Решение № 7151 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13723/2009 г.

Решение № 7151 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13723/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на Иван Спасов Петров от гр. Радомир против решение № 214 от 26.08.2009 г., постановено по адм. д. № 49 по описа за 2009 г. на Административен съд - Перник. Релевират се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез отмяната обжалвания индивидуален административен акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба кмет на община Радомир в писмено становище оспорва основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, обстоятелство, което се установява от пощенското клеймо на плика, чрез който е изпратена касационната жалба, същата е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е основателна. С решението, подложено на касационно обжалване, Административен съд - Перник е отхвърлил жалбата на Иван Спасов Петров против протокол от 08.01.2008 г. на комисията по чл. 18, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за управление и разпореждане с общинския жилищен фонд, утвърден от кмета на община Радомир, с който му е отказано картотекиране и включване в група на жилищна нужда на община Радомир. Съдът е приел, че, макар касационният жалбоподател да отговаря на условията на чл. 14, ал. 1, т. 1 - 5 от цитираната наредба на Общинския съвет - Радомир, това не го характеризира като крайно нуждаещ се, тъй като живее със своята майка в едно домакинство, а тя е настанена във ведомствено жилище, за което се представят доказателства. Двамата обитават апартамент с достатъчно жилищна площ, която да удовлетворява нуждите им. Въз основа на доказателствата, приети в преписката, съдът е направил извод за материална законосъобразност на обжалвания протокол, което обстоятелство, наред с констатираната компетентност на органа и спазване на изискуемата форма и административнопроизводствените правила, са го мотивирали да приеме, че обжалваният административен акт е законосъобразен. Решението е неправилно, същото противоречи на материалноправните норми на Наредбата за условията и реда за управление и разпореждане с общинския жилищен фонд от 2005 г. на община Радомир и е необосновано. Съдът не е посочил въз основа на коя правна норма от цитираната наредба е приел, че жалбоподателят не може да бъде характеризиран като крайно нуждаещ се . След като обосновано е прието, че същият отговаря на изискванията за настаняване под наем в общинските жилища, поставени в чл. 14, ал. 1 от Наредбата, изводите, че лицето не се характеризира като крайно нуждаещ се, не намират опора в нормативния акт. Съгласно чл. 6 от наредбата, не се настаняват в общински жилища граждани или членове на техните семейства, които са самонастанили се в общински жилища или от момента на освобождаването на жилището не са изтекли две години или притежават на територията на община Радомир годен за постоянно обитаване жилищен или вилен имот. Въпреки, че нормата на чл. 6 от наредбата не е цитирана в решението, вероятно с нейния фактически състав е обоснован изводът за материалната законосъобразност на обжалвания протокол, тъй като в хода на съдебното производство са събирани доказателства за жилището, в което е настанена под наем майката на жалбоподателя. От съдържанието на тази разпоредба и доказателствата, събрани по делото обаче не може да се направи извод, че жалбоподателят попада в обхвата на субективните й предели съобразно установените в нея критерии. Твърдения за наличие на предпоставки по чл. 6, т. 1 от Наредбата, не се съдържат в преписката, а тези по т. 2 на чл. 6 са неприложими по отношение на жалбоподателя. На първо място нормата на чл. 6, т. 2 от наредбата се отнася за кандидатите за настаняване в общински жилища и за членовете на техните семейства, т. е. съпрузи и ненавършили пълнолетие деца, а не за лицата, с които кандидатите са в едно домакинство, какъвто е установеният по делото случай. По тази причина изследването на жилищния статус на майката на жалбоподателя е обстоятелство ирелевантно за настоящия спор. На второ място нормата изисква кандидатите и членовете на техните семейства да не притежават на територията годен за обитаване жилищен или вилен имот. Понятието притежаване, употребено в чл. 6, т. 2 от наредбата, тълкувано в общия гражданскоправен смисъл на българското право, поради липсата на специална допълнителна разпоредба към тази наредба, даваща различно тълкуване, означава кандидатът да е субект на правото на собственост върху обект, посочен там, а именно жилищен или вилен имот, годни за постоянно обитаване. Очевидно е, че наемното правоотношение не може да придаде качеството притежател на наемания имот на страната по него. По изложените съображения необоснованият извод за това, че жалбоподателят не се характеризира като крайно нуждаещ се, сочи на неправилност на първоинстанционното решение, което противоречи на материалния закон. Същото следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което обжалваният индивидуален административен акт - протокол на Комисията по чл. 18, ал. 1 от НУРУРОЖФ, одобрен от кмета на община Радомир, бъде отменен, а преписката да се върне с указание за извършване на картотекиране на жилищната нужда на жалбоподателя, тъй като същият отговаря на изискванията на чл. 6 и чл. 14 от цитираната наредба. водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение