар бетонов фундамент, върху който е надградена плътната ограда, което не е съобразено от съда. Нареденият за премахване строеж е единно цяло масивна ограда, като фундамента е част от него, а не следва да се разглеждат като самостоятелен обект. Дори и в предишния си вид като фундамент на съществувалата до 2012г. прогледна ограда, той не е самостоятелен обект, а е част от същата тази ограда. Така описаният обект в заповедта представлява строеж в неговата цялост, поради и което е правилно е нареден за премахване с диспозитива на заповедта /в този смисъл решение по адм.д. 3500/2021г. на ВАС/. Правилен в тази връзка и съответен на събраните в хода на производството доказателства е изводът на АССО, че нареденият за премахване строеж не е търпим нито по смисъла на § 16 ПР на ЗУТ, нито по § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като се установява, че е изграден извън времевите периоди по посочените разпоредби, а именно след 2012г. Най накрая правилен и съответен на закона е извода на съда, че законосъобразно жалбоподателят като собственик на терена, в който се намира незаконния строеж, е определен като адресат на заповедта и задължението за премахването му, като в тази връзка настоящият състав споделя напълно съображенията, изложени от съставът на АССО. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски и като такова не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,