Решение № 2610 от 9.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15398/2014 г.

Решение № 2610 от 9.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15398/2014 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Стелт" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. "Освобождение" № 53, представлявано от управителя Стефан Василев против Решение № 369/15.10.2014 г., постановено по адм. дело № 175/2014 г. по описа на Административен съд (АС)- Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 041301443, издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, в частта потвърдена с Решение № 31/20.01.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - гр. Велико Търново, с която на ревизираното дружество за данъчен период месец юли 2011 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 950 лева, в резултат на което е установен ДДС за внасяне в размер на 4 881,52 лева и са начислени лихви в размер на 1059,55 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че събраните доказателства - договор за наем, приемо-предавателен протокол и счетоводни документи на доставчика, обосновават извод за реалност на фактурираната доставка, а като е достигнал до различни правни изводи, съдът е постановил неправилно решение. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА да бъде отменен. Ответникът - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Претендира разноски за касационната инстанция в размер на 630,47 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Производството пред АС - Велико Търново е образувано по жалба на "Стелт" ООД против РА № 041301443, издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, в частта потвърдена с Решение № 31/20.01.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново, с която на ревизираното дружество за данъчен период месец юли 2011 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 950 лева, в резултат на което е установен ДДС за внасяне в размер на 4 881,52 лева и са начислени лихви в размер на 1059,55 лева. С обжалваното решение, Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата на "Стелт" ООД против издадения ревизионен акт и осъдил "Стелт" ООД да заплати на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново разноски в размер на 630,47 лева. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При преценката на неговата материална законосъобразност и обоснованост, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства, изложил е подробни и аргументирани съображения относно некредитирането на част от доказателствата, представени в хода на съдебното производство и изградил фактически и правни изводи за материална законосъобразност на издадения РА, в потвърдената му част, с която е отказано право на данъчен кредит по фактура № 2000000023/9.07.2011 г., издадена от "Трейд къмпани 21" ЕООД с предмет - "плащане по договор за наем от 1.03.2011 г.", по която от "Стелт" ООД е упражнено право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 950 лева. АС - Велико Търново е приел, че реалността на фактурираната услуга по договор от 1.03.2011 г., не е доказана, тъй като наличието само на договор, фактура и счетоводното и отразяване от ревизираното лице не доказват релевантния факт за правото на данъчен кредит - реалното получаване на услугата, а от друга страна, посоченият във фактурата и представен в хода на съдебното производство договор за наем от 1.03.2011 г., доколкото съдържа вътрешно противоречиви клаузи относно срока на действие и наемната цена, не може да се свърже със стойността на фактурираната доставка. Съдът е приел, че в хода на ревизионното производство доставчика "Трейд къмпани 21" ЕООД и ревизираното лице "Стелт" ООД не са представили доказателства за извършено предаване на наетата вещ, а представеният в хода на съдебното производство приемо-предавателен протокол за недвижим имот от 1.03.2011 г., съдът е изключил от доказателствения материал по съображения, че в същият липсват данни за мястото на предаване и всякакви индивидуализиращи данни за предадената вещ - преместваем хладилен склад, при положение, че е налице и противоречие дали се предава недвижим имот или движима вещ. Наред с това съдът е изключил от доказателствения материал представени от името на "Трейд къмпани 21" ЕООД документи за счетоводно отразяване на процесната фактура в счетоводството на доставчика, по съображения, че тези документи противоречат на справката от Информационната система на НАП, че такова отразяване не е било налице, както и с оглед факта, че са представени от лице, което не е представляващ дружеството и са антидатирани, доколкото съдържат дата на съставянето им - 30.05.2014 г., както и че не съдържат данни за лицето, което ги е изготвило и съответно извършило заверката им за вярност с оригинала. Съдът се е позовал и на заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на което приел, че плащане на фактурираната доставка на услуга не е извършено, а представената от ревизираното лице спогодба, за поемане на задължението му от трето лице, поради разминаване на датата, на която и сключена и на датата, на която е счетоводно отразена, не доказват факта на уреждане на имуществените отношения между доставчика и ревизираното лице по фактурираната доставка. При тези факти, съдът е приел, че правилно на "Стелт" ООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 4 950 лева по фактура № 2000000023/9.07.2011 г., издадена от "Трейд къмпани 21" ЕООД с предмет - "плащане по договор за наем от 1.03.2011 г." Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Правилно са разрешени спорните по делото въпроси въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно, без да е необходимо повторното им възпроизвеждане от настоящата инстанция, след като тя ги споделя изцяло. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Фактическата обстановка е безспорно установена. Правилно съдът е приел, че реалността на доставката по фактура № 2000000023/9.07.2011 г., издадена от "Трейд къмпани 21" ЕООД с предмет - "плащане по договор за наем от 1.03.2011 г." не е доказана, тъй като представените от ревизираното дружество писмени доказателства - екземпляр на фактурата и договор за наем от 1.03.2011 г. не са достатъчни, за да обосноват извод за реално извършване на услугата и то на посочената във фактурата стойност от 29 700 лева. В тази насока, правилно съдът е анализирал противоречията в клаузите на представения в хода на съдебното производство договор за наем от 1.03.2011 г. относно срока на действие на договора и наемната цена и е достигнал до обосновани изводи, че договорената цена за наем по договора не може да се свърже със стойността на фактурираната доставка. Освен това, по делото е безспорно установено от заключението по назначената ССчЕ, че доставчика не разполага с преместваем хладилен склад, който да отдава под наем, не е налице плащане по фактурираната доставка от страна на получателя - ревизираното лице, не са представени убедителни писмени доказателства за счетоводно отразяване на фактурираната доставка в счетоводството на доставчика "Трейд къмпани 21" ЕООД, а само счетоводното отразяване на фактурираната доставка в счетоводството на доставчика и то при констатацията на вещото лице за несъответствия в счетоводното отразяване, не е основание за да се приеме реалност на доставката. В тази насока, настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че представеният от ревизираното лице в хода на съдебното производство приемо-предавателен протокол за недвижим имот от 1.03.2011 г., който не съдържа индивидуализиращи данни за предадена вещ - преместваем хладилен склад, нито данни за мястото на съхранение и предаване на същата, не може да обоснове извод за реалното извършване на фактурираната доставка. Също така, настоящата инстанция счита, че правилно и обосновано първоинстанционния съд не е кредитирал с доверие представените в хода на съдебното производство доказателства за счетоводно отразяване на доставката в счетоводството на доставчика, тъй като от една страна същите противоречат на справката в Информационната система на НАП за липса на счетоводното им отразяване от доставчика, а от друга страна са дискредитирани, с оглед безспорно установените факти, че са представени от лице, което не е представител на дружеството - доставчик, че не е ясно от кое лице са издадени и заверени и носят дата на съставяне 30.05.2014 г. Ето защо, след задълбочен и обоснован анализ на представените писмени доказателства в хода на съдебното производство, правилно съдът е достигнал до правни изводи, че представените от ревизираното лице доказателства за реалност на фактурираната доставка не са убедителни, а тези, представени от името на доставчика са дискредитирани, поради което възприел установената в хода на ревизионното производство фактическа обстановка и обосновал правни изводи за законосъобразно отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Стелт" ООД в размер на 4 950 лева по фактура № 2000000023/9.07.2011 г., издадена от "Трейд къмпани 21" ЕООД. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за неоснователна, а оспореното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново за разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е основателна. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, в приложимата редакция към приключване на съдебното дирене (ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат, което в случая възлиза на 630,47 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,