Решение № 7409 от 20.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14524/2014 г.

Решение № 7409 от 20.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14524/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 145 и следващи от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалбата на А. Г. Ч. с адрес: [населено място], [община], [улица] /съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. .../, подадена чрез процесуалния му представител адв. Г., против заповед № ЗМФ - 325/24.04.2003 г. на министъра на финансите. В жалбата се твърди, че заповедта на министъра на финансите е нищожна, поради следното: 1. Налице е основанието за нищожност по чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като оспорената заповед е издадена в противоречие с влезли в законна сила съдебни решения, а именно - решение от 23.01.2003 г. на Апелативен съд - В., постановено по гр. д. № 794/2002 г., и решение № 592/26.04.2006 г. на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, постановено по гр. д. № 59/2005 г., с които е разпоредено на Агенция "Митници" да върне на жалбоподателя лекия автомобил, предмет на заповедта; 2. Налице е основанието за нищожност липса на компетентност на административния орган, издал заповедта; 3. Налице е основание за нищожност, изразяващо се в съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, а именно неспазване на процедурата по чл. 60 от Закона за митниците /ЗМ/ и чл. 38 от Наредба № 11 от 20.05.1999 г. за условията и реда за разпореждане от митниците с изоставени и отнети в полза на държавата стоки, издадена от Министерство на финансите. Претендира се прогласяването на Заповед № ЗМФ - 325/24.04.2003 г. на министъра на финансите за нищожна. Ответникът - министъра на финансите - оспорва жалбата чрез процесуалния си представител юрк. Д. и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинт. страна - Агенция "Митници" оспорва жалбата чрез процесуалния си представител юрк. П.. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че жалбата е допустима като подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване с доводи за оспорването му като нищожен, което съгласно чл. 149, ал. 5 АПК не е ограничено със срок. Въпросът за допустимостта на жалбата с оглед наличието на правен интерес по чл. 147, ал. 1 АПК от оспорването на индивидуален административен акт е разрешен с влязло в законна сила определение № 4077/07.04.2016 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, постановено по адм. д. № 3259/2016 г. Това определение съгласно чл. 223 вр. чл. 236 АПК е окончателно. Видно от мотивите на същото, според доказателствата по делото жалбоподателят е вносител на процесния лек автомобил, а и това обстоятелство не е спорно. Спорът е за това дали е изпълнена процедурата по чл. 60 ЗМ, за да се счита лекият автомобил за изоставен в полза на държавата, а оттам и да има основание за издаване на обжалваната заповед. Оспорената заповед е индивидуален административен акт, който пряко засяга законни интереси на жалбоподателя. Обстоятелството, че той не е пряк адресат на оспорения акт не означава, че неговата правна сфера не е неблагоприятно засегната по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р. Б.. С т. 1 от оспорената като нищожна Заповед № ЗМФ - 325/24.04.2003 г. на министъра на финансите на основание чл. 885, ал. 3 и ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за митниците /ППЗМ/ и Наредба № 7 от 15.03.1999 г. на министъра на финансите за условията и реда за предоставяне на държани учреждения на отнети или изоставени в полза на държавата моторни превозни средства е предоставен на Министерство на финансите за нуждите на Главна данъчна дирекция лек автомобил "Ф. Г. 3" VR6 с рама № W., година на първа регистрация 1992 г., който е изоставен в полза на държавата, намира се на съхранение в Митница В. и е манифестиран с митнически манифест № 2 от 2000 г. С т. 2 от същата заповед е разпоредено предаването на лекия автомобил, описан в т. 1, да се извърши с приемо-предавателен протокол съгласно ал. 3 от чл. 885 на ППЗМ /погрешно посочена ал. 5/ и след заплащане на дължимите държавни вземания по чл. 3 от Наредба 7/99 г. Според представения по делото приемо-предавателен протокол от 26.05.2003 г. дължимата сума по чл. 3 от Наредба № 7/99 г. е в размер на 17 801.73 лв. и е внесена с платежен документ б. б. от 15.05.2003 г. на БНБ-С. и ПКО № 749/26.05.2003 г. на Митница В. /платежните документи и ПКО се съдържат в административната преписка/. Представен е служебен митнически манифест № 2/13.01.2000 г. Съгласно чл. 52 ЗМ случаите, в които митническите органи могат да подават манифест служебно, се определят в правилника. Съгласно чл. 107 ППЗМ митнически манифест се подава служебно от митническите органи за: 1. стоки, които са задържани, иззети, отнети в полза на държавата, изоставени или се считат за изоставени, или са оставени и намерени съгласно чл. 4, ал. 3 от закона; 2. при необходимост и в други случаи, определени от началника на Главно управление на митниците /редакция към 13.01.2000 г./. В изпълнение на оспорената заповед е оформена ЕАД 2000/4-3783/26052003 за режим внос за описания лек автомобил с получател Министерство на финансите, Главна данъчна дирекция. В чл. 885, ал. 3 ППЗМ е регламентирано, че отнетите и изоставените в полза на държавата моторни превозни средства могат да се предоставят на държавни учреждения при условия и по ред, определени с наредба на министъра на финансите, а в ал. 4, че предоставянето по ал. 3 се извършва със заповед на министъра на финансите. Условията и редът за предоставяне на държавни учреждения на моторни превозни средства, отнети или изоставени в полза на държавата съгласно ЗМ са уредени в издадената от министъра на финансите на основание § 15, ал. 2 ПЗР на ЗМ и чл. 885, ал. 3 ППЗМ Наредба № 7/15.03.1999 г. В чл. 1, ал. 2 от същата наредба е възпроизведен текстът на чл. 885, ал. 4 ППЗМ и според него моторните превозни средства се предоставят на държавните учреждения със заповед на министъра на финансите. Според съдържанието на т. 1 от оспорената заповед министърът на финансите е предоставил на държавно учреждение - Министерство на финансите за нуждите на Главна данъчна дирекция лек автомобил, индивидуализиран с марка, номер на рама и година на първа регистрация, изоставен в полза на държавата, и манифестиран като такъв със служебен митнически манифест № 2/13.01.2000 г. Изложеното обосновава извод, че заповед № ЗМФ - 325/24.04.2003 г. е издадена от министъра на финансите в съответствие с определената му в материалния закон компетентност. Издаденият от некомпетентен орган индивидуален административен акт е винаги нищожен /т. 1 от ТР № 2 от 14.05.1991 г. по гр. д. № 2/91 г. на ОСГК на ВС/, но в случая този порок не е налице. Вторият спорен въпрос е за това дали заповед № ЗМФ - 325/24.04.2003 г. е нищожна на основание чл. 177, ал. 2 АПК, поради противоречие с влязло в сила решение на съда. Двете съдебни решения, на които жалбоподателят се позовава, не съдържат осъдителен диспозитив, с който Агенция "Митници" се осъжда да му върне описания в т. 1 от заповедта лек автомобил, нито установителен диспозитив, с който се установява, че този автомобил не е изоставен в полза на държавата. Първото решение, което се сочи в жалбата, е от 23.01.2003 г. на Апелативен съд - В., постановено по гр. д. № 794/2002 г. Това решение не е влязло в сила. Видно от приложеното по делото решение от 29 октомври 2004 г. на Варненския апелативен съд, постановено по гр. д. № 473/2004 г., с решение № 1324 от 22.07.2004 г. по гр. д. № 795/2003 г. Върховният касационен съд е отменил решението на Варненския апелативен съд от 23.01.2003 г. по гр. д. № 794/2002 г. и е върнал последното за ново разглеждане от друг състав на съда. При повторното разглеждане на делото, образувано по предявените от А. Г. Ч. обективно и субективно съединени искове по чл. 1, ал. 1, пр. 2 вр. ал. 2, изр. 2 и чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ против Главно управление на митниците /сега Агенция "Митници"/ и Прокуратурата на Р. Б., Варненският апелативен съд с решението си от 29 октомври 2004 г. по гр. д. № 473/2004 г. е отменил постановеното от Силистренския окръжен съд решение и вместо него е постановил друго по съществото на спора, с което е осъдил Агенция "Митници" - С. и Прокуратурата на Р. Б. - С. да заплатят солидарно на А. Г. Ч. от [населено място] обезщетения за: 1. имуществени вреди, изразяващи се в намаляване стойността на леки автомобили "Ф. К." с ДК [номер], "Ауди 80" с ДК [номер] и "Ф. Г." VR6 с рама № W. без местна регистрация в резултат на неоснователното им задържане в Митница В.; 2.обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разлика в митните сборове, дължими към датата на вноса /11.12.1993 г./ и тези, начислени към датите на освобождаването им; 3. обезщетение за неимуществени вреди. С решение № 592 от 26.04.2006 г., постановено по гр. д. № 59/2005 г. Върховният касационен съд е отменил решението на Варненския апелативен съд от 29.10.2004 г. по гр. д. № 473/2004 г. и вместо него е постановил друго по съществото на спора, с което е осъдил Прокуратурата на Р. Б. - [населено място] да заплати на А. Г. Ч. от [населено място] на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДВПГ обезщетения за: 1. имуществени вреди от физическото остаряване на трите автомобила, описани по-горе и обезщетение за неимуществени вреди. С това решение ВКС е осъдил Агенция "Митници" - С. да заплати на Ч. на основание чл. 1 ЗОДВПГ обезщетение за имуществени вреди от липси на части в трите автомобила. В мотивите на също касационният съд е приел, че трите автомобила не са задържани от служители на митницата. Митницата е извършила контрол по отношение на внесените автомобили и е изпълнила задължението си по закон да сезира компетентния орган, когато има данни за извършено престъпление. С писмо митницата е поискала от прокуратурата автомобилите да бъдат освободени. Митницата няма правомощия да изземва вещи, предмет на наказателно производство, респ. да ги освобождава. След образуване на следствено дело единствено разследващият орган може да се разпорежда с веществени доказателства /в случая трите автомобила/. Поради това Агенция "Митници" носи отговорност само за липсите от процесните автомобили, които са били оставени на отговорно пазене в митническите складове. Що се отнася до определените по-високи мита и такси, ВКС приема, че защитата на ищеца не следва да се реализира по исков ред, а чрез обжалване на административния акт, който според данните по делото е обжалван от него. Поради изложените съображения ВКС приема, че Агенция "Митници" не носи отговорност и за неимуществени вреди, които са причинени от образуваното срещу ищеца наказателно производство. От така установеното следва извод, че е налице влязло в сила съдебно решение, а именно решение № 592/06 от 26.04.2006 г., постановено по гр. д. № 59/2005 г. Върховният касационен съд, с което Агенция "Митници" е осъдена да заплати на Ч. обезщетение за имуществени вреди на основание чл. 1 ЗОДВПГ за липси на части от описаните три автомобила по време на отговорното пазене на същите в митническите складове. Ангажирана е отговорността на Прокуратурата на Р. България за имуществени вреди поради физическото остаряване на автомобилите и за неимуществени вреди, причинени от незаконното задържане на автомобилите и образуваното наказателно производство. Както беше посочено по-горе, това влязло в сила съдебно решение не съдържа осъдителен диспозитив, с който Агенция "Митници" е осъдена да върне трите автомобила на Ч.. Напротив, от изложените мотиви се установява, че автомобили "Ф. К." с ДК [номер], "Ауди 80" с ДК [номер] са върнати на ищеца съответно на 16.01.1997 г. и на 03.01.1997 г. Данни за връщане на автомобила "Ф. Г." по делото не са били налице. От друга страна, по делото е било установено, че с Постановление на В. районна прокуратура от 03.02.2000 г. производството по сл. д. № 1063/1997 г. е окончателно прекратено и е разпоредено връщане на леките автомобили. Това постановление не представлява влязло в сила съдебно решение по смисъла на чл. 177, ал. 2 АПК. Поради това не може да се приеме, че заповедта е издадена в противоречие с влязлото в сила решение на ВКС и е нищожна на основание чл. 177, ал. 2 АПК. Относно доводите за съществено нарушение на съдопроизводствените правила: Тъй като жалбоподателят не е страна в административното правоотношение, не е участвал в административното производство по издаването на оспорената заповед и не е адресат на този административен акт, последният не е следвало да му бъде съобщаван. Разпредбата на чл. 38 от Наредба № 11 от 20.05.1999 г. за условията и реда за разпореждане от митниците с изоставени и отнети в полза на държавата стоки, издадена от Министерство на финансите, изискваща на предоставяне по този ред да подлежат само стоките, за които в Главното управление на митниците има постъпило мотивирано становище на началника на съответната митница, че същите са предлагани многократно и не могат да бъдат продадени, е неотносима, тъй като в конкретната хипотеза са приложими правилата на Наредба № 7 от 15.03.1999 г. на министъра на финансите за условията и реда за предоставяне на държани учреждения на отнети или изоставени в полза на държавата моторни превозни средства, чийто норми са специални спрямо нормите на Наредба № 11/99 г., а в Наредба № 7/99 г. такова изискване като това на чл. 38 от Наредба 11/99 г. по отношение на моторните превозни средства не е налице. Отделно от това, съществените нарушения на административнопроизводствените правила, по които се осъществява производството за издаване на индивидуален административен акт, на които жалбоподателят се позовава, дори и да са налице, а в случая това не е така, са самостоятелно основание за отмяната на акта като незаконосъобразен, но не представляват порок, обуславящ нищожност на същия. Противоречието на индивидуалния административен акт с материално правни разпоредби в изключителни случаи е приемано в решенията на Върховния административен съд като основание за нищожност на същия. В мотивите на ТР № 2 от 14.05.1991 г. по гр. д. № 2/91 г. на ОСГК на ВС е посочено следното: "Нищожният административен акт не поражда правни последици, затова не е необходимо той да бъде отменяван. Необходимо е само неговото прогласяване (обявяване, констатиране) като такъв. От съществено значение за съдебната практика е изграждането на разграничителен критерий между нищожните и унищожаемите актове. Докато при договорите в гражданското право едни пороци водят до нищожност, други - до унищожаемост, при административните актове едни и същи пороци водят било до нищожност, било до унищожаемост. Подходът за такова разграничение следва да бъде конкретен при всеки отделен случай в зависимост от степента на допуснатото нарушение при издаването на акта". Позовавайки се на тези мотиви, ВАС, петчленен състав приема в решение № 4857 от 13.04.2009 г. по адм. д. № 1522/2009 г., че за да обуслови нищожност на акта, нарушението на материалния закон следва да е толкова тежко и съществено, че да се отразява непоправимо върху съдържанието на волеизявлението на административния орган по начин, че да го правят негодно да породи правни последици. Според мотивите на решение № 7535 от 04.06.2013 г. по адм. д. № 2643/2013 г. на ВАС, четвърто отделение, нарушението на материалния закон води до нищожност на административния акт, когато той е изцяло лишен от законово основание и е издаден при пълна липса на предпоставките на материалния закон. Жалбоподателят счита, че такъв порок на оспорената заповед е нарушаването на разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и ал. 2 ЗМ, поради което лекият автомобил не може да се счита за изоставен в полза на държавата, и министърът на финансите не може да се разпореди с него по реда на чл. 885, ал. 3 ППЗМ. Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗМ в редакцията на закона към датата на заповедта, за стоките, за които в срока по чл. 56 не е поискано или не е дадено митническо направление поради неплащане или необезпечаване по чл. 58, ал. 2 на дължимите мита, такси, данъци и акцизи, митническите учреждения поканват писмено получателя на тези стоки да извърши формалности за даване на митническо направление в срок тридесет дни. Според ал. 2 след изтичане на срока по ал. 1 стоките се считат за изоставени в полза на държавата. Настоящият съдебен състав поддържа становището си, изразено в определението по настоящото дело № 358/13.01.2016 г., отменено с определение № 4077/07.04.2016 г. на ВАС, петчленен състав, че спорът за това дали процесният лек автомобил е изоставен в полза на държавата на основание чл. 60, ал. 1 и ал. 2 ЗМ, не може да бъде разрешен в настоящото съдебно производство по оспорване на заповед № ЗМФ - 325/24.04.2003 г. на министъра на финансите, с която същият е предоставен на Министерство на финансите за нуждите на Главна данъчна дирекция, поради следното: След изтичане на срока по чл. 60, ал. 2 ЗМ стоката се счита ex lege за изоставена в полза на държавата без за това законът да предвижда издаването на индивидуален административен акт от митнически орган, който да подлежи на административен и съдебен контрол за законосъобразност /към 2003 г. акт по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗАП/. В този смисъл е и Определение № 8265/13.09.2002 г. по адм. д. № 6131/2002 г., както и определение № 742 от 14.02.2000 г. по адм. д. № 7560/1999 г. В мотивите на второто определение ВАС приема следното: "В случая не е налице нито изричен, нито мълчалив акт по смисъла на чл. 2 ЗАП, който да подлежи на съдебен контрол. С жалбата до окръжния съд се обжалва "акт по одържавяване" на Митница В., какъвто акт не е бил издаван от митницата и какъвто акт ЗМ не предвижда да бъде издаден, за да се приеме, че е налице мълчалив отказ. Одържавяването на стоката настъпва по силата на чл. 60, ал. 2 ЗМ при наличието на предвидените в ал. 1 предпоставки. Ако жалбоподателят твърди, че стоката не може да се счита за изоставена в полза на държавата и той е нейн собственик /платил е дължимите мита, такси, данъци и акцизи или ги е обезпечил и е извършил формалности за даване на митническо направление в дадения тридесет дневен срок/, то следва да защити правото си по общия исков ред. Недопустимо е в административно производство да се разрешават имуществени спорове". След като законът не предвижда издаването на индивидуален административен акт, с който автомобилът се приема за изоставен в полза на държавата, то не може да бъде осъществен и косвен съдебен контрол по реда на чл. 17 ГПК вр. чл. 144 АПК по отношение на него в настоящото съдебно производство. Отделно от това, заповедта на министъра на финансите е издадена на валидно правно основание /чл. 885, ал. 3 и ал. 4/ и е породила своето правно действие. Поради това настоящият съдебен състав намира, че неспазването на разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и 2 ЗМ, дори и да е налице, би обосновало извод за унищожаемост на административния акт и отмяната му като незаконосъобразен, но не и извод за неговата нищожност. Доколкото обаче в определение № 4077/07.04.2016 г. на ВАС, петчленен състав е прието, че защитата на законните интереси на жалбоподателя изисква да бъде разрешен спорният между страните въпрос за това дали е изпълнена процедурата по чл. 60 ЗМ, за да се приеме, че оспорената от него заповед е валидно издадена при спазване на материалноправните разпоредби, в изпълнение на така дадените указания настоящата съдебна инстанция дължи произнасяне по сочената в жалбата материална незаконосъобразност на акта. Данните по делото сочат, че до 13.01.2000 г., когато стаката е манифестирана служебно, от лицето, въвело стоките на митническата територия на Р. Б. или от лицето, което е поело превоза на стоките след тяхното въвеждане, или от лицето, от чието име действат тези лица, не е подаван митнически манифест по реда на чл. 50 и чл. 51 ЗМ. Сроковете по чл. 56 ЗМ текат от подаването на митническия манифест, т. е. от 13.01.2000 г. С писмо изх. № А94/0073/23.11.2001 г. на жалбоподателя е пределен 30-дневен срок по чл. 60, ал. 1 ЗМ за извършване на формалностите за получаване на митническо направление. Писмото му е връчено лично на 28.11.2001 г. видно от приложената на л. 100 обратна разписка. Размерът на митническите сборове е определен в писмо от 23.01.2001 г. /л. 97/, връчено на 25.01.2001 г. според обратната разписка на л. 98. Преди изтичането на срока, на 27.12.2001 г. Ч. подава молба за неговото продължаване /л. 101/. Молбата е уважена и срокът е продължен до 11.01.2002 г. /писмо изх. № А 94-0073/01/04.01.2002 г., изпратено по факс/. С молба от 13.12.2001 г. той обжалва определеното задължение за складова такса и по-високите митни сборове. С молба от 08.01.2002 г. се иска ново удължаване на срока по чл. 60, ал. 1 ЗМ. Срокът е отново продължен до 28.01.2002 г. с писмо изх. № А94-0078/09.01.2002 г., съобщено по факс. Н. 28.01.2002 г. на лицето е връчено решение № А94/0078/25.01.02 г. на началник МП при Митница В. по жалбата за складовата такса и искането да се приложи митническа ставка към 1993 г. Решението е обжалвано пред началника на митницата с жалба, подадена на 22.02.2002 г. Поради необжалването му по съдебен ред, същото е влязло в сила. Обжалването на това решение по административен ред не продължава автоматично за пореден път срока по чл. 60, ал. 1 ЗМ. Жалбоподателят не твърди и не представя доказателства за това, че в рамките на определения до 28.01.2002 г. е извършил формалностите за получаване на митническо направление. Поради това следва да се приеме, че процедурата по чл. 60 ЗМ е изпълнена. Изложените по-горе съображения налагат извод за неоснователност на жалбата на А. Г. против заповед № ЗМФ - 325/24.04.2003 г. на министъра на финансите с искане за прогласяването й за нищожна. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 8, ал. 2 вр. § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение