Решение № 13395 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11324/2010 г.

Решение № 13395 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11324/2010 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Надежда Йорданова Оризарска, живуща в град Монтана, против решение на Монтанския административен съд, III състав, от 15 юни 2010 г. по административно дело № 248/2010 г., с което е отхвърлена жалбата й за прогласяване нищожност на Заповед № 2028/26.05.2006 г. на Кмета на Община Монтана. По подробно развити съображения жалбоподателката моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решението на Административен съд Монтана, заедно с това моли да бъде прогласена за нищожна обжалваната от нея заповед. Ответникът - Кмета на Община Монтана не заявява становище. Заинтересованите страни: Даниела Венциславова Върбанова, Ивайло Венциславов Иванов, Христина Илиева Иванова, Георги Михов Врагов, Данаил Михов Врагов и Радослав Михов Врагов, не вземат отношение по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима и неоснователна. Касационната жалба (наименована само "жалба") е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение от 15.06.2010 г. по адм. дело № 248/2010 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, Административен съд Монтана, III състав, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Надежда Йорданова Оризарска - наследник на Йордан Върбанов Симеонов, от гр. Монтана, ул. Цар Борис III, № 46, ап. 11, за прогласяване нищожност на Заповед № 2028/26.05.2006 г. на Кмета на Община Монтана. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е посочил, че при извършената проверка на издадената заповед не е констатирал наличие на тежки пороци, които да водят и да квалифицират административния акт като нищожен. Всички изложени от жалбоподателката доводи не са от такъв характер, че да опорочат заповедта до степен на нищожност, при което тя не би могла да породи правни последици и същите обуславят евентуален извод за незаконосъобразност, но не и за нищожност на акта. Съдът е посочил, че съгласно установената съдебна практика за нищожен се прогласява административен акт, който не отговаря на изискванията за валидност - постановен от компетентен орган /материална компетентност/, в рамките на неговата компетентност /степенна и териториална/, да е в предписаната от закона форма, да е подписан и да е в съответствие с целта на закона. А в случая при отсъствие на основни недостатъци засягащи формата, съдържанието, компетентността на органа - издател, заповедта не е засегната от такива съществени пороци, които да водят до нищожност. По-конкретно съдът е приел, че твърденията, че ползвателят Илия Иванов Илиев от гр. Монтана, ул. Хан Тервел № 14Б въобще не е подавал заявление по § 61, ал. 1 ПЗР ППЗСПЗЗ се опровергават от приложените в административната преписка доказателства. А твърденията за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила са от такова естество, че дори да се установи наличието им, биха довели до незаконосъобразност на заповедта, но не и за нищожност. Не са споделени и доводите за "преклудирана молба", т. к. макар да има оценителен протокол от 10.11.1992 г., няма данни същият да е бил връчен/съобщен на Илия Иванов Илиев от гр. Монтана, ул. Н. Алексиев № 14Б, поради което не е погасено правото на ползвателя. По отношение на твърдението за липсата на реквизит на протокола на комисията по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, макар въз основа на него да е издадена оспорената заповед, съдът е посочил, че комисията е помощен орган и издадения протокол е само част от производството по издаване на индивидуален административен акт. Твърденията за неправилно приложение на материалноправни норми също би могло да обоснове евентуална незаконосъобразност, но не и нищожност на акта. Съдът е посочил, че не намира опора в доказателствата по делото и твърдението, че оспорената заповед няма съществени реквизити - адресат. Така постановеното съдебно решение е правилно. Със заповед № 2028 от 26.05.2006 г., на основание § 62, ал. 3 от ПЗР към ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр. 122/1997 г.), Кметът на Община Монтана е признал на ползвателя Илия Иванов Илиев с постоянен адрес гр. Монтана, ул. Хан Тервел 14Б, правото да придобие собствеността по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот по кадастралния план на имотите, предоставени за ползване, № 3435, местност Под кулата, землище Монтана, с площ от 610 кв. метра, като е възложил извършването на оценка на описания имот. В заповедта е разпоредено същата да се съобщи на ползвателя и на Йордан Върбанов Симеонов по реда на ГПК, които могат да я обжалват чрез кмета на общината по реда на ЗАП. Видно от отметката на гърба на екземпляра от заповедта, приложен на лист 22 от адм. дело № 248/2010 г., заповедта е връчена на Надежда Йорданова - дъщеря на Йордан Върбанов на датата 6.07.2006 г. Няма спор, че заповедта не е обжалвана в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването й, поради което е влязла в сила и е породила последиците - изготвена е оценка на признатия имот. Оценителен протокол обаче не е бил връчен по надлежния ред нито на ползвателя, нито на неговите наследници. Жалбоподателката Надежда Йорданова Оризарска се е възползвала от предоставената от закона възможност административните актове да се оспорват с искане за обявяване на нищожност без ограничение във времето и е подала жалба до Административен съд Монтана само с искане за прогласяване на нищожност на заповед № 2028 от 26.05.2006 г. След като се претендира нищожност, съдът не е задължен да извърши проверка за незаконосъобразност. Обратното - ако в жалбата се съдържа оплакване за незаконосъобразност, съдът служебно е задължен да провери дали акта не страда от порока нищожност, защото само валиден и допустим акт може да бъде проверен за материална незаконосъобразност. Това изискване изрично е залегнало и в разпоредбата на чл. 168, ал. 2 от АПК. За да е нищожен един публичноправен акт, какъвто безспорно е административния, той трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната действителност. Нищожният административен акт не поражда никакви правни последици за адресатите си и за да не създава правна привидност че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност, независимо, че в подадена срещу него жалба може да не е посочено точно такова оплакване. Нищожността е форма на незаконосъобразност. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 от АПК. Както вече се каза, за да е налице нищожност, трябва административният орган да е допуснал толкова тежък порок, който да е основание за прогласяване на нищожност на издадената заповед, така както е претендирала жалбоподателката. В конкретния случай такива пороци няма. Многобройните възражения в жалбата се отнасят до незаконосъобразността на издадената заповед, и дори и да са налице - не водят до нищожност. Първоинстанционният съд е обсъдил всички твърдения в жалбата и е направил извод, че те не са от такъв характер, че да опорочат заповедта до степен на нищожност. Изложените съображения се споделят и от касационния състав. Следва да се наблегне на факта, че има две лица с идентични имена - Илия Иванов Илиев, които живеят на различни адреси. И двамата са ползватели, но всеки от тях притежава Удостоверение за предоставено право на ползване върху конкретен имот с различна площ и местност, и двамата са подали молби през 1992 г. за закупуване на ползвания имот, и двамата фигурират в Протокола на комисията, но под различни номера. В случая оспорената за нищожност заповед се отнася за Илия Иванов Илиев, жив. гр. Монтана, ул. Хан Тервел № 14Б /бивша Н. Алексиев № 14Б/, с Удостоверение № 1249 от 2.IV.1982 г. за място в размер на 0.572 кв. метра в местността Под кулата, подал Молба вх. № АБ-94-И-421/29.06.1992 г. за имот в м. Под кулата, фигуриращ в протокола под № 739 в раздел I за лицата, които могат да придобият собственост. Безпредметно е да се обсъждат въпросите дали процесната заповед страда от пороци, които ще доведат до извод за незаконосъобразност, след като предмет на делото е само искане за нищожност. В тази връзка съдът не е допуснал нарушение на процесуални правила, като е оставил без уважение исканията на жалбоподателката за събиране на доказателства, защото такива дори да имат отношение към законосъобразността на заповедта, биха били неотносими за конкретния спор, свързан с претенция за нейната нищожност. С оглед изложеното, обжалваното пред Върховния административен съд решение на Административен съд Монтана следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,