Решение № 6703 от 21.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 59, ал. 13 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса чрез главен юрисконсулт Б. Шкодрева срещу Решение 4991/20.07.2022 год. постановено по адм. дело 1621/2022 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена по жалба на ЕТ "Д-р Е. Станчева-АИПМП" представляван от д-р Е. Станчева Заповед за налагане на санкции РД-15-1314/22.10.2021 год. издадена от Директора на СЗОК, с която на ЕТ е наложена на основание чл. 412, ал. 1, т.2 и ал.2 и чл.421, ал.1, б. а от НРД за МД за 2020-2022 год. санкция частично прекратяване на договора по отношение на медицинската дейност на д-р Е. Станчева . Касаторът навежда възражения за неправилност на решението-касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът по касация ЕТ "Д-р Е. Станчева-АИПМП" чрез адв.И. Сотиров намира касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски по делото, за което представя списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира касационната жалба за неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл. 220 от АПК касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е решение на Административен съд-София-град, с което е отменена заповед за налагане на санкция частично прекратяване на договор 22-1488/2020 год. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ сключен между НЗОК чрез СЗОК и ЕТ "Д-р Е. Станчева-АИПМП" изпълнител по пакет първична извънболнична медицинска помощ за отчетена дейност, която реално не е извършена, по отношение на медицинската дейност на д-р Е. Станчева . Процесната заповед е издадена, тъй като при извършена проверка на лечебното заведение от страна на служители на СЗОК е установено, че е подадена жалба от ЗОЛ Д. Диловска, в която същата твърди, че при проверка на електронното си досие е открила отчетени и заплатени четири броя амбулаторни листи-АЛ 4608/23.03.2021 год., АЛ 8651/03.06.2020 год., АЛ 12288/16.05.2019 год. и АЛ 3685/21.03.2018 год. Г-жа Диловска твърди, че не е посещавала личната си лекарка д-р Е. Станчева и отчетените прегледи не са извършвани. Проверяващите изискали от д-р Станчева процесните амбулаторни листи, които не били представени на хартиен носител. АЛ 4608/23.03.2021 год. бил разпечатан от информационната система на лечебното заведение. В същия липсвал подпис на пациента. Проверяващите направили извод, че отчетената с четирите амбулаторни листи дейност не е извършена, което е нарушение на чл.217, чл.218, ал.1, чл.219, ал.1 от НРД за МД за 2020-2022 год. За да отмени обжалвания административен акт първоинстанционният съд е приел освен установеното от органа и изложено в процесната заповед като фактически установявания за издаването и, и че при проверката са съставени протоколи РД-18-861-2/30.07.2021 год. и РД-18-861-3/02.08.2021 год. Срещу последния протокол е подадено възражение вх. 22-1488-6/09.08.2021 год., в което се посочва, че е дефектирал хард диска, където се съхраняват данните на практиката, които не били възстановени в пълен обем. Наложило се част от тях да се въвеждат ръчно, поради което била допусната техническа грешка. На 26.03.2021 год. било прегледано друго лице, но грешно било записано ЕГН на лицето подало жалбата. Това възражение е отнесено за разглеждане от постоянно действаща арбитражна комисия създадена със заповед на директора на СЗОК, състояща се от председател - началник отдел ДКИМДПА и членове-двама контрольори от отдел ДКИМДПА и гл.юрисконсулт от отдел ПАОД . Съгласно протокола от работата на комисията същата е приела възражението за неоснователно. Във връзка с така установеното Административен съд София-град е намерил, че при издаването на обжалваната заповед са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като сформирането на арбитражната комисия разгледала възражението на лечебното заведение е извършено в нарушение на чл.75, ал.2 и ал.3 от ЗЗО. Съгласно тези текстове арбитражната комисия се състои от представители на РЗОК, на съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти и в арбитражната комисия се включват за всеки конкретен случай представители на тези съсловни организации, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 по чл. 74, ал. 3. Видно от материалите по делото в арбитражната комисия назначена със заповед РД-09-87/19.05.2021 год. на директора на СЗОК липсва участие на представители на съсловните организации на лекарите. Нещо повече-по делото няма данни директорът на СЗОК да е уведомил тези организации и да ги е поканил да посочат съответните представители за участие в арбитражната комисия. Съгласно изискванията на закона арбитражът не е задължителен, но само ако съсловните организации не посочат представител. На същите се дава двуседмичен срок да го направят и едва при изтичането на този срок директорът на СЗОК може да се произнесе със заповед. Съдът е направил извод, че арбитражната комисия е съставена в нарушение на закона. С оглед на правомощията на комисията, която може да потвърди констатациите на длъжностното лице по чл.72, ал.2 от ЗЗО или да приеме възражението за основателно, в който случай директорът на СЗОК няма как да издаде заповед за налагане на санкции, то съдът счита, че при издаването на процесната заповед са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Създаването на арбитражна комисия е задължителен елемент от административната процедура по констатиране на нарушения и налагане на санкции. Разглеждането на възражението на лечебното заведение от съставена в нарушение на закона арбитражна комисия представлява нарушение на правилата, което обосновава незаконосъобразност на издадената заповед. Решението е правилно. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Правилен се явява изводът на съда, че оспорената пред него заповед за налагане на санкции е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Установено е по делото, че органът не е спазил процедурата по чл. 76, ал. 4 от ЗЗО. Съгласно този текст директорът на РЗОК издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите без да е необходимо становището по чл. 74, ал. 4 да бъде разглеждано от арбитражна комисия, но само ако същата не се е формирала в срока по чл. 75, ал. 6 от ЗЗО. Следователно за да има право директорът на СЗОК да издаде заповед за налагане на санкции е необходимо да изтече срокът за формиране на арбитражна комисия и едва след това в зависимост от сформирането и такава заповед може да бъде издадена или не. Налице са нормативно регламентирани изисквания, които са част от процедурата по издаване на заповедта за налагане на санкции и нарушаването им опорочава тази процедура. В случая административният орган не е уведомил съсловните организации и не им е дал възможност да посочат свои представители в арбитражната комисия, която да разгледа възражението на лечебното заведение. Съставената арбитражна комисия включва само представители на СЗОК, което е разрез с правилата разписани в чл.75 и чл.76 от ЗЗО. По този начин директорът на СЗОК се е съобразил със становището на комисия, която е действала в незаконен състав, поради което издадената от него заповед е неправилна. Административният орган първо е следвало да уведоми съсловните организации за подаденото възражение, да изчака нормативно определения срок за сформирането на комисията и едва след изтичането на този срок в зависимост от действията на съсловните организации да сформира арбитражна комисия с тяхно участие или да се произнесе без тях. Тази процедура в случая не е извършена. При това положение издаването на процесната заповед се явява неправилно, тъй като същата е издадена при наличие на съществени нарушения на процесуалните норми и приложимите материалноправни норми. Във връзка с изложеното настоящият състав на Върховен административен съд намира касационната жалба за неоснователна, тъй като не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. Същото като правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото се явява основателно. Следва да се осъди СЗОК да заплати на ЕТ "Д-р Е. Станчева-АИПМП" разноски по делото в размер на 710 лева представляващи адвокатски хонорар съгласно представен списък на разноските. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,