Решение № 1541 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12090/2011 г.

Решение № 1541 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12090/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" ("ОУИ") - гр. Варна при ЦУ на НАП, против Решение № 1971/25.07.2011 г. по адм. дело № 138/2011 г. на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - Валентин Георгиев Василев, действащ и като ЕТ "Модус 90 - Валентин Василев", гр. Добрич, чрез пълномощника си - адв. Роман Иванов, в писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил РА № 1002669/12.10.2010 г. на ТД на НАП - гр. Варна, офис - Добрич, потвърден с Решение № 953/8.12.2010 г. на директора на Д "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на Валентин Георгиев Василев, действащ и като ЕТ "Модус 90 - Валентин Василев", са установени допълнителни задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), за данъчни периоди: 2004 г. - в размер на 155.60 лв. и лихви в размер на 110.01 лв.; за 2006 г. - в размер на 5 126.70 лв. и лихви в размер на 2 341.20 лв.; и допълнителни задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, за данъчни периоди: 2007 г. - в размер на 1 547.28 лв. и лихви в размер на 480.50 лв. и за 2008 г. - в размер на 11 777.92 лв. и лихви в размер на 1 881.23 лв., или общо задължения за данъци в размер на 18 607.50 лв. и лихви - в размер на 4 812.94 лв. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспорения РА е "неправилен", тъй като в хода на съдебно-административното производство оспорващия е провел успешно оборване на фактическите констатации на издадения по реда на чл. 122 от ДОПК ревизионен акт и по конкретно констатациите за наличие на извършени разходи над размера на приходите. За да направи този извод, съдът се е позовал единствено на заключението на неоспорената съдебно-счетоводна експертиза, с допълнително и уточняващо към основното заключения, които при ново изчисление на паричните потоци, като приходи и разходи, за съответните данъчни периоди, посочват други крайни резултати, различаващи се от тези по оспорения РА. Кредитирайки безрезервно заключенията на тази експертиза, като неоспорени от страните, съдът е направил обратни на органа по приходите изводи, а именно, че жалбоподателя е имал приходи в размери да покрият извършените разходи за съответните данъчни периоди. Не е изложил собствени мотиви защо намира за правилни включените от вещото лице допълнителни доходи в графа "получени доходи", в размер на 1/2 от стойностите на всички заеми (вкл. и тези получени от съпругата Димка Василева), както и наличната сума, посочена от ревизираното лице в декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2004 г. Липсват собствени правни изводи и по други, направени от вещото лице, корекции на баланса на паричните потоци, спрямо този изготвен от органа по приходите в РД и в РА, като включените в графи "получени доходи" и "разходи" изтеглени и след това внесени парични суми от депозитни и разплащателни сметки на ревизираното лице, в размер на 1/2 - за 2006 и 2008 г. Освен това съдът не е изложил собствени фактически констатации, не е извършил преценка на писмените доказателства и не е извършил проверка законосъобразността на оспорения РА, на всички основания по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 172а, ал. 2 от АПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК, към решението си съдът е длъжен да изложи мотиви, в които да посочи становищата на страните, фактите по делото и правни изводи по съществото на спора. А съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. В случая, видно от мотивите към обжалваното решение, в нарушение на цитираните по-горе процесуални разпоредби, съдът не е извършил анализ на събраните по делото доказателства (извън съдебно-счетоводната експертиза) и не е извършил собствени установявания по фактите. Съответно на това не е изложил и собствени правни изводи по същество относно законосъобразността на оспорения РА на всички основания, както изисква чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съответно чл. 168, вр. с чл. 146, т. 1 - 5 от АПК. Вместо това е преразказал констатациите на органа по приходите, въз основа на установените от него факти и обстоятелства. Съдът не е анализирал законосъобразността на тези установявания, въз основа на собствен анализ на събраните пред административния орган и пред съда доказателства, а е приел, че оспореният РА е "неправилен" (вместо незаконосъобразен, с посочване на конкретното основание за това), само и единствено въз основа на приетото, без оспорвания от страните, заключение на съдебно-счетоводна експертиза. С това същия е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до постановяване на неправилно решение. Съдът би могъл да се позове на тази експертиза, само ако извършените от вещото лице корекции на паричния баланс в двете му части - приходи и разходи, съответства на установени от него факти и направени въз основа на тях изводи за законосъобразност на корекциите. От приетите заключения (първоначално, допълнително и уточняващо) е видно, че вещото лице е извършило корекциите в приходната и разходната част на съставения от органа по приходите паричен баланс за съответните данъчни периоди, по искане и задача на ответника за включване в приходната част на всички получени от ревизираното лице и съпругата му парични заеми - до размер на 1/2/, на всички налични суми, декларирани от същия в декларациите по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, на изтеглените в брой за 2006 г. и за 2008 г. парични суми от депозитните му и разплащателни сметки (до размер на 1/2), както и за включването на последните в разходната част, като внесени отново по депозитни сметки за 2004 г., 2006 г. и 2008 г. Съдът е кредитирал безрезервно експертизата, без оглед на данните по делото, че по част от заемите паричните средства не са признати като приход на ответника (съответно и на съпругата му по приложеното решение по адм. дело № 2235/2010 г. на АС - Варна, потвърдено в тези части с решение по адм. дело № 3368/2011 г. на ВАС). Такива са паричните заеми предоставени на съпругата Димка Василева от Невяна Куманова, в размер на 40 000 лв. за 2008 г.; от Ивелин Грънчаров и Недялко Куманов от 1999 г., в размер на 20 000 лв., от Валентин Василев и заемите, предоставени на последния от съпругата му), включени в приходната част, без да бъдат анализирани доказателствата за реалност на заемите. По идентичен начин съдът е признал в приходната част на баланса, изготвен от вещото лице, налични суми по декларация на ответника, за 2004 г., в размер на 35 000 лв., както и изтеглени суми в брой от депозитни и разплащателни с/ки на ответника за 2006 г. и 2008 г., без да анализира доказателствата за установен произход на тези суми спрямо констатациите на ревизиращия орган. От изложеното следва, че съдът е бил длъжен да изложи мотиви защо приема корекциите в паричния баланс по заключението за правилни спрямо баланса, изготвен от органа по приходите. При липсата на такива мотиви и изобщо мотиви към решението по съществото на спора, касационният съд не би могъл да извърши проверка за съответствието му с материалния закон, т. е по правилността му, както го задължава чл. 218, ал. 2 от АПК. Като неправилно обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, за произнасяне по същество на жалбата, при отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. Липсата на мотиви по същество прави невъзможно произнасянето по същество от касационната инстанция, а и би лишило страните от една съдебна инстанция. С оглед на този резултат, по искането за разноски се дължи произнасяне от първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,