Решение № 15803 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1871/2009 г.

Решение № 15803 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1871/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е образувано по жалба на Станимир Димитров Кабаиванов от гр. Свиленград подадена срещу решение № 854 на Министерския съвет от 30 декември 2008 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на ж. п. линията Пловдив - Свиленград-турска (гръцка граница", постановено на основание чл. 34а, ал. във вр. с чл. 34б и § 1 от Допълнителните разпоредби ДР на ЗДС. ) В жалбата се поддържа, че обжалваното решение в частта, с която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждения имот в землището на гр. Свиленград следва да се измени, защото оценката на имота не е направена по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС - паричното обезщетение не е определено в съответствие с предназначението на имота въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания-отменително основания по чл. 146, ал. 1 т. 4 от АПК. Ответникът по жалбата - Министерският съвет и конституираните на основание чл. 38, ал. 4 от ЗДС заинтересовани страни поддържат, че жалбата е неоснователна по изложени съображения, че оценката на дължимото парично обезщетение (направена в административното производство) е определена от ценителя по реда на § 1а, т. 2 във вр. с чл. 32, ал. 2 от ЗДС и отразява реалната пазарна цена на поземления имот, в съответствие с преназначението му. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав като провери допустимостта на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна, адресат на административното решение в обжалваната част и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Преценявайки законосъобразността на обжалваната част от административното решение, обсъждайки основанията за отмяна, поддържани от оспорващия, становищата на заинтересованите страни и въз основа на доказателствата по делото съдът намира, че жалбата е основателна по следните съображения: На основание процедура по чл. 34а във вр. с чл. 33 и чл. 34б от ЗДС с решение № 854/30.12.2008 г. на Министерския съвет е отчуждена част от 0, 328 дка поземлен имот с идентификатор 14708.034.061 в землището на с. Генералово, ЕКАТТЕ 14708, целият от 0, 823 дка с начин на трайно ползване - лозе. Към административната преписка към доказателствата по делото е приложена пазарна оценка на земеделската земя, собственост на Станимир Димитров Кабаиванов, изготвена от ценител, която оценка е част от административното производство и на основание чл. 171, ал. 1 от АПК има доказателствена сила пред съда за методиката и реда, по който е определена пазарната цена на отчуждената част от имота. За отчуждената част от поземления имот в оценката е определена цена в размер на 198 лв. като земеделска земя IV категория, без да се отбележи, че върху имота има трайни насаждения и представлява лозе и да са оценени трайните лозови насаждения, които ще бъдат унищожени. Избраният метод от оценителя и приет от административния орган в административното решение за оценка на отчуждения имот е принципно погрешен и като краен резултат не отразява вярно пазарната цена на имота съобразно начина му на трайно ползване, като решението в обжалваната част е постановено в противоречие с приложимия закон. От съдебно-оценителната експертиза, изготвена от в. лице назначено от съда (която не е оспорена от ответника и заинтересованите страни) се установява, че оценката на лозовите насаждения се извършва по реда са "Наредбата за базисни цени на трайни насаждения" (ДВ, бр. 65/1991 г.). В Наредбата в чл. 2 е отразено, че трайните насаждения - овощни култури, лозя и др. се оценяват отделно от земята, като оценката се извършва съобразно периода на съществуване на трайните насаждения - период на експлоатация, на плододаване и др. съгласно приложение № 5 към Наредбата. Отразено е в заключението, че лозето (обект на оценката) се намира в рамките на лозов масив, като имотите в тази масив са частна собственост и са средно с площ от около 800 кв. метра. Лозовият масив е на разстояние от 7-8 км. до гр. Свиленград и собствениците на тези лозя основно живеят в гр. Свиленград. Стойността на земята в землищата с лозови насаждения е по-висока и поради това обстоятелство за определяне на пазарната цена вещото лице е приело за обективно и правилно да се ползват пазарни свидетелства за продажба на лозя в землището на гр. Свиленград и гр. Любимец. Вещото лице е отразило в заключението си пет пазарни свидетелства и въз основа на тях е определена осреднена цена от 11, 03 лв. на кв. метър земя или за отчуждената част от 0, 328 дка цена от 3, 618 лв. Оценката на трайните подобрения - лозови насаждения определена в заключението по таблица съгласно приложение № 5 към Наредбата е в размер на 1, 079 лв. или пазарната стойност на отчуждената част от имота общо като лозе е в размер на 4 697 лв. Следва да се отбележи, че останалата част от лозето (неотчуждената) не може да се ползва по предназначението си като лозе след изпълнение на строителния обект. Съдът като обсъди оценителната експертиза заедно с другите доказателства по делото, приема заключението за обективно и изготвено съгласно изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а, т. 1 и 2 от ДР на ЗДС. Пазарната цена на отчуждената част от земеделския имот с начин на трайно ползване - лозе, е определена въз основа на осреднени цени от сделки с имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждения имот и реално отразява пазарната цена и равностойното парично обезщетение, което следва да се изплати на собственика на отчуждения имот. По изложените съображения жалбата следва да се уважи като основателна и на жалбоподателя да се заплатят направените разноски за водене на делото - изплатен депозит за вещо лице в размер на 300 лв. и разноски за един адвокат в размер на 400 лв. Водим от горното Върховният административен съд - III отделение,