Решение № 11224 от 7.12.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Хамо, гражданин на Сирия, подадена чрез пълномощник адвокат Г. Войнов. Жалбата е против решение 525 от 22.07.2022г., постановено по адм. дело 549/2022г. по описа на Административен съд Хасково. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради наличието на всички касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се съдът да отмени обжалваното решение. Ответникът - зам.-председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Димитрова, в открито съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Моли същата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. Хасан, гражданин на Сирия, срещу решение 4975/31.05.2022г. на зам.-председателя на Държавна агенция за бежанците при МС. С него на основание чл. 75, ал.1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл.8 и чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административния съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. Съдът не е установил допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като съдът е приел, че административния акт е постановен и в съответствие с материалния закон. Съдът е счел за неоснователен довода за допуснато нарушение на правилото на чл. 75, ал.2 от ЗУБ, тъй като не е установено, че органът е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързана с личното положение на чуждия гражданин. Прието е че административния орган е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за статут на бежанец и хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на относимите факти, декларации или документи, свързани с личното положение на чужденците с държавата по произход и трета държава Турция. Освен това административния съд е приел, че правилно административният орган въз основа на фактите от предоставената бежанска история, е възприел извода за липса на преследване, което да обосновава някоя от предвидените в чл.8, ал.1 от ЗУБ причини. Установено е, че няма обоснован фактически довод за преследване на чужденеца от официалните власти в Сирия и Турция. За правилен е приет извода на административния орган, че мотив за напускането на Сирия и Турция е стремежът към по добър стандарт на живот. Също така за правилно е прието заключението на органа, че причините релевирани от чужденеца за напускане на страната не отговарят на заложеното в чл.8, ал. 4 от ЗУБ. Установено е, че молителят или семейството му не са били заплашвани или преследвани по етнически или религиозни причини, както и че не е установено осъществено преследване съгласно чл. 8, ал. 2 - ал. 5 от ЗУБ. Съдът е установил, че изрично чужденеца е заявил, че не е бил арестуван или осъждан, както и че не са установени дискриминационни и други неблагоприятни действия насочени срещу него, водещи към риск от преследване, нито в Сирия, нито в Турция. Прието е, че не се сочат основателни причини поради, които същия не може да се завърне. Съдът е посочил, че семейството и майката на А. Хамо живеят в Турция. Въз основа на извършените установявания съдът е приел, че не са доказани предпоставки за предоставяне на бежански статут и че законосъобразно е отказано предоставянето на същия. На следващо място съдът е приел за правилна преценката на административния орган, че в случая не са изложени твърдения и не е установено в държавата му на произход или на пребиваване чуждия гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Първоинстанционния съд е приел, че правилно е установено, че Турция е трета сигурна държава, тъй като не са били застрашени свободата и живота на чуждия гражданин, въз основа на което не следва да се прилагат стандартите по чл.5, б.в от Директива 2004/83/ЕО във вр. с чл. 9 от ЗУБ. Прието е също, че не следва да бъде пренебрегнат факта, че А. Хамо не е бил принуден да напусне Турция, нито да се завръща в Сирия, въз основа на което е прието за обоснован извода на административния орган, че Турция се явява трета сигурна държава по смисъла на §1, т. 9 от ДР на ЗУБ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. В настоящия случай не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, тъй като от данните, съдържащи се в проведените с него интервюта, налагат извод за липса на доказателства А. Хамо да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, както в държавата му на произход, така и в държавата на пребиваване. По отношение на хипотезата на чл.9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от А. Хамо бежанска история и актуална информация относно Сирия и Турция с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. Административният орган е приел за установено, че обстановката по сигурността в Сирия е достигнала прага на всеобхватно насилие в рамките на вътрешен въоръжен конфликт, което кореспондира с изтъкнатата от чужденеца причина да напусне страната си на произход. Поради това са обсъдени и данните относно Турция - страната, в която той е пребивавал четири месеца след като е напуснал Сирия, взето е предвид и заявеното обстоятелство, че семейството му живее в Турция от месец юни 2021г., както и че децата му посещават училище. Също така е установено че майка му и едната му сестра също живеят в Турция. От проведеното интервю с чужденеца се установява, че същия не е заявил опасения за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение в Турция. Не е установено върху него да е упражнено насилие или да са отправяни заплахи, както и не е бил принуждаван да напусне Турция. Затова правилно е прието, че за него не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1-3 от ЗУБ при завръщането му в Турция. Неоснователно е твърдението на касатора, че Република Турция не следва да се приема за "трета сигурна държава". По делото е представена справка за актуалната обстановка в Република Турция, от която може да се обоснове извода, че със Законът за чужденците и международната закрила и Регламентът за временна закрила, предоставят правна рамка за легален престой и достъп до права и услуги за лица, нуждаещи се от международна закрила, включително достъп до образование, здравни грижи и социални услуги, след регистрация пред съответните органи. Правилно е прието, че Турция се явява трета сигурна страна, тъй като попада в легалната дефиниция на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. А. Хамо е пребивавал в Турция от четири месеца, както и семейството му също живее там, децата му посещават училище, не сочи основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; не посочва да е бил изложен на опасност от преследване или тежко посегателство като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Въз основа на което може да се обоснове извода, че е налице "смислена" връзка между чужденеца и Турция, доколкото той е пребивавал легално в страната, семейството му живее там, както и че я е напуснал единствено по икономически причини, в търсене на по-добър живот. Ирелеванто е в настоящия случай обсъждането на предвидените различни стандарти за предоставяне на закрила на сирийци и граждани на други трети страни, позовавайки се на текста на Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Ролята на Турция в бежанската криза, тъй като безспорно е установено от предоставената справка, че в Турция със Законът за чужденците и международната закрила и Регламентът за временна закрила, се предоставя правна рамка за легален престой и достъп до права и услуги за лица, нуждаещи се от международна закрила, бидейки и такава по предоставяне на временна закрила, тъй като същия е защитен от връщане в страната му на произход, в която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му. Видно е от проведеното интервю, че семейството му живее в Турция, както и че децата му посещават училище, от което може да се направи заключение, че не са налице сочените пречки, пропуски и проблеми по отношение на образование. Неоснователно е и развитото в касационната жалба оплакване за липса на преценка приложим ли е в случая принципът "non-refoulеment" (забрана за връщане). Посоченият принцип е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3). В решението си административния орган е изложил мотиви за приложението на тази норма. Установено е че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне нито страната си на произход - Сирия, нито страната, в която е живял четири месеца - Турция, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изводите на административния орган в тази насока се основават на представените справки за актуалната ситуация в Турция и не се опровергават в рамките на съдебното производство. Ето защо, след като завръщането на жалбоподателя в трета сигурна държава по смисъла на ЗУБ няма да застраши неговите живот и здраве и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, не е нарушен и принципът "non-refoulement". По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение