Решение № 14699 от 1.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8559/2016 г.

Решение № 14699 от 1.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8559/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Д. А. С., понастоящем в Затвора гр. В., против решение № 1088 от 14.05.2016 г., постановено по адм. дело № 3441 от 2015 г. по описа на Административния съд - В.. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на решението, поради нарушение на съдопроизводствените правила. Поискано е да бъде отменено решението със съответните законови последици. Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието, чрез процесуален представител, с писмено становище и в съдебна зала оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че обжалваното решение е постановено при изяснени фактически обстоятелства и правилно прилагане на материалния закон. Изводът на административния съд за неоснователност на предявения иск е мотивиран със събраните по делото доказателства. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявеният от Д. А. С. иск против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), да му бъде заплатено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер от 25 000 лв., поради преживяно унижение, нечовешко отношение и изтезание в периода 16.05.2013 г. - 15.11.2015 г., настъпили вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на служителите на Затвора гр. В.. От фактическа страна по делото е установено, че в периода 31.05.2013 г. до 14.08.2014 г. С. е бил настанен в 11-то спално помещение с размери 42 кв. м. В периода 14.08.2014 г. - 5.11.2014 г. ищецът е бил настанен в ЗО "Р.", след което от 5.11.2014 г. до момента на подаване на исковата молба е бил настанен в 56-то спално помещение, което е 21 кв. м. В помещенията на Затвора гр. В., където е изтърпявал наказанието си С., осветлението се осъществявало от луминесцентни тела, а климатизацията чрез естествено аериране, като и двете помещения имали шкафове и легла и през зимата се отоплявали с централно парно отопление. В 11-то спално помещение, както и в общия коридор, имало обособен самостоятелен санитарен възел и мивка с течаща вода, но в 56-то спално помещение не. Лишените от свобода се къпели по график най-малко два пъти седмично, а бельото се изпирало в обща пералня. Ежемесечно на всеки лишен от свобода по списък от ИСДВР се раздавали по 200 гр. тоалетен сапун срещу подпис на лишения от свобода, като отделно се предоставяли хигиенни и дезинфекциращи препарати на хигиениста - лишен от свобода, който бил назначен към домакинския щат за поддържане на хигиената в общите санитарни възли в корпуса. За установяване на обстоятелствата, по делото като свидетели са били разпитани двама души, които за определен период от време са пребивавали заедно с ищеца в Затвора гр. В.. По делото са приети и доказателства, представени от ответната страна, за извършване на дезинфекция, дезинсекция и дератизация, седмични менюта, въз основа на които съдът констатирал, че на лишените от свобода се предоставя разнообразна храна в необходимите количества, както и доказателства за извършени прегледи на Д. С., включително и за извършено рентгеново изследване на ищеца. От правна страна, състав на Административен съд - В. е приел, че предявеният иск е допустим, но разгледан по същество неоснователен и недоказан. По отношение на твърдението на ищеца, че през исковия период бил лишен от адекватни медицински грижи, като не е получил и своевременно дентално лечение, поради което част от зъбите му впоследствие били извадени, съдът приел, че на лишените от свобода в Затвора гр. В. било осигурено дентално обслужване, като денталната помощ се извършва по график, утвърден от началника на затвора. Посочено е, че С. не е успял да докаже, че е получавал отказ от служителите на затвора да го допуснат в дните на график на преглед при стоматолог, в следствие на което зъбите му да са се увредили имено от условията в затвора. Също така, от представените по делото доказателства - бележки от стоматолог, не се е установило какви са причините за изваждането на зъбите на С. - дали е заради нелекувани своевременно пулпити и кариеси или е свързано с претърпени травми на лицево-челюстните кости. В заключение е посочено, че по делото не са събрали доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, че от страна на администрацията на затвора са били допуснати незаконосъобразни действия и/или бездействия, нарушаващи правилата за осигуряване на адекватни медицински грижи и диагностициране. Идентично е становището на съда и по отношение на твърденията на С. за некачествената храна и лошата хигиена в спалните помещения на затвора, където почистването зависи от самите лишени от свобода. Следователно, ответникът няма задължение да следи за това как те я поддържат. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебният акт е подробно и надлежно мотивиран. Изложените касационни оплаквания са неоснователни. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за неоснователността на иска е в съответствие с фактически установеното. Правилно е приложен материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, за това в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. В случая ищецът не е установил наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, относно твърдените от него незаконосъобразни действия и бездействия при и по повод осъществяването на административна дейност на органи към Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - Затвора гр. В.. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил, като неоснователна и недоказана, исковата молба на Д. А. С. относно претендираните с нея неимуществени вреди, като резултат от незаконосъобразните действия и бездействия на органи към ГДИН, осъществени в периода 16.05.2013 г. - 15.11.2015 г. Твърдените от ищеца факти и обстоятелства не са били доказани. По отношение на твърдяното незаконосъобразно действие/бездействие на администрацията на Затвора гр. В., да осигури хигиената в спалните помещения, правилно съдът е приел, че не е доказан този елемент от посочения по-горе фактически състав. По делото са приети като доказателства множество копия от фактури и протоколи за извършени ДДД обработки в Затвора гр. В., от които е видно, че съответните обработки са извършвани периодично от оторизирана фирма. Както правилно е посочено в решението, хигиената в спалните помещения се е поддържала от определен лишен от свобода, поради и което обосновано съдебният състав е приел, че не е налице незаконосъобразно действие или бездействие на администрацията на затвора. Правилен е изводът на съда и по отношение на липсата на незаконосъобразно действие или бездействие на служители към ГДИН във връзка с осигуряването на медицинско и дентално обслужване на Д. С.. От една страна по делото са представени доказателства, че на същият е предоставяна медицинска помощ - представени са копия от искане за рентгенологично изследване, лист за преглед на пациент в спешно отделение от МБАЛ "С. А. - В." АД, както и амбулаторни листи, от които е видно, че С. е глътнал 3 броя пирона с цел да смени режима си. От друга страна, ищецът не е представил доказателства за това какъв е бил зъбният му статус преди постъпването му в Затвора гр. В., въз основа на които да бъде установено дали действително увреденото състояние на зъбите на С. е в следствие на лошите условия в затвора. В заключение следва да се посочи, че за първи път в касационната жалба Д. С. излага твърдения, че лошото състояние на зъбите му се дължи на нанесен му побой от служители на Затвора гр. В., като по този повод той бил подал жалба в РП гр. В., където имало образувана преписка, а съответните служители били дисциплинарно наказани. Тези твърдения обаче не са подкрепени с никакви доказателства, поради и което не дават основание за различен от направения от първоинстанционния съд правен извод. Неоснователни са твърденията на Д. С. за малката жилищна площ в килиите и липсата на санитарен възел и течаща вода. Видно от материалите по делото и свидетелските показания за периода 31.05.2013 г. - 14.08.2014 г. С. е бил настанен в 11-то спално помещение, 2-ри Б коридор, с площ от 42 кв. м. В това спално помещение има обособен санитарен възел и мивка с течаща вода. След това за периода 14.08.2014 г. - 5.11.2014 г. Славов се е намирал извън затвора - в ЗО "Р.", а от 5.11.2014 г. до момента на подаване на исковата молба 19.11.2015 г. ищецът е пребивавал в спално помещение № 56, което е 21 кв. м. В това помещение не е имало санитарен възел и течаща вода, но през нощта при поискване от страна на затворниците, същите са били извеждани до тоалетна. Въз основа на изложеното не може да се приеме, че С. е претърпял неимуществени вреди поради липсата на санитарен възел и вода, защото през по-голямата част от исковата претенция той е имал санитарен възел в помещението, което е обитавал, а през останалото време го е посещавал при поискване. Следователно, липсата на санитарен възел и вода е била компенсирана с осигуряване на възможност за достъп до намиращите се в коридора общ санитарен възел и мивки с течаща вода свободно през деня и при нужда - през нощта. Изложените съображения водят до извод, че не са налице касационните основания по чл. 209 АПК. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,