Решение № 7015 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1077/2013 г.

Решение № 7015 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1077/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Василев Бонев от гр. София, подадена чрез адвокат-пълномощника му, срещу решение № 5839 от 5.11.2012 г., постановено по адм. д. № 6146 по описа за 2010 г. на Административен съд София-град. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата му срещу заповед № РД-43-3 от 7.06.2010 г. на кмета на Столична община в частта, в която е отказано възстановяването на част от стар поземлен имот № 4480, местността "Къро". С решението жалбоподателят е осъден да заплати на Столичната община разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение от 150 лв. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението като се сочат и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените съображения и в писмени бележки се моли, решението да се отмени, като производството се върне за ново произнасяне от административния съд, или се реши по същество. Ответната страна - кметът на Столична община (СО) не е взел становище. От заинтересованата страна - "Софийски имоти" ЕАД е постъпил писмен отговор, в който се съдържат твърдения, противни на тези, изложени в касационната жалба. В съдебно заседание те се поддържат. Процесуалният представител на дружеството претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, като прави кратко изложение на установените факти по спора и съответните на приложимото материално право изводи, направени от съда. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна, по следните съображения: Административният съд София - град е бил сезиран с жалба срещу заповед № РД-43-3 от 7.06.2010 г., издадена от кмета на Столична община (СО) в частта й, в която е отказано възстановяване на собствеността относно част от 5 360 кв. м от бивш имот № 4880, целият с площ от 7120 кв. м. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил фактите по спора относно принадлежността на правото на собственост върху бившия имот на наследодателя на жалбоподателя, отчуждаването му за нуждите на МО на основание чл. 29, т. 2 от Правилника за планово изграждане на населените места, заплащането му, включително и регулационния му статут. Освен това съдът се е установил, че частта от този имот - понастоящем УПИ ХV, отреден за офиси, складове, магазини и гаражи не е застроена. На следващо място съдът е приел за установено, че за част от имота - 1/3 идеална част от 1730 кв. м - отчуждаването е отменено от кмета със същата заповед, а тази част от нея като необжалвана е влязла в сила. От заключението на вещото лице съдът е установил, че в частта от имота, попадаща в УПИ I, с отреждане за поликлиника в кв. 5 и в УПИ II с отреждане "за ОЖС" в кв. 5, мероприятието по отреждането не е приложено, като тези части попадат върху територията на бившето военно поделение на МО, актувани с АДС № 0338 от 21.02.2000 г. Сградите са изградени, но в лошо състояние. Не е реализирана и предвидената улица. На последно място съдът е приел за установено, че частта от имота - УПИ ХV е включена в капитала на "Софийски имоти" ЕАД, поради което дружеството е конституирано като заинтересована страна. При тези фактически установявания, съдът е направил правен извод за законосъобразност на заповедта на кмета в обжалваната й част, в която също е посочено, че част от имота е включен в капитала на едноличното акционерно дружество. Имотът към момента на отчуждаването му не е бил застроен, защото е представлявал земеделски имот - нива. За него съдът е приел, че е приложима хипотезата на чл. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗВСНВОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Предпоставките й, според съда, не са били налице, защото мероприятието за отчуждаването на имота е реализирано, поради което заповедта в обжалваната й част е приета за законосъобразна. Относно частта от имота, представляваща УПИ ХV съдът е приел, че тя е включена в капитала на посоченото юридическо лице, поради което имотът е извън патримониума на общината. Общината според чл. 2, ал. 2 (предишна ал. 4) ЗОС не може да се разпорежда с него, а по хипотеза тя предпоставя евентуална отмяна на отчуждаването. Като е възприел и становището на заинтересованата страна относно приложимостта на чл. 231, ал. 4 ТЗ и действието на изменението на чл. 51, ал. 9 ЗОС, съдът е отхвърлил жалбата. Решението е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. То не е съобразено с т. 4 на ТР № 6 от 10.05.2006 г. на ВКС, по т. гр. д. № 6 от 2005 г. на ОСГК, задължително за съда, в което изрично е посочено, че в реституционното производство по ЗВСВНОИ по ЗТСУ и други благоустройствени закони няма заинтересовани страни. Административното правоотношение се развива единствено между бившия собственик на отчуждения имот, респективно неговите наследници и кмета на общината. Като неправилно е конституирал заинтересована страна, а освен това е обсъждал и възприел нейното становище, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяна на решението и връщането му за нова разглеждане от друг състав. Друг съществен порок е необсъждането от съда на всички събрани по делото доказателства. От фактическа страна е било безспорно установено, че въпреки реализиране на мероприятието по отчуждаването, заповедта за отчуждаването на имота е отменена за 1/3 идеална част от 1730 кв. м. Настъпилите правни последици от влязлата в сила част от заповедта на кмета са в противоречие с правните изводи на съда относно невъзможността да се отмени отчуждаването, след като е реализирано отчуждителното мероприятие - построяване на сгради за нуждите на МО, а в същото време върху голяма част от имота - УПИ ХV не е реализирано никакво мероприятие. При липсата на правни изводи по тези обстоятелства не може да се извърши касационна проверка върху решението, а настоящата инстанция не може да замени липсващото. На последно място съдът неправилно се е позовал на чл. 2 ЗОС, защото реституционният закон е специален по отношение на ЗОС. В ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. не е въведено изискването отчужденият имот да е в патримониума на общината, както това е направено в други реституционни закони. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на спора ще следва да се извърши контрол за законосъобразност върху обжалваната част от заповедта на кмета, относно направените в нея изводи за включването на част от процесния имот в капитала на "Софийски имоти" ЕАД. Съдът ще следва да съобрази и съпостави отмяната на отчуждаването на идеална част от имота с фактическия състав на чл. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. и направи съответните правни изводи, дори и ако е необходимо да използва ново заключение на специалист, в което точно да се очертае положението на частта от имота, за която отчуждаването е отменено, с оглед на съобразяването на този факт с останалите части от имота, върху които не е реализирано отчуждителното мероприятие, а и последвалите по отреждането. С оглед на изхода на спора направеното искане от процесуалния представител на заинтересованата страна за присъждане на разноски ще следва да се остави без уважение на основание чл. 143, ал. 3 АПК. Искането на касатора за присъждането на разноски като основателно ще следва да се уважи до размера на доказаните 5 лв. По представения договор за правна защита и съдействие е предвидено внасянето на 10 000 лв., но не са представени доказателства за внасянето им, а се присъждат само поисканите и доказани разноски. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение