Решение № 11370 от 28.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4589/2016 г.
ВАСV отделение28.09.2017 г.докладчик Илияна Дойчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1543 от 07.03.2016 г., постановено по адм. дело № 446/2016 г. по описа на Административен съд София – град. ОСЪЖДА К. Р. М. да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи - МВР сумата 100 лв. (сто лева), представляваща юрисконсулско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 11370 от 28.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4589/2016 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Р. М. против решение № 1543 от 07.03.2016 г., постановено по адм. дело № 446/2016 г. по описа на Административен съд София – град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. Ответникът – директорът на Столична дирекция на вътрешните работи – МВР, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София град отхвърля жалбата на К. Р. М. против заповед № 513 з-8997/30.11.2015 г. на директора на СДВР, с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Първоинстанционният съд приема, че с оглед събраните в дисциплинарното производство писмени доказателства жалбоподателят извършва тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, като оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР административен орган и при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство. Законосъобразно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Заповедта съдържа, както фактическите, така и правните основания за нейното издаване, като в обобщената справка и становището, на които се позовава дисциплинарно наказващия орган, подробно са описани действията на М., с които същият нарушава цитираните в заповедта правила за поведения от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По делото е установено, че процедурата за налагане на дисциплинарното наказание е спазена. Дисциплинарно наказващия орган образува дисциплинарно производство със заповед, съобразно изискванията на чл. 207, ал. 1 ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващия орган, с което е спазен чл. 207, ал. 2 ЗМВР. Жалбоподателят е уведомен за тази заповед, но същият отказва да се запознае с нея, което е удостоверено по надлежния ред. Дисциплинарно-разследващият орган извършва проверка, събира доказателствата и оценява същите. Изготвени са протоколи, удостоверяващи отказа на жалбоподателя да се запознае със обобщената справка от 01.10.2015 г., както и отказа му да даде допълнителни обяснения или възражения. Дисциплинарно-разследващия орган изготвя и становище. Жалбоподателят е поканен да даде обяснения и да бъде изслушан. Дисциплинарното наказание е наложено в законоустановените срокове, съгласно чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен. Неоснователни са доводите на касатора за нарушение на чл. 206, ал. 3 ЗМВР. Дисциплинарно наказващият орган събира и оценя всички доказателства. Фактът, че за изясняване на обективната истина са използвани доказателства, събрани по реда на НПК от компетентните за това органи не е нарушение на процесуалните правила. Доводите на касатора за допуснати нарушения, тъй като фактическата обстановка е установена с доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, са неоснователни. Съгласно правилото на чл. 39, ал. 1 от АПК фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. В проведеното дисциплинарно производство са използвани доказателствени средства, които макар и да са събрани от друг орган могат да установят извършено дисциплинарно нарушение. Нормата на чл. 171, ал. 1 от АПК регламентира, че доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Освен това в случая дисциплинарно разследващият орган събира и самостоятелно доказателства, които кореспондират с тези събрани в досъдебното производство. Неоснователни са и доводите на касатора за нарушение на чл. 207, ал. 8 ЗМВР, тъй като по време на провеждане на дисциплинарното производство спрямо него е била взета мярка за неотклонение "задържане под стража". Както бе посочено по-горе от събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че служителят отказва да се запознае със заповедта за образуване на дисциплинарното производство. Отказва да даде писмени обяснения, отказва да се запознае с обобщената справка, както и да даде допълнителни обяснения или възражения, като отказите са удостоверени по надлежния ред. Жалбоподателят е посетен от дисциплинарно разследващия орган в сградата на следствения арест, където е задържан, но отказва да се запознае със заповедта за образуване на дисциплинарното производство и да приеме поканата за даване на писмени обяснения (л. 60). Законосъобразен е и изводът на съда, че спрямо жалбоподателя е осъществен фактическият състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че служителят извършва тежко нарушение на служебната дисциплина, което е основание за налагане на дисциплинарно уволнение. По делото е установено, че при полицейска операция под ръководството на наблюдаващ прокурор от Районна прокуратура гр. Перник по досъдебно производство № 70/2015 г. са били задържани младши инспектор К. Р. М., младши инспектор И. Е. Д. и Н. В. А. при опит да принудят Н. З. Н. от гр. [населено място] да се разпореди с вещ (пари в размер на 42 000 лв.) заплашвайки го с насилие. Двамата полицейски служители и третото лице са били задържани след получаване на част от паричната сума в близост до жилищна кооперация в гр. [населено място]. С поведението си служителят на МВР осъществява деяние, представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР се налага дисциплинарно наказание "уволнение". В становището и обобщената справка на дисциплинарно-разследващия орган са изложени обстоятелства, сочещи, че нарушенията, допуснати от държавния служител са довели до уронване престижа на службата. Правилно първоинстанционният съд приема, че извършеното от служителя е несъвместимо с цитираните в заповедта етични правила за поведение и уронва престижа на службата, като е станало достояние на други служители на МВР, служители на съда, прокуратурата и на граждани, с което е осъществен фактическият състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР за налагане на дисциплинарното наказание. Неоснователни са твърденията, изложени в касационната жалба, че неправилно е обсъден довода за необходимостта от приложение на чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Твърди се, че при наличие на висящо наказателно производство дисциплинарното такова би следвало да започне след приключване на наказателното и едва при влизане на евентуална осъдителна присъда да се наложи наказание по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни производства и възникват при различни предпоставки като не са обусловени едно от друго, поради което евентуална влязла в сила присъда, установяваща, че лицето не е извършило престъпление или обратното на това, не засяга всички основания за реализиране на дисциплинарната отговорност. В случая фактическите основания за налагане на дисциплинарното наказание не са идентични с тези, който биха послужили като основание за привличане на К. М. като обвиняем за престъпление по НК. След като е установено, че с действията си служителят нарушава цитираните правила на Етичния кодекс, с което уронва престижът на службата, то фактът дали спрямо него ще бъде реализирана наказателната му отговорност, е неотносим към законосъобразността на оспорената заповед. Този извод следва от разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, която допуска носене на дисциплинарна отговорност от държавните служители на МВР, независимо, че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не допуска съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът обсъжда доводите на страните и служебно проверява валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че жалбоподателят извършва описаните в заповедта дисциплинарни нарушения. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди К. Р. М. да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи - МВР сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,