Решение № 4894 от 18.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10782/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 във вр. с чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 9б във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по касационната жалба на МД Инвест АД, с [ЕИК], седалище и адрес на управление гр. София, [улица], представлявано от изпълнителния директор И. Петкова, чрез адв. Пеков, срещу Решение 488/11.05.2023 г., постановено по адм. д. 1598/2022 г. по описа на Административен съд Бургас (АС - Бургас) в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) 11/22.02.2022 г., издаден от началник отдел КПС и главен експерт в Дирекция Местни приходи от данъци, такси и реклама при Община Бургас, мълчаливо потвърден от кмета на общината, с който в тежест на дружеството са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за 2017 г. в размер на 869,41 лв. и лихва 170,58 лв., за 2018 г. в размер на 866,09 лв. и лихва 276,76 лв., за 2019 г. в размер на 862,76 лв. и лихва 182,28 лв. и за 2020 г. в размер на 488,58 лв. и лихва 114 лв.; както и задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за 2017 г. в размер на 1 347,74 лв. и лихва 512,91 лв., за 2018 г. в размер на 1 251,45 лв. и лихва 445,71 лв.; за 2019 г. в размер на 1 136,26 лв. и лихва 330,81 лв.; за 2020 г. в размер на 1 347,74 лв. и лихва 512,91 лв.

Наведени са трите категории отменителни основания по чл. 209, т. 3, АПК, но тяхното осъществяване се аргументира с подробно изложени доводи за незаконосъобразност на ревизионния акт. Според касатора първостепенният съд е оставил неприложена нормата на чл. 6, ал. 3 ДОПК. Иска се отмяна на решението и цялостна отмяна на оспорения административен акт с присъждане на деловодни разноски, при условията на евентуалност делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС - Бургас.

Ответникът по касационната жалба, кметът на Община Бургас, чрез гл. юрк. Марев, оспорва основателността й в писмен отговор и претендира деловодни разноски. При условията на евентуалност възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалвания съдебен акт.

Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения.

Пред АС Бургас е оспорен РА 11/22.02.2022 г., издаден от началник отдел КПС и главен експерт в Дирекция Местни приходи от данъци, такси и реклама при Община Бургас, мълчаливо потвърден от кмета на общината, с който в тежест на дружеството са установени задължения за ДНИ и ТБО за данъчните периоди от 2017 г. до 2020 г. включително.

Настоящата касационна инстанция преценява решението на АС - Бургас като валидно и допустимо. Правилно съдът е приел, че оспорването е допустимо. Изпълнено е изискването на чл. 156, ал. 2 ДОПК вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ за обжалване на акта пред по-горестоящия административен орган като задължителна предпоставка за оспорването по съдебен ред. РА е валиден, издаден от компетентни органи след надлежно възложена ревизия. Съдът е отхвърлил възражението на настоящия касатор за допуснати съществени процесуални нарушения от ревизиращия екип и се е позовал на задължението си по чл. 160, ал. 1 ДОПК.

Фактите, установени от първостепенният съд, са следните:

1. МД Инвест АД е собственик на партерен етаж с площ 285 кв. м., изба с площ 85 кв. м. и дворно място от 113,35 ид. ч. кв. м./460,70 кв. м. на ул. Константин Фотинов 8 в гр. Бургас, придобит с Нотариален акт 162, том V, рег. 6392, нот. дело 887/17.11.2005 г. на нотариус рег. 290 по РНК с район на действие РС Бургас и деклариран по реда на чл. 14 ЗМДТ като жилище в сграда с жилищно предназначение.

2. С Удостоверение 122/20.06.2006 г. е въведен в експлоатация строеж Корпоративен и банков офис на Българска пощенска банка (преустройство на административни помещения/канцеларии на Държавен резерв на партерен етаж на съществуваща жилищна сграда).

3. Като самостоятелен обект в сграда имотът е отразен в кадастралния регистър с начин на трайно ползване офис.

4. На 22.10.2021 г. с Констативен протокол П 026826 е документиран оглед на място в имота в присъствието на представител на касатора. Отразено е, че той се състои от две зали, санитарен възел, три помощни помещения, които са празни, както и помещение с площ около 20 кв. м., в което са поставени легло, маса, столове, хладилник и телевизор.

5. Със съобщение изх. 70-00-6836/7 на орган по приходите при Община Бургас МД Инвест АД е поканено да отстрани несъответствия за имота относно конструкцията на сградата, декларираната отчетна стойност и вида на обекта. Дружеството не е подало коригираща декларация.

6. С оспорения РА са установени задължения на касатора за ДНИ и ТБО за периода от 2017 г. до 2020 г. (вкл.), изчислени като за нежилищен имот върху данъчната оценка за сградата и върху отчетната стойност на земята, след приспадане на внесените суми.

7. Приетото по делото без оспорване от страните допълнително заключение на ССчЕ потвърждава частично размера на установените с акта задължения за данък и такса за нежилищен имот.

8. Не е спорно между страните по делото, че от дружеството за ревизираните периоди са подавани декларации, че няма да ползва имота. Правилно при тези факти съдът е определил спорния между страните по делото въпрос, който е за размера на данъчната основа на процесната част от сграда, а този размер зависи от това дали недвижимият имот е жилищен или нежилищен според чл. 21, ал. 1 ЗМДТ.

За да отхвърли жалбата срещу РА в сега разглежданата част, първостепенният съд е обосновал извод, че недвижимият имот, собственост на МД Инвест АД, деклариран като жилищен, не отговаря на определението за жилище, дадено в §. 5, т. 30 от ДР на ЗУТ.

Настоящият касационен състав преценява изводите на първостепенния съд като съответни на приложимите материалноправни норми, поради следното:

По силата на чл. 19, ал. 1 ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти, а според чл. 21, ал. 1 данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение 2.

ЗМДТ не съдържа легална дефиниция на понятието "жилище, поради което и в съответствие с разпоредбите на чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове се приема, че съдържанието му за целите на този закон следва да се възприема въз основа на легалните дефиниции, дадени в други нормативни актове в случая в § 5, т. 30 ДР ЗУТ. Нормата определя като жилище съвкупността от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Съществено е предназначението на съвкупността от помещения - дали те са отредени за задоволяване на жилищни нужди. Релевантен за определяне на задължението за ДНИ и ТБО е не устройственият статус на един имот, а фактическото негово ползване. При данните, че на 20.06.2006 г. е въведен в експлоатация строеж Корпоративен и банков офис на Българска пощенска банка преустройство на административни помещения (канцеларии) на Държавен резерв на партерен етаж на съществуваща жилищна сграда, че в кадастралния регистър същият е отразен с начин на трайно ползване офис е правилен изводът на АС Бургас, че обект на облагане е нежилищен имот на предприятие. Нещо повече самият касатор своевременно е декларирал пред общинската администрация обстоятелството, че през ревизираните периоди не е ползвал партерния етаж.

Неоснователен е касационният довод за неяснота относно компонентите, формиращи данъчната оценка на имота. На неоспореното основно заключение на ССчЕ се основава изводът на първостепенния съд, че тя съответства на разгледаните от вещото лице норми на Приложение 2 от ЗМДТ.

В частта на установените задължения за ТБО АС Бургас е съобразил недължимостта на същата за двата компонента на услугите по чл. 62, т. 1 и 2 ЗМДТ. Ценил е заповедите на кмета на Община Бургас за определяне на райони на територията на общината, сключени в системата на организирано поддържане на чистотата, както и протоколите за извършена работа от Консорциум Титан. Приел е, че по аргумент на чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Това законодателно решение е следствие от характера на териториите, спрямо които се предоставя услугата, а именно територии за обществено ползване, които са публична общинска или държавна собственост и достъпът до тях е свободен, т.е. те могат да бъдат ползвани от всеки. Това от своя страна изисква обща отговорност на задължените по чл. 64, ал. 1 вр. чл. 11 ЗМДТ лица собственици на имоти, разположени на територията на общината.

По изложените съображения касационният състав приема, че обжалваното решение не е засегнато от наведените в жалбата касационни основания и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно заявеното искане право на разноски има само ответникът по касационната жалба, комуто се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК Върховният административен съд, в състав на Първо отделение