Решение № 6378 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1015/2021 г.

Решение № 6378 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1015/2021 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Яся 04" ЕООД, представлявано от управителя Я. Я., чрез процесуалния си представител адв. И. срещу Решение № 7177 от 10.12.2020 г. по адм. дело № 6666/2020 г. по описа на Административен съд София - град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ №Р-22221519006242-091 -001/2.03.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 871/27.05.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" ("ОДОП") – София при ЦУ на НАП, с който на "Яся 04" ЕООД са определени на основание чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, задължения за ДДС за данъчен период м. 06. 2019 г. в общ размер на 36 216, 67 лв. главница и лихва за забава в размер на 2334, 15 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с събраните по делото доказателства, както и в противоречие на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС. Иска отмяната на решението и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени процесния РА. Ответната страна - директорът на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София – град е бил Ревизионен акт /РА/ №Р-22221519006242-091 -001/2.03.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 871/27.05.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" ("ОДОП") – София при ЦУ на НАП, с който на "Яся 04" ЕООД са определени на основание чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, задължения за ДДС за данъчен период м. 06.2019 г. в общ размер на 36 216, 67 лв. главница и лихва за забава в размер на 2334, 15 лв. По делото е установено следното: С Нотариален акт № 77/14.06.2019 г. "ЯСЯ 04" ЕООД е извършило продажба на апартамент № 3 със застроена площ от 66, 03 кв. м. за цена от 106300 лв. Въз основа на съставения НА от ревизираното лице е издадена фактура № 0000000001/14.06.2019 г., с получател Р. С., с данъчна основа 106300 лв. и ДДС в размер на 0, 00 лв. Извършено е плащане по банков път на 5.07.2019 г. С Нотариален акт № 81/14.06.2019 г. "ЯСЯ 04" ЕООД е извършило продажба на самостоятелни обекти в сграда, представляващи: апартамент № 74 със застроена площ от 58, 67 кв. м., апартамент № 71 със застроена площ от 30, 56 кв. м. и ателие № 11 със застроена площ от 30, 56 кв. м. Въз основа на съставения НА от ревизираното лице е издадена фактура № 0000000002/14.06.2019 г. с получател "КРИСТИ 12" ЕООД с данъчна основа 111000 лв. и ДДС в размер на 0, 00 лв. Не са налице данни за постъпили плащания от получателя по доставката. Органите по приходите посочват, че към 14.06.2019 г. /началото на ревизирания период/от "ЯСЯ 04" ЕООД са реализирани приходи от продажба на недвижими имоти в размер на 217300 лв. За периода от 5.07.2019 г. до 31.08.2019 г. не са установени данни за реализирани приходи. От страна на ревизиращия екип е прието, че датата на възникване на данъчното събитие по см. на чл. 25 от ЗДДС е датата на прехвърлянето на собствеността върху обектите от сградата, в конкретния случай 14.06.2019 г. Изводите са за извършени облагаеми доставки в размер 217 300 лв., формиращи облагаем оборот по ЗДДС, достигнат на 14.06.2019 г. за период не по-дълъг от два месеца, включително текущия. Същите са счели, че на основание чл. 96. ал. 1. изр. второ от ЗДДС "ЯСЯ 04" ЕООД е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 21.06.2019 г., което той не е сторил до тази дата. Въз основа на така установените факти и при преценка на доказателствата, административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при наличието на мотиви, при липса на съществени процесуални нарушения и при правилно прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд е изложил съображения, че до 21.06.2019 г. "Яся 04" ЕООД, не е подало заявление за регистрация по ЗДДС, с което е нарушило разпоредбата на чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС. Посочил е също, че органът по приходите правилно е определил периодите, за които дружеството дължи внасяне на ДДС, предвид разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС /в приложимата редакция ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г. /. Нормата е тълкувана и във връзка с чл. 96, ал. 1 ЗДДС, като съдът счита, че хипотезата, визирана в изречение второ е приложима и се явява специална спрямо общия случай на задължителна регистрация по ЗДДС, инкорпориран в първото изречение на цитираната разпоредба. В тази връзка излага мотиви, че това нормативно разрешение цели своевременното регистриране по ЗДДС на данъчните субекти, които в относително кратък времеви период – до два месеца, извършат облагаеми доставки на значително висока стойност, реализирайки облагаем оборот от 50 000 лева или повече. На следващо място според съда целта на законодателя се извлича и от предвидените различни моменти, от които започва да тече срокът за подаване на заявление за регистрация, съответно по чл. 96, ал. 1, изречение първо от ЗДДС – от изтичането на данъчния период, през който е достигнат оборотът, а по чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС – от датата, на която е достигнат оборотът. Обоснован е извод, че в процесния случай е осъществен фактическият състав на чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС. Според решаващия съд, правилно органите по приходи са приложили разпоредбата на чл. 102. ал. 4 и ал. 5, във връзка с чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС и при съобразяване разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС и чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС и са начислили дължим ДДС в размер 36 216, 67 лв., определен върху сумата на реализираните приходи от продажби 217300 лв. за периода 14.06.2019 г. до 30.06.2019 г. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт - нарушение на материалния закон и необоснованост. При постановяване на обжалваното решение Административен съд София -град е установил правилно фактическата обстановка и е обсъдил всички събрани в рамките на ревизията и на съдебното производство доказателства, извършвайки задълбочена преценка на същите съобразно приложимия материален закон. В случая спорът между страните се свежда до това на коя дата за "Яся 04" ЕООД, е възникнало задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, както и какъв е размерът на облагаемия оборот, при съобразяване с разпоредбите на чл. 96, изречение второ от ЗДДС и чл. 102, ал. 4 от същия закон. В настоящия случай, въз основа на безспорно установените обстоятелства, правилно органите по приходите са приложили разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, съгласно която за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл. 96, ал. 1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. При неизпълнено задължение за подаване на заявление за регистрация или при забавено изпълнение на това задължение е дължим ДДС, чиито размер се определя по правилата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС и се установява с РА. Установената от органите по приходите в хода на ревизионното производство фактическа обстановка не е спорна между страните, като спора между тях е относно приложимата хипотеза на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС за подаване на заявлението за регистрация по ЗДДС. Касационната инстанция споделя изцяло развитите от първостепенния съд доводи за материална законосъобразност на РА във връзка с приложението на чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС. Правилно и в съответствие с представените доказателства е прието, че реализираният облагаемия оборот на дружеството по чл. 96 от ЗДДС за периода от 14.06.2019 г. до 30.06.2019 г. е в размер на 217300 лв. В процесния случай ответникът е приел, че на 14.06.2019 г. дружеството е достигнало прага за задължителната регистрация по ЗДДС, поради което същото е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС на основание на чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС в срок до 21.06.2019 г., тъй като оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия. Предвид това и съобразно чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС, при определяне на дължимия данък е приложена разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС. Безспорно до 21.06.2019 г. "Яся 04" ЕООД, гр. София не е подало заявление за регистрация по ЗДДС, с което е нарушило разпоредбата на чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС. Следва да се има предвид факта, че разпоредбата не свързва задължението на субекта с изпълнение някъде във времето, а е посочил точно до кога може да бъде подадено заявлението, а именно в 7-дневен срок от датата на която е достигнат оборотът. Този срок категорично е задължителен, като всяко действие извършено след този седем дневен срок се смята, че е извършено след срока даден от закона. т. е. налице е процесуално бездействие за изпълнение на процесуално задължение. Подавайки заявление за регистрация на основание чл. 96, ал. 1, изр. първо от ЗДДС на 4.07.2019 г., дружеството не е спазило императивно предвидения срок по чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС. С въведеното на 1.01.2018 г. ново основание в нормата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, създаващо задължение за регистрация при съкратени срокове, законодателят не предоставя алтернативна възможност на данъчнозадължените лица за регистрация по ЗДДС. Както правилно сочи и съдът, тази норма се явява специална спрямо общия случай на задължителна регистрация по ЗДДС, инкорпориран в първото изречение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, тъй като цели защита на фискалните интереси на държавата. При реализиране на високи обороти в два последователни месеца и с неподаване на заявление за регистрация по ЗДДС в срок, задължените лица не начисляват данък върху добавената стойност за част от доставките, относно които при спазване на закона би следвало да начислят такъв в качеството си на регистрирани по закона лица. Предвид това при определяне на дължимия данък правилно е приложена разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС. Разпоредбите са тълкувани стриктно и в съответствие със закона дължимият данък е определен от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която дружеството е регистрирано от органа по приходите. Това е така, защото лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък. Тази норма е специална и цели защита на фиска от неправомерно увреждане при недобросъвестно поведение на лицата – неподаване на заявление за регистрация по ЗДДС в срок, при което същите не начисляват данък върху добавената стойност за част от доставките, относно които при спазване на закона бе следвало да начислят такъв в качеството си на регистрирани по закона лица. По силата на цитираната норма лицата стават задължени за данъка, въпреки че нямат статут на регистрирани по закона. Нормата има до голяма степен санкционен характер. Предвид тези й характеристики същата следва да се тълкува стриктно и данък следва да се начисли само във връзка с данъчните събития, посочени в хипотезата й. На основното оплакване в касационната жалба е отговорено от първоинстанционния съд в оспорваното решение, настоящия съдебен състав се присъединява към изложените мотиви а именно несъстоятелно е посоченото в касационната жалба твърдение, че при издаването на РА, ревизиращият екип е следвало да се съобрази с Разяснение № М-24-36-22 от 22.10.2018 г. издадено от зам. изпълнителния директор на НАП. Настоящата съдебна инстанция също счита, че същото е неотносимо към настоящият казус. Това е така защото в същото са изложени съображения за приложението на разпоредбата на чл. 102 от ЗДДС, по отношение на получени авансови плащания от нерегистрирани по ЗДДС лица за бъдещи облагаеми доставки. В настоящия казус няма авансови плащания. По тези съображения касационната жалба се явява неоснователна и обжалваният съдебен акт следва да се остави в сила. Разноски: При този изход от спора на ответника по касация се следват разноски, предвид направено искане за присъждането на такива с нарочна молба представена на л. 17 от делото, същите следва да бъдат присъдени в размер на 1 686, 52 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение,