Решение № 96 от 5.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 26/2012 г.

Решение № 96 от 5.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 26/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Ю. П. К. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд от 7.04.2011 г. по гр. д. № 961/2011 г. С него е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр. д. № 5805/2010 г. в частта, в която по отношение на молителката е признато за установено, че дължи на [фирма] сумата 1 778,03 лв. за топлинна енергия и сумата 1 230,56 лв. лихва за забава. Молителката поддържа, че в нарушение на Тълкувателно решение № 1/2000 г.. на ОСГТК на ВКС въззивният съд не е обсъдил направеното от нея възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че тълкувателното решение се явява новооткрито доказателство и че влязлото в сила решение, което му противоречи, трябва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по молбата [фирма] не взема становище по нея. Върховният касационен съд намира молбата за допустима, но за неоснователна. Не е налице нито една от хипотезите по чл. 303, ал. 1 от ГПК. Тълкувателното решение не е новооткрито писмено доказателство, както се поддържа в молбата. То е постановено преди провеждане на устните състезания пред въззивния съд (т. е. не е ново обстоятелство) и не възпроизвежда факти от значение за спорното право (т. е. не е релевантно за спора писмено доказателство). Евентуално противоречие между него и атакуваният съдебен акт би имало значение за правилността на решението, но не е предвидено от законодателя като основание за отмяна на влязло в сила решение. По изложените съображения Върховният касационен съд