Решение № 2502 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6110/2014 г.

Решение № 2502 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6110/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - гр. София /ДФЗ/ против решение № 1448 от 10.03.2014 г., постановено по адм. дело № 5491/2013 г. на Административен съд-София град /АССГ/ в частта му, в която е отменено като незаконосъобразно. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от касатора с искане съдебното решение да бъде отменено като неправилно по съображения, подробно изложени в касационната жалба. Претендират се и съдебни разноски. Ответникът, Айхан Осман Азис от с. Давидово, област Силистра, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Айхан Осман Азис от с. Давидово, област Силистра против Уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. изх. № 01-6500/22803 от 11.04.2013 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта му, в която по същество се определя санкция за бъдещ период в размер на 4 329.96 лв. Съдът, на база представените пред него доказателства и твърденията на жалбоподателя, е приел, че горната сума се формира от отказ за възстановяване на неправомерно удържани субсидии от 566,52 лв. за кампания 2010 г. и от 2 474,95 лв за кампания 2011 г. АССГ е установил от фактическа страна, че Айхан Азис е подал Общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. УИН 19/250509/32624 като страните не спорят, че първоначално заявителят е бил оторизиран за подпомагане по това заявление и е получил изцяло оторизираната сума от 5 753.26 лв. Впоследствие административният орган е приел, че не е следвало да изплаща субсидията, поради което е издал Акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/№ 01-6500/22803 от 12.04.2011 г., с който е установена недължимо платена сума за кампания 2009 г. в размер на 5 753.26 лв. Цитираният АУПДВ е отменен като незаконосъобразен с решение № 113 от 8.11.2011 г. на АССГ по адм. д. № 95/2011 г. /АССГ, оставено в сила с Решение № 7479/29.05.2012 г. по описа на ВАС, трето отделение. По делото е приета и съдебно -техническа експертиза, изготвена от вещото лице Сара Коен, от заключението на която се установява, че от всички заявени за подпомагане от Айхан Осман Азис за кампания 2009 г. площи, недопустими за подпомагане се явяват 19.8 ха, а не 26.68 ха, както неправилно е установил административният орган. Въпреки това според вещото лице установените от него недопустими за подпомагане 19.80 ха също съставляват над 50 % от общо заявените за подпомагане площи, поради което изчислената от СТЕ санкция за бъдещ период се равнява на 3 213.34 лв, вместо определената от административния орган санкция в размер на 4 329.96 лв. На база горните доказателства АССГ е приел от правна страна, че с отмяната на АУПДВ е отменено и съдържащото се в него разпореждане за прихващане със субсидията за 2010 г., поради което същата сума подлежи на възстановяване като елемент от изпълнение на съдебното решение за отмяна на АУПДВ. Според АССГ прихващането на субсидията за 2011 г. също се явява неправомерно, тъй като административният орган по този начин бил допуснал предварително изпълнение на иначе отменения АУПДВ. Според съда защитата на жалбоподателя срещу прихващането на субсидията за 2011 г. следвало да се осъществи чрез обжалване на уведомителното писмо за кампания 2011 г., каквито данни не се съдържали в доказателствата по делото. Въпреки тази констатация, АССГ е приел, че с издаване на процесното уведомително писмо административният орган цели недопустим с оглед разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК резултат. Отделно от гореизложеното според АССГ обжалваното уведомително писмо е незаконосъобразно като постановено в нарушение на административно производствените правила- същото било постановено в несъответствие с императивните изисквания на чл. 59 от АПК - липсвали както изложени фактически, така и относими правни основания за издаването му. Административният акт не съдържал и ясна и недвусмислена разпоредителна част, в която да се определят правата и задълженията, начинът и срокът за изпълнението им, с което на още едно основание уведомителното писмо противоречало на разпоредбата на чл. 59 от АПК- в случая на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК. Наред с това АССГ е приел, че след като АУПДВ е отменен и поради разпоредбата на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент № 796/2004 г. - т. е. поради грешка на оторизирания административен орган и липса на недобросъвестно поведение от страна на земеделския производител, същата разпоредба на регламента е относима и спрямо определената в обжалваното уведомително писмо санкция за бъдещ период- т. е. след като не се дължи връщане на получената субсидия, не може да се налагат и санкции за бъдещ период във връзка със същата субсидия. По горните съображения АССГ е отменил обжалваното уведомително писмо и е оставил без разглеждане жалбата на Айхан Азис в частта, в която е поискано изпълнителният директор на ДФЗ да бъде задължен да възстанови прихванатите субсидии за кампания 2010 г. и за кампания 2011 г. Настоящият състав на ВАС не споделя мотивите на АССГ относно констатираните пороци на уведомителното писмо. ВАС счита, че административният акт страда от по-тежък и интензивен порок от установения от АССГ, който обуславя неговата нищожност, а не унищожаемост. Административният акт е нищожен, тъй като е издаден при липса на законово основание и в производство, което не е нормативно регламентирано нито в националното законодателство, нито с разпоредба от правото на Европейския съюз. Обжалваното уведомително писмо е постановено при липса на материална компетентност административният орган да определя санкции за бъдещ период за кампания 2009 г., в случай, в който вече е налице произнасяне със стабилен административен акт по това заявление в позитивен за земеделския производител смисъл - т. е. с акт, с който е оторизирана сума за подпомагане и същата е изплатена изцяло. Последващото установяване недължимост на тази сума и издаденият АУПДВ за възстановяване на изплатената субсидия сами по себе си не водят до възобновяване на административното производство по смисъла и на основанията по чл. 99 от АПК. Такова възобновяване на административното производство вече е недопустимо, доколкото преклузивните срокове за това при всички хипотези на чл. 99 от АПК са изтекли.