Решение № 186 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11341/2016 г.

Решение № 186 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11341/2016 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на О. Б. С., представлявана от кмета на общината, срещу решение № 4687 от 04.07.2016 г., постановено по адм. дело № 1839 по описа за 2016 г. на Административен съд - С. - град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу писмо изх. № 08-00-1471/11.04.2014 г. на директора на Главна дирекция "Оперативна програма Околна среда" и Управляващ орган на Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г. " при Министерство на околната среда и водите. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора моли да се отмени оспорваното решение по съображения подробно изложени в касационната жалба и в депозираните по делото писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Главна дирекция "Оперативна програма Околна среда" и Управляващ орган на Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г. " при Министерство на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, жалбата е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. Решението е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Решението е постановено по процесуално недопустима жалба. Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е обнародван в ДВ бр. 101 от 22.12.2015 г. и влиза в сила на 26.12.2015 г. Съгласно § 10, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ образуваните до влизането в сила на този закон съдебни дела по жалби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по реда на чл. 27, ал. 1 и ал. 5 - 7. Образуваните до влизането в сила на този закон гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по досегашния ред. В закона липсва изрична уредба относно това кой съд е компетентен в случаите, когато бенефициерът/получателят на безвъзмездната финансова помощ желае да упражни правото си на съдебна защита срещу волеизявления за финансови корекции, издадени преди влизане в сила на закона, но по отношение на които до влизането му в сила не е подадена нито жалба пред административен съд, нито искова молба пред общ съд. Ако се приеме, че в тези случаи компетентен е административният съд, ще се окаже, че преобладаващата част от жалбите срещу волеизявленията на управляващия орган са просрочени, тъй като срокът за обжалване по реда на чл. 149, ал. 1 от АПК е изтекъл. В закона не е предвидено възстановяване на този срок, с оглед на което бенефициерите не биха могли да упражнят ефективно и реално правото си на съдебна защита. Това би ограничило необосновано правото им на достъп до съд. Единствената възможна и ефективна защита в случая е предявяване на иск относно волеизявлението за финансова корекция пред съответния граждански съд в рамките на предвидения в закона давностен срок за погасяване на съответното вземане, който срок не е преклузивен и е съществено по-дълъг в сравнение със сроковете по чл. 149, ал. 1 или чл. 140 от АПК. Изложеното по-горе води до извод, че в случая административният съд не е следвало да разглежда подадената жалба по същество. Същата е била процесуално недопустима, тъй като редът за защита на бенефициера в конкретния случай е бил по общия исков ред, а не по реда на АПК. Административният съд е следвало да прекрати делото и да го изпрати по подсъдност на Софийски градски съд. В съответствие с Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2015 г., ОСГТК и ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съдебен акт, постановен от съд, който не е компетентен по правилата на подведомствеността, разпределящи делата между гражданските и административните съдилища, е недопустим. Настоящият състав приема, че постановеното решение е недопустимо, тъй като Административен съд - С. - град се е произнесъл по въпрос, по който не е компетентен. Ето защо, обжалваното решение следва да бъде обезсилено в цялост, а делото - прекратено и изпратено по подсъдност на Софийски градски съд. Както по съществото на спора, така и по направените съдебни разноски следва да се произнесе компетентният съд. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение