Решение № 6863 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9108/2014 г.

Решение № 6863 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9108/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София против решение № 3507/26.05.2014 г., постановено по адм. д. № 255/2014 г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното решение, по жалба на "Еко Енергия-Михаил Иванов 2010" ЕООД е отменен ревизионен акт (РА) № 2101306280/23.09.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП -София, потвърден с решение № 2163/14.12.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София, относно ангажиране на солидарна отговорност по 177 от ЗДДС и определяне на допълнителни задължения за данък в размер на 153 757.70 лв. по доставки, документирани с фактури № 103/01.08.2012 г., № 104/01.08.2012 г., № 105/02.08.2012 г. и № 106/02.08.2012 г., издадени от "Еко Ай" ЕООД и е осъдена Дирекция "ОДОП" София да заплати на "Еко Енергия-Михаил Иванов 2010" ЕООД юрисконсултско възнаграждение в размер на 6152.24 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е незаконосъобразно, неправилно и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението по съображения, изложени в касационната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Еко Енергия-Михаил Иванов 2010" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Рангелов, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалвания в първоинстанционното производство РА органът по приходите е приел, че са налице основания по чл. 177 от ЗДДС за реализиране на солидарна отговорност на "Еко Енергия-Михаил Иванов 2010" ЕООД във връзка с неизплатени от негов доставчик задължения по ЗДДС, пряко свързани с доставките, по които е приспаднал данъчен кредит и на основание чл. 177, ал. 1, във връзка с чл. 177, ал. 6 от ЗДДС на "Еко Енергия-Михаил Иванов 2010" ЕООД, в качеството му на пряк получател по тези доставки на СМР, е вменена солидарна отговорност за дължимия от доставчика "Еко Ай" ЕООД, но невнесен от него ДДС в размер на 153 757.70 лв. Административният съд е приел, че РА е действителен данъчен акт, но при издаването му е допуснато нарушение на закона, защото не е доказано, наличието на втората предпоставка на чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДДС - наличие на доставка на цена, която се различава значително от пазарната. Приел е за необосновани, поради несъответствието им с писмените доказателства и за оборени от приетата по делото ССчЕ изводите на ревизиращите органи за наличие на пълно съвпадение между предмета на двата договора от 29.08.2011 г., което от своя страна е довело до значително отклонение от пазарната цена на доставката между РЛ и "Еко Ай" ЕООД. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Основните факти по спора не са били спорни между страните. Спорът е относно правните последици на определени обективно осъществени факти и тълкуването на материалния закон. По силата на договор от 29.08.2011 г. "Еко Енергия-Михаил Иванов 2010" ЕООД възлага на "Еко Ай" ЕООД да изгради фотоволтаична електроцентрала, като е договора цена на изпълнение на целия проект в размер на 2 067 234.08 лева. Договорената цена включва цялостно изграждане на централата с материали на изпълнителя "Еко Ай" ЕООД (включително проектиране, материали - соларни панели, инвертори, окабеляване, управление и надзор на проекта и т. н.). На същата дата 29.08.2011 г. изпълнителят "Еко Ай" ЕООД е сключил договор за строителство на фотоволтаична централа с подизпълнител "Грийн Технолоджис" ЕООД, като предмета на договора е идентичен с предмета на договора сключен между "Еко Енергия-Михаил Иванов 2010" ЕООД и "Еко Ай" ЕООД. В изпълнение на договора, в данъчен период 01.08.2012 г. - 31.08.2012 г. (ревизираното лице "Еко Енергия - Михаил Иванов 2010" ЕООД е получател по доставки на СМР, за което доставчика) "Еко Ай" ЕООД е издал 3 бр. фактури с предмет "вноска по договор за строителство" и 1 бр. фактура с предмет "окончателно плащане по договор" с начислен по тях данък в общ размер на 153 757.70 лв. върху данъчна основа в размер на 768 788.53 лв. Чрез включване в дневника си за покупки и в справката декларация за данъчен период месец август 2012 г. "Еко Енергия-Михаил Иванов 2010" ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 153 757.70 лв. по фактури № 103/01.08.2012 г., № 104/01.08.2012 г., № 105/02.08.2012 г. и № 106/02.08.2012 г., издадени от "Еко Ай" ЕООД. Плащанията по тези фактури са извършени по банков път. От банковите извлечения е видно, че преводите са извършвани от сметката на "Еко Енергия-Михаил Иванов 2010" ЕООД по сметката на "Грийн Енерджи Сървисис" ЕООД. При ревизията е констатирано, че сумите, които са преведени като плащания по издадените фактури за услуги от "Еко Ай" ЕООД са получени като допълнителни парични вноски в същия ден от "Грийн Енерджи Сървисис" ЕООД, което се явява кредитор на РЛ. Съгласно справка от НАП от 19.07.2013 г. задълженията на "Еко Ай" ЕООД към НАП са общо в размер на 1 901 148.51 лв. в т. ч. задължения за данъци и осигурителни вноски и лихви. Сумата от 1 347 383. 63 лв., представлява главница по деклариран и невнесен ДДС в т. ч. и по невнесения данък за издадените прец м. август 2012 г. фактури към "Еко Енергия-Михаил Иванов 2010" ЕООД. С цел събиране на дължимия данък спрямо прекия доставчик "Еко Ай" ЕООД е предприето обезпечително производство, като е направен запор на банковите сметки с постановление от м. 10.2012 г. Установено е, че задължението по СД по ЗДДС за д. п. м. август 2012 г. в размер на 153 757.70 лв. не е внесен от "Еко Ай" ЕООД. Според справките от търговския регистър, представляващите - Райна Ненчева, Ивайло Харалампов и Илиан Михов на търговските дружества "Еко Енергия-Михаил Иванов 2010" ЕООД и "Еко Ай" ЕООД, (страни по доставките на СМР), "Грийн Енерджи Сървисис" ЕООД и "Грийн Технолоджис" ЕООД (подизпълнител) са едни и същи лица по различно време. От извършеният в хода на ревизията анализ на адресите, на които дружествата са регистрирани, е установено, че през определен период от време /в периода от 29.08.2011 г. сключването на договорите за строителство до м. 08.2012 г. -извършването на банковите преводи по процесните фактури/ дружествата "Еко Енергия-Михаил Иванов 2010" ЕООД, "Еко Ай" ЕООД, "Грийн Технолоджис" ЕООД и от "Грийн Енерджи Сървисис" ЕООД са ползвали един и същ офис на адрес гр. София, ул. "Симеоновско шосе" № 95Б (вж справките от търговския регистър), представляват достатъчно факти, които пряко установяват хипотезата на чл. 177, ал. 2, предложение първо от ЗДДС. При тези установени факти административният съд е формирал правни изводи в нарушение на закона. С отменения от АССГ ревизионен акт са определени задължения на "Еко Енергия-Михаил Иванов 2010" ЕООД на основание чл. 177, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. В мотивите на решението на ДД "ОДОП" изрично е обосновано, че РА е законосъобразен, защото са доказани условията на чл. 177, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС за възникване на солидарната отговорност на "Еко Енергия-Михаил Иванов 2010" ЕООД. Първоинстанционният съд, като съд по същество на спора следва да извърши преценка относно наличието на всички предпоставки за възникване на установеното с обжалвания пред него РА задължение на РЛ като солидарен длъжник. В случая правилно е прието за установено, че "Еко Енергия-Михаил Иванов 2010" ЕООД е ползвало право на данъчен кредит по начислен данък, който не е внесен от неговия доставчик и е налице връзка между ползваното право и неизпълненото задължение. Задължението на доставчикът на ревизираното лице е установено и не е внесено, то е формирано именно в резултат от начисления данък по доставки с получател "Еко Енергия-Михаил Иванов 2010" ЕООД. Следователно е осъществена една от предпоставките на чл. 177, ал. 1 от ЗДДС данъкът да не е внесен. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция приема, че в конкретния случай е доказано знанието на получателя, че доставчикът му няма да изпълни задължението за внасяне на ДДС. Съгласно чл. 177 от ЗДДС регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Като отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗДДС въвежда презумпция, според която при определени кумулативно осъществени условия, лицето, чиято отговорност се ангажира по този ред е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Тази разпоредба не представлява хипотезата, при която възниква солидарна отговорност на едно лице за данъчни задължения на друго лице, а определя допълнителни условия, при които един от елементите на фактическия състав се предполага. От изложеното следва, че за да възникне отговорност за дължим и невнесен данък от пряк получател по доставка, което е ползвало право на приспадане на данъчен кредит пряко или косвено, свързано с дължимия и невнесен данък е необходимо то да е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Условията по чл. 177, ал. 3 от ЗДДС, а именно: дължимият данък да не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната, е необходимо да бъдат установени само когато за доказване на обстоятелството, че лицето, чиято отговорност се ангажира, е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Въвеждането на презумпции (като законодателна техника за установяване осъществяването на едни обстоятелства при наличие на други) не изключва възможността фактите от хипотезата на приложимата правна норма да бъдат доказвани и пряко с всички допустими доказателствени средства и без използване на презумпцията. Допълнително следва да бъде посочено, че в случая презумпцията е само за едно от условията за възникване на солидарната отговорност, което е въведено като евентуално спрямо друго, за което органите по приходите изрично заявяват, че са налице достатъчно доказателства, че е налице. Разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС изисква солидарният длъжник да е знаел или да е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Настоящият състав намира, че незаконосъобразно АССГ е отменил РА, като е приел изводите на ревизиращите органи за наличие на пълно съвпадение между предмета на двата договора от 29.08.2011 г., довело до значително отклонение от пазарната цена на доставката между РЛ и "Еко Ай" ЕООД за необосновани поради несъответствието им с писмените доказателства по делото и за оборени от приетата по делото ССчЕ. Безспорно прекият длъжник не е внесъл ефективно данъкът като резултат за периода в размер на 153 757.70 лв., което обстоятелство, представлява изпълнение на условието по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. Настоящият касационен състав намира, че от събраните по делото доказателства: справки от търговския регистър, банкови извлечения, договор за строителство от 29.08.2011 г. сключен между "Еко Енергия-Михаил Иванов 2010" ЕООД и "Еко Ай" ЕООД и договор за строителство от 29.08.2011 г., сключен между "Еко Ай" ЕООД и "Грийн Технолоджис" ЕООД се установяват достатъчно обективни факти, от които да се приеме за доказано при условията на пряко доказване, че представляващият "Еко Енергия-Михаил Иванов 2010" ЕООД е знаел към датата на осъществяване на доставките, по които дружеството е упражнило право на приспадане, че доставчикът му няма да внесе начисления данък. Представляващите на търговските дружества "Еко Енергия-Михаил Иванов 2010" ЕООД и "Еко Ай" ЕООД, (страни по доставките на СМР), "Грийн Енерджи Сървисис" ЕООД (собственик на РЛ за периода от 03.11.2011 г. до 24.04.2012 г.) и "Грийн Технолоджис" ЕООД (подизпълнител) са едни и същи лица в периода от сключването на договорите за строителство до извършване на плащане по процесните фактури, издадени от "Еко Ай" ЕООД. "Еко Енергия-Михаил Иванов 2010" ЕООД, "Еко Ай" ЕООД- (страни по доставките на СМР), "Грийн Технолоджис" ЕООД (подизпълнител) и "Грийн Енерджи Сървисис" ЕООД (собственик на РЛ за периода от 03.11.2011 г. до 24.04.2012 г.) са ползвали един и същ офис-гр. София, ул. "Симеоновско шосе" № 95Б в периода /при сключване на договорите за строителство и при извършването на банковите преводи по процесните фактури (вж справките от търговския регистър). Гореизложените обстоятелства, представляват достатъчно факти, които пряко установяват хипотезата на чл. 177, ал. 2, предложение първо от ЗДДС. Извършените преводи на парични суми от сметка на "Еко Енергия-Михаил Иванов 2010" ЕООД по сметка на "Грийн Енерджи Сървисис" ЕООД в полза на "Еко Ай" ЕООД не могат да бъдат разглеждани като факт, установяващ липса на знание относно невнасянето на данъка от доставчика. Действително ако не е налице плащане по доставката е възможно да се обоснове логическия извод, че липсата на средства би представлявало причина за неплащане на данъка, но по аргумент на противното не може да се приеме, че наличието на средства ще доведе до изпълнение на данъчните задължения. Като е стигнал до изводи, различни от направените в настоящото решение, административният съд е тълкувал и приложил неправилно материалния закон. Решението на административния съд е неправилно и следва да се отмени на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, а с оглед на обстоятелството, че спорът е изяснен от фактическа страна да бъде постановено друго решение, с което да се отхвърли жалбата на "Еко Енергия-Михаил Иванов 2010" ЕООД против обжалвания РА. По водене на делото касаторът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, "Еко Енергия-Михаил Иванов 2010" му дължи сумата 4 313, лв., разноски общо за цялото производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение