Решение № 8577 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3153/2014 г.

Решение № 8577 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3153/2014 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане на Георги Янков Георгиев и Димитър Янков Дураков за отмяна на влязло в сила решение № 1281 от 10.06.2013 г., постановено от Административен съд Пловдив по адм. д. № 1100/2013 г., с което е оставено в сила решение № 238 от 23.01.2013 г., постановено от Районен съд Пловдив по адм. д. № 8674/2012 г. С искането са релевирани доводи за наличие на основанията за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. Твърди се, че след постановяване на решението, чиято отмяна се иска е открито ново писмено доказателство от съществено значение за изхода на правния спор и което не е било обсъдено при разглеждане на делото. Излагат се доводи, че решението, чиято отмяна се иска, е постановено в противоречие с влязло в сила решение № 1739 от 09.05.2011 г., постановено от Районен съд Пловдив по адм. д. № 10169/2010 г. На тези две основания молителите правят искане за отмяна на влязлото сила решение. Ответникът по искането за отмяна - Общинска служба "Земеделие" Пловдив, с представено по делото писмено становище излага доводи за неоснователност на искането за отмяна. Искането за отмяна е подадена в преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което разглеждането на искането е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането за отмяна е НЕОСНОВАТЕЛНО. Производството по адм. д. № 8674/2012 г. по описа на Районен съд Пловдив е образувано във връзка с оспорване на решение № 11440 от 30.01.2001 г. на ПК Пловдив, постановено по преписка за обезщетяване № 1144/1999 г., с което е определено обезщетение в размер на 1507 лв. за признато, но невъзстановено право на собственост върху 1,442 дка земеделска земя, IV категория. Районният съд е изменил оспорения административен акт, като е увеличил стойността на признатото обезщетение от 1507 лв. на 1752 лв. Решението е обжалвано пред Административен съд Пловдив, който с решение № 1281 от 10.06.2013 г., постановено по к. адм. д. № 1100/2013 г. е оставил в сила обжалваното решение. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК страна в производството може да иска отмяна на влязлото в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на правната норма налага извода, че под обстоятелства следва да се разбират факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Необходимо е също страната да не е знаела за новите факти и документи по обективни причини към момента на редовното инстанционно производство. Представеното уведомление по чл. 18д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ не е ново писмено доказателство, което удостоверява релевантен факт. В производството пред районния съд това писмено доказателство е било представено, като част от преписката - л. 27 от адм. д. № 8674/2012 г. Твърденията на молителите, че това писмено доказателство не е било обсъдено при постановяване на съдебното решение не дава основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В разглеждания случай, визираните в разпоредбата предпоставки не са налице. За да съществува противоречие по смисъла на приложимата правна норма, е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени съдебните актове. Видно от данните по делото е, че посочените от молителя като противоречиви решения имат различен предмет и са постановени в различния по своята процесуална същност производства. По тези доводи настоящият състав счете, че не е налице релевираното основание за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК, поради което искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение