Решение № 5034 от 4.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14950/2018 г.

Решение № 5034 от 4.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14950/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Б. К., като постоянен синдик на "Хелт енд уелнес" АД СИД, с адрес за призоваване гр. С. ул. Х. Б., № 8 А, ет. ... ап. ..., срещу решение № 1716 от 19.09.2018 г., постановено по адм. д. № 1547 по описа на Административен съд гр. В. за 2018 г., с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПВД/ № 4 от 02.04.2018 г. издаден от Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район"-В.. Касаторът твърди, че мотивите на съда преповтарят изложеното в АУПДВ, като не са изложени никакви констатации относно наличието на предпоставките за издаването на акта. Не е извършена от съда дължимата по АПК служебна проверка на акта. Не са съобразени допуснатите съществени процесуални нарушения при издаване на АУПВД, които са самостоятелно основание за отмяна. Проверките, които са послужили за издаване на акта не е ясно на какво основание и от кого са извършени. Съдът се е задоволил само да посочи, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и изобщо не са обсъдени твърденията в жалбата, че е не ясно кои длъжностни лица, на какво основание и кога са извършили проверките въз основа на които са направени фактическите констатации от административния орган. Не е съобразено и обстоятелството, че дружеството е в производство по несъстоятелност и всички вземания възникнали след 19.12.017 г. не могат да се предявяват. Вземането установено с АУПДВ № 4/02.04.2018 г. е възникнало преди постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност и е следвало да бъде предявено то кредитора по реда на чл. 285, ал. 1 от ТЗ. Тъй като в тези срокове държавният орган, явяващ се кредитор по отношение на установи публични задължения следва да понесе неблагоприятните последици от своето бездействие по чл. 739, ал. 1 от ТЗ. По тази причина вземането следва да се счита за погасено и издаденият АУПДВ следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Въз основа на горното се иска отмяна на постановеното съдебно решение, както и на оспорения АУПДВ. Ответникът – Директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район" – В., не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител по делото намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. При постановяването на съдебното решение не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да налагат неговата отмяна. Правните изводи на съда са правилни и са направени въз основа на събраните и обсъдените по делото доказателства, както и на правилно тълкуване и приложение на материалния закон и на правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Предлага решението да бъде оставено в сила Върховен администартивен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС-В. е акт за установяване на публично държавно вземане № 4/02.04.2018 г. издаден от Директор на Басейнова Дирекция "Черноморски район"-В., с който на дружеството са установени вземания в размер на 1430. 56 лв., представляващи такса за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. за правото на водовземане от подземни води, чрез водовземно съоръжение тръбен кладенец ТК "Хелт енд Уелнес – КК "Св. св. К. и Е. " гр. В., съгласно разрешително № 21590112/11.05.2012 г., в едно със законната лихва считано от 01.04.2016 г. до окончателното й заплащане. Спор по фактите между страните по делото не е налице. Твърденията на дружеството пред първоинстанционния съд са свързани с това, че задълженото лице е в производство по несъстоятелност и процесния АУПДВ е издаден след изтичане на сроковете предвидени в чл. 685 и чл. 688 от ТЗ, за предявяването му. Твърди се също така, че след като задължението е било изискуемо към 01.04.2016 г. и не е предявено в производството по несъстоятелността, се цели заобикаляне на закона, за да може така установената сума да бъде приобщена към вземанията, които държавата е заявила в производството. Съдът е установил, че след извършена надлежна проверка е установено ползвано водно количество в размер на 8 941 куб. м. за 2015 г. и за това е определена такса в размер на 1430. 56 лв. Правният спор и пред първоинстанционния съд, се концентрира до това дали е законосъобразен издаденият АУПДВ при наличието на висящо производство по несъстоятелност пред Софийски градски съд/СГС/. Касаторът твърди, че с решение № 1528 от 27.07.2017 г. по т. д. № 7058/2016 г. СГС е обявил неплатежоспособността на "Хелт енд уелнес" АД и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. При тази установена фактическа обстановка административният съд е направил извод за законосъобразност на АУЗД, издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на административно-производствените правила по издаването му. Приел, че липсва спор между страните относно дължимостта и определеният размер на данъка. По основния спорен въпрос съдът е направил заключение в едно изречение – не са относими към спора за законосъобразността на АУПДВ. Решението е валидно, допустимо и правилно, със следните допълващи мотиви: Задълженията произтичащи от такса за водовземане от подземни води представляват публични държавни вземания, предвид чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 166 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Съгласно чл. 195 а от ЗВ вземанията за незаплатените по реда на чл. 195 а, ал. 1 такси се определят с АУПДВ от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Принципно провеждането на производството по установяване на публично задължение за данък недвижими имоти е основание за принудителното събиране на същото. Дали така установеното публично задължение може да бъде принудително събрано в производство по несъстоятелност, е въпрос не относим към законосъобразността на административното производство. Споделя се становището на АС-В., че дали и кога дружеството е обявено в несъстоятелност е ирелевантно за спора по настоящото производство. Кастаторът е титуляр на разрешение за водовземане № 21590112/11.05.2012 г., като от констатациите на длъжностните лица на Басейнова дирекция и от изявленията на представителя му се установява, че е ползвал съответните количества вода. Не се оспорва и размерът на задължението. Едва предявяването на вземането и събирането му в последствие могат да се обвържат с производството по несъстоятелност и евенутално тогава да се правят възражения за погасяване на установените с влязъл в сила АУПВД задължения. Направените възражения относно това, че не е изяснен въпроса кои длъжностни лица са осъществявали проверките по съставените констативни протоколи, коит оса описани в АУПВД и били ли са те компетентни се навеждат за пръв път едва в касационната инстанция. Заради забраната за фактически установявания по чл. 220 АПК е недопустимо обсъждането им и тяхното доказване за първи път пред касационната съдебна инстанция. Първоинстанционният съд се е произнесъл при съобразяване на задълженията си по чл. 168 от АПК и по наведените пред него твърдения. В този смисъл като неоснователно се преценява от касационната инстанция твърдението на касатора, че съдът не е извършил дължимата служебна проверка на акта. Обжалваното съдебно решение не е постановено при пороците посочени в касационната жалба, в съответствие с материалния закон е и като правилно следва да бъде оставено всила. По делото не е заявено искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касационната жалба, поради което такива не следва да се присъждат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,