Решение № 11062 от 16.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5730/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е касационна жалба от М. Д. Б., гражданка на Република Конго против решение 1890/22.03.2024 г. постановено по адм. дело 11373/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение 15002/19.10.2023г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение. Ответникът председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната прокуратура счита касационната жалба за допустима, но неоснователна. Изразява становище, че от събраните по делото доказателства, се установява че не са налице изискуемите предпоставки на закона за предоставяне бежански или хуманитарен статут на лицето. Счита че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила поради липса на касационни основания за неговата отмяна. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на М. против решение 15002/19.10.2023г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), й е било отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат съдът е изяснил фактите по делото и съобразявайки ги е приел, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец по отношение на М., данните по делото не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Съдът е приел за обоснован извода на административния орган относно факта, че дори молителката да е имала проблеми с властите в страната си на произход, те не са политически мотивирани, а са свързани с незаконните посреднически услуги за издаване на задгранични паспорти, с които се е занимавала в Република Конго. Съдът е посочил, че при проведеното интервю, както и от събраните доказателства не се установявало да е имало конкретна заплаха и М. да е била преследвана. Установените противоречия в хода на интервюто и на съдебното производство и с оглед представените доказателства съдът е приел, че водят до съмнение, че изложеното от М., е посочено само и единствено с цел обслужване на защитната й теза и получаването на статут на бежанец. По отношение на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут съставът е сметнал, че не се установява в държавата си по произход М. да е изложена на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1-2 от ЗУБ. Във връзка с т. 3 от същата разпоредба решаващият състав е преценил, че дори да е налице обща ситуация на несигурност в държавата по произход, то тя не е достигнала степен на безогледно насилие, с опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на международна закрила на базата на общата ситуация. В конкретния случай съдът е посочил, че за М. не се установява специфичен риск от тежки лични заплахи срещу живота и/или личността й поради присъщи на индивидуалното положение елементи и лични обстоятелства, който риск да е реално осъществим при завръщане в страната на произход, поради което ситуацията в страната на произход следва да е с извънредна висока степен на колективна опасност, каквато тя не е. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в предвидената в закона писмена форма, като не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут и хуманитарен статут на М.. Решението е постановено след пълен анализ на бежанската история на чуждата гражданка. Правилни и законосъобразни са изводите съда, респ. на административния орган за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, поради наличието на основателни съмнения в достоверността на представената бежанска история. Неоснователно е възражението на касатора по отношение на изразеното от съда съмнение, че представените доказателства, са съставени единствено за целите на производството по ЗУБ. Към молбата си за предоставяне на международна закрила М. е приложила копие от документи, оригиналите на които е представила за сверяване по време на проведеното с нея интервю на 17.08.2022г.: Международен сертификат за ваксинация и профилактика", издаден от ДР Конго, призовка, издадена от Върховната прокуратура на Нджили, гр. Киншаса на 04.04.2022г., покана за явяване", издадена от Върховната прокуратура на Нджили, гр. Киншаса на 25.04.2022г., документ относно бюлетин за издирване", издаден от Национална разузнавателна агенция, отдел Вътрешна сигурност" на ДР Конго на 10.03.2022г., бюлетин за издирване, издаден от Главна разузнавателна дирекция на Конгоанската национална полиция на 03.03.2022г. и статия от вестник L'Avenir от 26.04.2022г., озаглавена Животът на М. Д. Б. все още е застрашен в собствената й държава". Следва да се отбележи, че жалбоподателката е била задържана на ГКПП Капитан Андреево на 14.06.2022г. при опит да влезе в Република България от Турция с автобус, предоставяйки за проверка неистинско разрешение за пребиваване във Франция. От обстойния анализ на представените доказателства, както е констатирано и от административния орган и съда се установяват, не фигурират имена на длъжностните лица издали документите, налице са и разминавания в датите и хронологията на събитията, които не кореспондират с хронология обосноваваща стъпките в производство, като твърдяното. Изложеното пред интервюиращия орган, че търсещата закрила е издирвана се оборва и от факта, че въпреки издадените й гореописани документи лицето е напуснало легално страната си, без да бъде спирана от властите, а видно от Международен сертификат за ваксинация и профилактика" същата се е явила за ваксинация, при което мероприятие също е било дължимо задържането й в случай, че било налице производство по нейното издирване. Не следва да се подценя и факта, че лицето при проведеното интервю е твърдяла, че в страната си на произход не е работила, но е получавала парични средства от незаконни посреднически услуги", свързани с по-бързо издаване на задгранични паспорти на нейни съграждани. Последното обстоятелство води на извода, че дори доказателствата да са достоверни и истински, нейното издирване е основано на престъпление, което не е закриляно от ЗУБ. Настоящият съдебен състав счита, че във връзка с направените доводи за недостоверност на бежанската история на чужденеца, като основание за постановения отказ, административния орган не е нарушил разпоредбите чл. 35 и чл. 36 от АПК, които го задължават да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и служебно да събира доказателства, ако прецени че представените такива не са били достатъчни. Правилни са изводите на първоинстанционният съда, че жалбоподателката не е преследвана по причини посочени в чл. 8 от ЗУБ и даващи основание да се предостави статут на бежанец. М. не е била принудена да напусне държавата си на произход поради страх от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, самата тя заявява в интервюто си, че е напуснала Конго легално. Молителката е твърдяла, че е била организатор на Bomoko Union , по нейни данни е организирала мирни протестни действия срещу Националната агенция за разузнаване (ANR), изразяващи се в маршируване по улиците, песни и носене на плакати, но няма никакви документи, които да представи във връзка с организацията. От представената статия се установява, че е засечена на протест, доказателства за това тя да е основател на организацията и именно тя да организатора протестите, за която й дейност да е преследвана, не са налице. Преследвана е и е арестувана, заради незаконно осъществяваната от нея дейност по издаване на документи за нейни съграждани. Правилно първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и в частта, в която е отказано предоставяне хуманитарен статут на чужденката. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който е принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. На следващо място, твърденията, че М. е била изнасилвана в затвора, не дават основания да се приеме, че тя е била принудена да отпътува от Република Конго, поради реална опасност от тежки посегателства. Твърденията й са във връзка с родените й четвърто и пето дете, като в молбата или при проведеното интервю, не са налице претенции, че М. е лице от уязвима група. В случая не са налице изискванията на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Правилно първоинстанционният съд е приел, че с решението от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 СЕС тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО), във връзка с чл. 2, б. "д" от същата, не обосновава наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут. За да е налице тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и съгласно чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕС трябва да има тежки и лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя, поради безогледно насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт. В бежанската си история жалбоподателката не съобщава за такова насилие срещу нея. Освен това съгласно т. 35 от преамбюла на Директива 2011/95/ЕС опасността, на която е изложено населението на една страна, обикновено не представлява сама по себе си индивидуална заплаха, която може да се квалифицира като тежко посегателство. Тъй като М. не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец, не може да се приеме, че е лице, което може да търси субсидиарна закрила съгласно чл. 2, б. "е" от Директива 2011/95/ЕС. Това е така, тъй като не са налице сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако се върне в страната си по произход, съществува реална опасност от тежки посегателства, така както са определени в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и чл. 15 от Директивата. От съда правилно е съобразена ситуацията в Република Конго и е приел, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата по произход. Ситуацията в Република Конго, дори и да е много динамична в някои части на страната, не обосновава извод за незаконосъобразност на оспореното пред съда решение в частта, с която е постановен отказ да се предостави хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Описаните причини за напускането на страната от чуждата гражданка са от личен и криминален характер и не попадат в приложното поле на ЗУБ. По тези съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,