Решение № 2980 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3989/2011 г.

Решение № 2980 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3989/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Марина Тодорова Митева от гр. Кърджали против заповед № К-4825 от 28.04.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 228, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ППЗМВР във вр. с чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 и § 1, т. 7 от ДР на ЗМВР, в качеството й на държавен служител в МВР - старши разследващ полицай в ОД на МВР-Кърджали й е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година". Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като неправилно административния орган е приел, че е извършила нарушение по чл. 222, ал. 1 от ЗМВР - системно неспазване на сроковете по НПК. При налагане на наказанието не била извършена обстойна проверка на извършеното, не били отчетени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината, както и цялостното й поведение на служител на МВР. Твърди се, че цитираните в заповедта досъдебни производства са приключени в предвидените в НПК срокове, а ако е било констатирано забавяне, то това се дължи на организацията на деловодната система в МВР и още, че акта е немотивиран, не е постановен в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 264 от ППЗМВР относно реквизитите на заповедта. По тези съображения се иска отмяна на заповедта. Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна по съображения подробно изложени в представени в съдебно заседание писмени бележки. Върховният административен съд, Пето отделение, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните и след като съобразно чл. 168 АПК извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок и поради това е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следното: Първоначално, по жалбата на Митева е образувано адм. дело № 7532/2010 г., като с постановеното по него решение № 13219/08.11.2010 г. тричленен състав на ВАС е отменил заповедта на министъра. С решение № 3872/18.03.2011 г. петчленен състав, при първа колегия на ВАС е отменил решението на тричленният състав и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. С обжалваната заповед на жалбоподателката, в качеството й на държавен служител в МВР, заемаща длъжност старши разследващ полицай в ОД на МВР-Кърджали, е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година". За да наложи това наказание дисциплинарно наказващият орган е приел за установено, че Митева е извършила следните нарушения - в условията на системност по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗМВР, за времето от 24.04.2009 г. до 29.06.2009 г. е просрочила срока за разследване на три досъдебни производства: ДП № 717/08 - просрочено с 5 дни; ДП № 665/06 - просрочено с 24 дни и ДП № 258/08 - просрочено с 2 дни, с което не е изпълнила длъжностното си задължение да изпълнява възложените й задачи по разследване на престъпленията в сроковете по НПК, разписано в длъжностната й характеристика за длъжността "младши дознател - дознател - старши дознател" в МВР. Дисциплинарното производство е започнало по повод постъпило в МВР с рег. № М-5357 от 15.03.2010 г. предложение от 08.03.2010 г. на прокурор от Районна прокуратура Кърджали, с което последният на основание чл. 145, ал. 1, т. 5 от Закона за съдебната власт е предложил на Министъра на вътрешните работи да осъществи дисциплинарна отговорност на трима държавни служители от категория г., една от които е и жалбоподателката за извършени от тях дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 222, ал. 1 ЗМВР във вр. с чл. 228, ал. 1, т. т. 3 и 5 ППЗМВР. Към предложението е приложена справка, изготвена от същия прокурор, в която са изложени аналогични твърдения и таблица, в която са отразени данни за досъдебни производства, като номера, наблюдаващ прокурор, дата на изтичане на срока и дата на изпращане на прокурора, както и срока на закъснение. С писмо рег. № К-3329 от 22.03.2010 г. Директора на САД "Човешки ресурси" е наредила на Директора на ОД на МВР Кърджали да запознае служителите на МВР - Кърджали с предложението на прокурор Колева и съответно да дадат писмени обяснения относно фактите и обстоятелствата изложени в тях. На 30.03.2010 г. с рег. № 4335 по описа на ОД на МВР - Кърджали Митева е депозирала обясненията си, като е оспорила твърденията на прокурор Колева. С писмо рег. № 4792/09.04.2010 г. Директорът на ОД на МВР в отговор на писмо рег. № К-3965/08.04.2010 г. е предоставил информация за датите, на които посочените в прокурорската справка досъдебни производства са били изпратени на Районна прокуратура Кърджали, които дати съвпадат, като е посочено, че в дирекцията няма практика да се докладват досъдебните производства от разследващите полицаи за изпращане в районната прокуратура. На 28.04.2010 г. Министърът издал обжалваната, в настоящото производство, заповед рег. № К-4825, с която приел, че Митева, в качеството й на старши разследващ полицай в ОД на МВР - Кърджали, в условията на системност за времето от 24.04.2009 г. до 29.06.2009 г. е просрочила срока за разследване на три досъдебни производства: ДП № 717/08 - просрочено с 5 дни; ДП № 665/06 - просрочено с 24 дни и ДП № 258/08 - просрочено с 2 дни, с което не е изпълнила длъжностното си задължение да изпълнява възложените й задачи по разследване на престъпленията в сроковете по НПК, разписано в длъжностната й характеристика за длъжността "младши дознател - дознател - старши дознател" в МВР, с което е извършила нарушение на служебната дисциплина. От така установеното от фактическа страна следва, че заповедта е издадена от компетентния орган - съгласно разпоредбата на чл. 228, т. 1 ЗМВР министърът е компетентен да налага наказания на служителите от категория "Г". За последното липсват доказателства по делото, но доколкото страните не спорят по отношение на този факт, съдът го приема за установен. Същата е в писмена форма и в този смисъл е в съответствие с изискванията на чл. 230, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Обжалваната заповед е постановена в нарушение на административнопроизводствените правила, изискванията за форма и материалния закон. Производството е образувано по повод изготвено предложение на прокурор от Районна прокуратура, който обаче не е компетентния прокурор по смисъла на чл. 222, ал. 1 предл. 2 ЗМВР, който може да прави предложение за налагане на наказание на органа по чл. 228 ЗМВР. От справката, която е приложена към предложението се установява, че прокурорът от РП-Кърджали Гергана Колева не е наблюдаващ прокурор по нито едно от досъдебните производства, посочени в обжалваната заповед, а изготвеното от нея предложение е при превратно тълкуване на нормата на чл. 145, ал. 1, т. 5 от Закона за съдебната власт, касаеща други хипотези. Освен това от съдържанието на същата не се установяват релевантни за случая факти, а именно - датата на възлагане на досъдебното производство на съответните разследващи полицаи и датата на приключването му, в съответствие с разпоредбите на НПК, а са цитираните датите, на които същите са изпращани и съответно получени в администрацията на органите на МВР и прокуратурата, но от тях не може да бъде обоснован извод за спазване или обратно за нарушаване на срока за провеждане на досъдебното производство. Обжалваната заповед е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 246 ППЗМВР, тъй като е постановена, без да са изяснени релевантните за случая факти. В случая в заповедта са възпроизведени твърденията на прокурора, без да бъдат събрани доказателства, от които да се установи действителния срок на започване и завършване на действията по разследването на процесните три досъдебни производства. Такива доказателства не са представени и в хода на настоящото съдебното производство в нарушение на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК и дадените указания на ответника, тъй като от приетите пред настоящата инстанция копия от описи, съпроводителни писма и регистър - образец № 1 отново се установяват единствено сроковете, в които производствата са се разменяли между администрациите на двете ведомства, но не и сроковете на започване и приключване на досъдебните производства. Същевременно по делото е приложено становище от прокурора при Районна прокуратура Бонка Василева, която е наблюдаващ прокурор по едно от процесните производства - ДП № 665/06 г. и като такава е компетентна по смисъла на чл. 228, ал. 2 ЗМВР да следи за срочността на работата на разследващия полицай по това производство и установява, че при извършеното разследване по същото не са допуснати никакви нарушения, включително и на предвидените в чл. 234, ал. 1 и ал. 3 НПК срокове. Следователно при издаване на заповедта е допуснато и нарушение на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР, тъй като не са оценени всички събрани доказателства за релевантните факти. С това е нарушена и разпоредбата на чл. 223 ППЗМВР, задължаваща дисциплинарно наказващия орган да установи дисциплинарното нарушение при условията на чл. 229, ал. 1 - 4 ЗМВР. Изброените нарушения на формата на акта и на административнопроизводствените правила са довели и до неправилно прилагане на материалния закон. Жалбоподателката е наказана за нарушения на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМВР във вр. с § 1, т. 7 ДРЗМВР. Посочените разпоредби изискват наличие на системно неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители и неизпълнение на служебните правомощия. От събраните по делото доказателства не се установява извършване на нито едно от посочените нарушения от страна на Митева. В случая дисциплинарнонаказващия орган е приел, че Митева системно - по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗМВР - е просрочила срока на три досъдебни производства, с което не е изпълнила длъжностното си задължение да изпълнява възложените й задачи по разследване на престъпленията в сроковете по НПК, разписани в типова длъжностна характеристика за длъжността "младши дознател - дознател - старши дознател". От доказателства по делото обаче, не е установено същата да е просрочила разследването по процесните три броя досъдебни производства, при което заповедта е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 228, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ППЗМВР. Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на формата и на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните изисквания, предвидени в закона, които обосновават неговата отмяна. По тези съображения Върховният административен съд, Пето отделение