Решение № 8664 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 982/2018 г.

Решение № 8664 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 982/2018 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Б. срещу решение № 2191 от 30.12.2016 г., постановено по адм. дело № 1565/2016 г. по описа на Административен съд - Б., в частта му с която е постановена отмяна на ревизионен акт (РА) № 02000215007650/7.04.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Б., относно определените задължения по ЗДДС в размер на 18 926,43 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "П. а." ООД, ведно с начислените лихви за просрочие в размер на 3 209,77 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че ангажираните доказателства не установяват реалното извършване на спорните доставки, като акцентира на множеството несъответствия в събраните доказателства, които не са обсъдени в решението на първоинстанционния съд. Сочи, че ревизираният субект разполага с трудов персонал, който да извърши спорните услуги, като в подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата. По същество претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на оспорването, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Ил т. Б." ООД, гр. Б., чрез процесуален представител в о. с. з. и с писмена защита, оспорва нейната основателност и претендира присъждане на сторените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Б. е законосъобразността на РА № 02000215007650/7.04.2016 г., потвърден с решение № 166/4.07.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - Б. при ЦУ на НАП. За да достигне до извод за частична основателност на жалбата, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: С РА е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "П. а." ЕООД и "П. к." ЕАД. Предмети на доставките по спорните фактури, издадени от "П. а." ЕООД са строителни материали и СМР. При извършените в хода на ревизията насрещни проверки на доставчика, същият не е открит на декларирания адрес, но след започнала процедура по връчване на ИПДПОЗЛ по реда на чл. 32 ДОПК, същото е връчено на упълномощено лице. След анализ на събраните доказателства органите по приходите са счели, че те не установяват реалното извършване на спорните доставки. Този извод е мотивиран от неустановеността на кадровата обезпеченост на доставчика, за който при ревизия за периода 12.02.2013 г. - 28.02.2014 г. са установени задължения по ЗДДС в особено големи размери, както и от възможността на ревизираното дружество само да извърши фактурираните услуги. В хода на съдебното производство е назначена ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице по ССчЕ, след проверка на документите по делото и в счетоводствата на двете дружества, е установило, че една от процесните фактури е осчетоводена и след това сторнирана на датата на издаването й, а фактури с посочени в заключението номера и дати са осчетоводени с различни от посочените във фактурите стойности, както на данъчната основа, така и на ДДС. У. е, че доставчикът е осчетоводил разходи за заплати, осигуровки и извънтрудови правоотношения за процесния период. Двете дружества са отразили в счетоводството си плащане в брой по процесните фактури. Осчетоводените разходи за обект ММЦ Приморско - хотел "Ф. Б." през периода, през който са отчетени процесните фактури са в размер на 97 800,34 лв., а отчетените приходи за същия обект и период са в размер на 109 683,26 лв. Изслушан е един свидетел. След анализ на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че в своята съвкупност те установяват извършването на спорните услуги. Този извод е мотивиран от представените към фактурите договори, количествено-стойностни сметки, сметки-опис 22, протоколи за установяване завършването и за заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи, както и от заключението на експерта по ССчЕ и свидетелските показания. Съобразявайки приложимите законови разпоредби, първоинстанционният съд е счел, че са налице достатъчно доказателства, че услугите са осъществени от издателя на фактурите. В обобщение е достигнал до извода, че фактурираните доставки са реално извършени и незаконосъобразно с РА е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит за тях. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради противоречие с материалния закон и е необосновано. Основателно е оплакването в касационната жалба, че съдът едностранно е обсъдил събраните доказателства, като е обосновал правните си изводи за наличие на реални доставки само с тези, които е счел, че подкрепят тезата, без да обсъди значението на множеството доказателства, които внасят съмнения в достоверността им. СЕС нееднократно е подчертавал в своите решения, че националният съдия е този, който следва да извърши конкретен анализ на събраните доказателства съобразно приложимите национално-процесуални норми и в резултат на същия да прецени установеността на действителното извършване на фактурираната стопанска операция. В случая решаващият състав не е отчел, че представените договори и протоколи за установяване завършването и за заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи не могат да се обвържат със спорните фактури, тъй като вписаният в тях предмет не е конкретизиран по начин, който да позволява необходимата съпоставка. В договорите, по които ревизираното лице е изпълнител не са посочени видове и обем на СМР, както и срокът за изпълнението им. Тази непълнота е налице и в договорите, с които "Ил т. Б." ООД превъзлага на "П. а." ЕООД извършването на СМР на същите обекти. Това прави невъзможно извършването на съпоставка на работата, осъществена от ревизираното лице, чиято дейност в процесния период е извършване на строителни работи и тази евентуално превъзложена на подизпълнителя "П. а." ЕООД, който за процесния период е издал фактури за СМР само към "Ил т. Б." ООД. Установеното от вещото лице по ССчЕ обстоятелство, че осчетоводените разходи за обект ММЦ Приморско, хотел "Ф. Б." през периода, през който са отчетени процесните фактури са в размер на 97 800,34 лв., а отчетените приходи за същия обект и период са в размер едва на 109 683,26 лв., като почти всички разходи са по спорните фактури, говори за липса на икономическа логика от извършване на разходи за СМР, които ревизираното лице е имало възможност да реализира самостоятелно с назначените по трудов договор работници. От друга страна, извършването на фактурираните строителни услуги изисква наличие на подходящ персонал у доставчика - обстоятелство, което не е безспорно установено при "П. а." ЕООД. Органите по приходите са установили, че лицата, за които са представени трудови договори, последните са за петдневна работна седмица, на 4 часов работен ден и работниците са имали сключени трудови договори за същия период с други дружества. Съдът изобщо не е обсъдил наличието на доставки по фактурите, с предмет на доставката различни видове строителни материали, за които органите по приходите успешно са оборили тезата относно транспортирането им от гр. С. до гр. П. от посоченото в складовите разписки лице. Следователно не е доказано предаването на родово определените вещи и съответно - реалността на фактурираните доставки. При безспорно доказаната възможност на ревизираното дружество да извърши фактурираните услуги и невъзможността събраните съпътстващи документи да се обвържат със спорните фактури, неправилно решаващият състав е счел, че услугите са извършени от техния издател. Налице са достатъчно данни, мотивиращи заключението, че е налице хипотеза на абсолютна симулация, при която ревизираният не може да не е знаел, че процесните фактури са фиктивни. Тъй като спорните доставки не са реално извършени, то данъкът по тях е начислен неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС и за ревизираното дружество не е налице право на приспадане на данъчен кредит за тях. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по изяснения от фактическа страна спор, с което жалбата срещу РА бъде отхвърлена. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство, възлизащо общо на сумата от 2 089,65 лв., както следва: в размер на 1 194,09 лв. - юрисконсултско възнаграждение пред първата инстанция и разноски по делото за настоящата инстанция /юрисконсулско възнаграждение/ в размер на 895,56 лв., определено при условията на чл. 161, ал. 1 ДОПК, във вр. с чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение