Решение № 8249 от 1.8.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Н. Неделчев от гр.Варна за отмяна на Определение 5819/14.06.2022 г., постановено по адм. дело 2403/2022 г. на Върховния административен съд, трето отделение, и потвърденото с него Определение 568 от 23.02.2022 г. по адм. дело 305/2022 г. на Административен съд- Варна. В искането се навеждат се доводи за наличие на основания по чл. 239, т. 5 от АПК. Твърди се, че е било нарушено правото му на защита, тъй като съда не бил извършил пълна проверка на исковата му молба и не му е дал възможност да отстрани всички нередовности, като по този начин той не е участвал в производството нито пред първоинстанционния съд, нито пред Върховния административен съд. Моли да се отменят цитираните определения и делото да се върне на Административен съд- Варна за даване на нов седмичен срок за отстраняване на нередовности, както и да се дадат точни указания по отстраняването им. Върховният административен съд, петчленен състав, намира искането за отмяна за подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК, в сроковете по чл. 240 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за неговото разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото по чл. 238 АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество на основанията, посочени от молителя, искането е неоснователно. Установено е от доказателствата по делото, че с Определение 568 от 23.02.2022 г. по адм. дело 305/2022 г. Административен съд- Варна, е преценил исковата молба на Н. Неделчев за недопустима и е прекратил образуваното въз основа на нея съдебно производство. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на АПК - за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и на Върховния административен съд, като с оглед факта, че такова нарушение в случая не се твърди от ищеца, то исковата му молба е недопустима. С Определение 5819/14.06.2022 г., постановено по адм. дело 2403/2022 г. Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, е приел изводите на първоинстанционния съд за законосъобразни и обосновани и е оставил в сила определението му. В определението си ВАС е посочил, че в дадения му 7 дневен срок ищецът не е отстранил нередовностите в исковата си молба, а с внесената от него уточняваща молба от 17.02.2022г. са изложени неясни, непълни и противоречиви по смисъл твърдения, което не е позволило на първоинстанционния съд да установи обстоятелствата, на които се основава предявения иск и да му даде точна правна квалификация, като постанови решение по същество. Съгласно чл. 239, т. 5 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната, вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина препятствие, което не е могла да отстрани. В настоящия случай фактите по делото сочат, че правото на участие на жалбоподателя в съдебното производство не е било нарушено. Исковата молба на Н. Неделчев, правилно е била оставена без движение, като в указания срок нередовностите не са били отстранени. В този случай първоинстанционният съд е бил задължен да прекрати производството по делото на посоченото основание. Същото е приел и Върховният административен съд в своя съдебен акт. Следва да се отбележи, че няма как Неделчев да е бил лишен от възможността да участва в съдебното производство, защото такова не се е развило въобще и то по негова вина - поради неотстраняване на нередовностите, указани за изпълнение с Разпореждане 2160/17.02.2022 г. на Административен съд- Варна. Обстоятелството, че ищецът не е надлежно представляван, също не би могло да бъде основание за включването му в предпоставките по чл.239, т.5 АПК, защото представителството предполага редовно съдебно производство, а такова не е налице. Страната не може да тълкува в своя полза собствената си процесуална пасивност, а съдът не би могъл и няма законовото право да измести процесуалната й активност. Действително, дело в административния съд е образувано, но е прекратено в хипотезата на чл.158, ал.3 от АПК, поради което правните последици от неотстраняване на нередовностите на жалбата/исковата молба не гарантират нормално развитие на съдебния процес, постановяване на допустимо решение и защита на правата на страните. Единствено по редовна и допустима жалба/искова молба може да се развие съдебно производство, което след постановяване на съдебен акт и изчерпване на инстанционния контрол би могло да предпостави производство по Глава четиринадесета от АПК. Неотстраняването на нередовностите на исковата молба в указания срок е основание за прекратяване на производството по делото, като това е пречка за извършване на следващи процесуални действия. Правните последици на чл.158, ал.3, във вр. с ал.1 от АПК, свързани с отказ да се произнесе по нередовно подадена искова молба, са настъпили при констатираното процесуално бездействие на ищеца. В настоящия случай не е налице хипотезата на чл.239, т.5 от АПК, поради което заявеното искане за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,