Решение № 7137 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4284/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. М. Соколова, срещу Решение 312/06.03.2025 г., постановено по адм. дело 1563/2024 г. по описа на Административен съд - София област. Съдебното производство е за втори път пред настоящата инстанция, след като с Решение 13949/20.12.2024 г., постановено по адм. дело 7964/2024 г. по описа на ВАС е отменено Решение 838/27.06.2024 г., постановено по адм. дело 1246/2021 г. по описа на Административен съд София област в съответната част и делото е върнато със задължителни указания за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на административния съд поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва заключението на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на ревизионния акт (РА) и счита същото за противоречащо на установените факти и доказателствата по делото. Твърди че жалбоподателят не е провел пълно и главно доказване на релевантните обстоятелства за правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите от Мулти Строй 7 ЕООД и СХГ Логис ЕООД с предмет СМР съгласно договор. В тази връзка изтъква редица несъответствия, които не са обсъдени от административния съд не е направен анализ на представените договори, протоколи и инструктажни книги, не са взети предвид заключенията на вещите лица по приетите счетоводни, технически и графически експертизи по делото, невъзможност да бъдат изяснени обектите, вида и количеството на извършените дейности и използваните материали, транспорт и останалите параметри на сделките. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество, с което РА да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение и внесената държавна такса за касационното обжалване, съгласно представена молба-списък на разноските. Ответната страна - Данаила Билд ЕООД, ЕИК 203503838, чрез процесуалния представител адв. К. Петрова, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и молба-становище по хода на делото и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба с позиция за отсъствие на релевираните с нея пороци, съставляващи отменителни основания по чл. 209 АПК. Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд - София област е бил РА Р-22002320002120-091-001/31.03.2021 г., потвърден с Решение 1523/04.10.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, в частта на установените задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на Данаила Билд ЕООД в размер на сумата от 30 508,65 лв. за данъчен период м. 12.2016 г. по фактури, издадени от Мулти Строй 7 ЕООД, ведно със законна лихва в размер на 13 009,59 лв., както и за сумата от 11 740 лв. за данъчен период м. 08.2019 г. по фактури, издадени от СГХ-Логис ЕООД, ведно ведно със законна лихва в размер на 1 832,89 лв. При повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд е проследил извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизионното производство на дружеството-жалбоподател, образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22002320002120-020-001/13.04.2020 г. на началник сектор Ревизии в дирекция Контрол при ТД на НАП София. Последната е изменена по отношение на крайния срок за извършване със ЗИЗВР Р-22002320002120-020-002/03.08.2020 г. Предложенията за установяване и изводите на ревизиращия екип са обективирани в Ревизионен доклад (РД) Р-22002320002120-092-001/23.11.2020 г. В рамките на задължителната проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът е потвърдил валидността на процесния РА като издаден след надлежно възложена ревизия от компетентни органи по приходите, при спазване на изискванията на чл. 119, ал. 2 ДОПК и в предвидената форма, подписан с валидни електронни подписи на посочените в него издатели. В решението са отбелязани приетите доказателства по делото, съдържащи се в адмистративната преписка и изслушаните съдебни експертизи - съдебно-счетоводна (ССЕ), съдебна компютърно-техническа (СКТЕ), съдебно-графическа (СГЕ) и две съдебно-технически експертизи (СТЕ). Констатациите и отговорите на вещите лица са обсъдени в мотивите по същество като обективни и релевантни за изясняване на спорните въпроси. За да уважи жалбата и да отмени РА, съдът е достигнал до крайно заключение за противоречие на изводите на органите по приходите с изискванията на материалноправната уредба и събрания доказателствен материал по делото. В мотивите на решението са съобразени изискванията на ЗДДС, Директива 2006/112/ЕО на Съвета и тълкуването на Съда на ЕС по дела С-285/11 и С-152/02, от което следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано, ако се установи, че доставките на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В случая правният спор е ограничен до преценката за реалност на доставките по конкретните фактури, издадени от Мулти Строй 7 ЕООД и СХГ Логис ЕООД. Съвкупната преценка на изяснените факти и ангажираните доказателствени средства от жалбоподателя опровергават изводите в РА, вкл. заключенията на ССЕ и СГЕ. Във връзка с реалността на сделките между страните са налице договори, актове обр. 19, плащания и данни за последваща реализация на предмета към възложителите на обектите, които свидетелстват за надлежното деклариране и осчетоводяване на стопанските операции от Данаила Билд ЕООД. Поведението на двамата доставчика, довело до дерегистрацията им по ДДС и кадровата обезпеченост на дружествата, не са основание за отказ на данъчен кредит по отношение на жалбоподателя, доколкото тези фактори могат единствено да са индикатори за извършване на ревизия. Обжалваното решение на Административен съд София област е валидно, допустимо и правилно. Установените факти и направените правни изводи от първоинстанционния съд са основани на доказателствата по делото. В изпълнение на задължителните указания на ВАС по смисъла на чл. 224 АПК, дадени с Решение 13949/20.12.2024 г., постановено по адм. дело 7964/2024 г., решаващият съд е отделил спорните факти от безспорните, разпределил е надлежно доказателствената тежест в процеса и в съответствие с това е обсъдил нормативните изисквания за възникване и упражняване правото на приспадане на данъчен кредит от страна на Данаила Билд ЕООД. Наведените оплаквания в касационната жалба са изцяло неоснователни. Доводите за неправилност на решението на административния съд са идентични с аргументите в Решение 1523/04.10.2021 г. на ДД ОДОП София да не бъде признато право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице, както по процесните 11 бр. фактури, издадени от Мулти Строй 7 ЕООД през м. 12.2016 г. и 8 бр. фактури, издадени от СХГ Логис ЕООД през м. 08.2019 г., така и по фактурите на Мулти Строй 7 ЕООД с 102/01.08.2016 г., 109/22.08.2016 г., 113/26.08.2016 г., 122/24.08.2016 г., 126/14.09.2016 г., 128/16.09.2016 г. и 123/08.09.2016 г., които не са предмет на настоящото производство. В посочената част спорът относно законосъобразността на РА Р-22002320002120-091-001/31.03.2021 г. е разрешен окончателно с влязлото в сила Решение 838/27.06.2024 г., постановено по адм. дело 1246/2021 г. по описа на Административен съд София област. В него е даден обоснован и ясен отговор на констатираните с РА несъответствия, в т.ч. непредставяне на посочените във фактурите описи на стоки, липса на приемо-предавателни протоколи и данни за плащания, невъзможност да се проследят осчетоводяванията на конкретните фактури и последващото влагане на материалите в обектите. Недопустимо е сочените в РА основания за отказа по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС във вр. с чл. 6/9 ЗДДС да бъдат пренесени безкритично за всички доставни фактури, най-малкото отчитайки различните факти и обстоятелства в двата случая. В този смисъл ангажираните доказателства, включително приетите без оспорване ССЕ и СГЕ, са обсъдени последователно от административния съд. В съответствие с разпоредбата на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, не е налице задължение за възприемане на заключението на вещото лице, а то следва да се обсъди заедно с другите доказателства по делото. Първоинстанционният съд правилно приема, че жалбоподателят е установил чрез главно и пълно доказване и претендираното право на приспадане на ДДС. За доказване на твърденията си за наличие на реални доставки по процесните фактури от Мулти Строй 7 ЕООД и СХГ Логис ЕООД, жалбоподателят в първоинстанционното производство се е позовал на ангажираните писмени доказателства договори, протоколи обр. 19, книги за инструктаж, платежни документи, счетоводни справки и др., използването на предмета за нуждите на собствените си облагаеми сделки и последващата реализация към възложители, ССЕ, СГЕ и свидетелски показания (които не са засегнати в касационната жалба). Не съставляват елементи от фактическия състав на спорното право сочените от касатора обстоятелства, свързани с липсата на данни за начина на формиране на калкулациите на услугата в счетоводствата на двамата доставчика, невъзможност да бъде осъществен контакт с тях и последваща им дерегистрация по ЗДДС. Отказът да се признае право на данъчен кредит с мотиви за липса на доказателства за произход на стоките, складова и кадрова обезпеченост на доставчика, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на Съда ЕС по дела С - 324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. Дали е разполагал с техническа база, с какви работници е работил доставчикът, вкл. спазването на трудовото и осигурителното законодателство, не могат да се вменяват като отговорност на получателя. ЗДДС не обуславя правото на данъчен кредит за получателя на доставката от наличието или не на конкретно ангажирани от изпълнителя работници. В тази връзка следва да се съобрази и решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), в което изрично се сочи, че Директива 2006/112/ЕО не допуска да се откаже правото на данъчен кредит поради това, че доставчикът за строителни услуги не е декларирал наетите от него работници, както и поради неизвършена от получателя по фактурата проверка дали между наетите на строежа работници и доставчика е съществувало правоотношение, без приходният орган да доказва, въз основа на обективни данни, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. В доказателствената тежест на ответника е било да установи положителния факт и наличието на знание или проявена недобросъвестност от ревизираното лице, че декларираните сделки не са реално осъществени, като в хода на четирите съдебни производства по делото (две първоинстанционни и две касационни) не са посочени преки или косвени доказателства в тази връзка. Обстоятелството, че в книгите за проведен инструктаж за определени обекти са вписани само четирима работника, може да се тълкува единствено в подкрепа на защитната теза на дружеството-жалбоподател. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира Решение 312/06.03.2025 г. на Административен съд - София област за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Разноски в полза на ответната страна не се дължат поради липсата на претенция за това. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение,