Решение № 2120 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12164/2018 г.
ВАСV отделение14.02.2019 г.докладчик Виолета Главинова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4790/13.07.2018 г., постановено по адм. дело № 1040/2018 г. по описа на Административен съд – София град. ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на И. Кочев от [населено място] разноски по делото в размер на 700 (седемстотин) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2120 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12164/2018 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", подадена чрез процесуален представител против решение № 4790/13.07.2018 г., постановено по адм. дело № 1040/2018 г. по описа на Административен съд – София град, с което по жалба на И. Кочев е отменена издадена от касатора заповед № 452/8.01.2018 г. за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от закона. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: При постановяване на решението си съдът е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства, събраните по делото доказателства и доводите на страните и правилно е приел, че в случая липсва обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Посоченото в заповедта правно основание - чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл предвижда наличие на обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си, извън случаите на здравословни причини, която невъзможност да се е появила по време на съществуването на това правоотношение. Тази невъзможност следва да е възникнала обективно и да не е обусловена от действията и волята на страните по служебното правоотношение. В конкретния случай е установено, че прекратяването на служебното правоотношение с Кочев поради обективна невъзможност да служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е обосновано с Постановление № 307/20.12.2017 г. на Министерския съвет за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Агенция "Митници", обнародвано в ДВ, бр. 102 от 22.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г., което изменение е довело до следната нова фактическа обстановка-изменения в числеността на персонала и в структурата на Агенция "Митници" и в частност на структурното звено, в рамките на което ответникът по касация е упражнявал дейността си. В константната си практиката относно законосъобразността на прекратяване на служебното правоотношение на посоченото основание ВАС приема, че за да е осъществен фактическия състав следва да е налице нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. Или обективната невъзможност по принцип следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не съдейства в една или друга степен. След като на база на министерското постановление директорът на АМ разпорежда структурните промени в агенцията, включително и в администрацията на дирекция "Акцизи", правилно и в съответствие със закона е прието от решаващия съд, че не е налице материалноправната предпоставка на разпоредбата по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, а именно, да е налице нова фактическа обстановка, която да води до невъзможност служителят да изпълнява задълженията си по конкретната длъжност и причините за това да са непреодолими и за двете страни, т. е. те да не се определят по волята им. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на решението и то следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на направените в настоящето производство разноски в размер на 700 лева за адвокатско възнаграждение, за чието заплащане следва да се осъди АМ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 208 АПК
- чл. 107, ал. 1, т. 5