Решение № 7435 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4125/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на „Живей красиво“ ЕООД, ЕИК 203308788, седалище и адрес на управление в гр. Благоевград, [адрес], представлявано от управителя М. А., чрез адв. Юрукова, срещу Решение № 5549/15.12.2025 г. на Административен съд Благоевград, постановено по адм. д. № 989/2023 г., с което е отхвърлено оспорването срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22000121005279-091-001/11.02.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1338/19.09.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 131 459,47 лв. по осем фактури, издадени от „Аз вярвам“ ЕООД. С твърдения за наличието на трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът оспорва решението на АССГ, заявява искане за отмяната му, за постановяване на друго такова по съществото на спора за отмяна на РА с присъждане на деловодните разноски. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Кръстева, оспорва основателността й в съдебно заседание, иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от ВКП дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения. Пред АССГ е оспорен РА № № Р-22000121005279-091-001/11.02.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1338/19.09.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София, с който в тежест на касатора са установени задължения по ЗДДС като последица от отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 131 459,47 лв. по осем фактури, издадени от „Аз вярвам“ ЕООД. Първостепенният съд е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Обосновал е извод за валидност на акта като издаден от компетентни органи и подписан от неговите издатели с КЕП в ревизионно производство, възложено също от овластен за това орган и че в производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При фактическа установеност, че през данъчните периоди м. 06. и м. 07.2021 г. от касатора е упражнено право на приспадане на данъчен кредит по 8 фактури, издадени от „Аз вярвам“ ЕООД с предмет системи за пречистване на вода; че между доставчика и получателя по фактурите на 02.06.2021 г. е сключен договор с характер на рамков за доставка на системи за пречистване на вода, подлежащи на конкретизиране в техническа спецификация, във връзка с чието изпълнение са представени протоколи за предаване/приемане от 27.07.2021 г. (60 бр. системи), от 30.06.2021 г. (40 бр.), от 21.06.2021 г. (45 бр.) и от 02.06.2021 г. (25 бр.) без посочени компоненти, партидни номера на продуктите, единична цена и обща стойност; че протоколите не препращат към фактура, че не е доказано плащане по доставките, съдът е приел недоказаност на материалноправните предпоставки на правото на приспадане на данъчен кредит. Съобразил е заключението на ССчЕ, според което от ревизирания е прилагано само стойностно отчитане на стоки, дружеството няма аналитични справки на сметка 304 „Стоки“, партида „системи за пречистване на вода”, което не позволява проследяване на движението по тази партида — от кой доставчик, по кои фактури, на какви цени и колко системи са доставени; по кои фактури, на кой клиент, какви количества са продадени и съответно какви количества са налични в склада на предприятието към определен момент. Решението е постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол, мотивите му са със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 от АПК, изложени са подробни и последователни фактически установявания и правни изводи. Споделя се от настоящия съдебен състав изводът на Административен съд Благоевград, че РА е издаден във формата за действителност като електронен документ, подписан от издалите го органи по приходите с квалифицирани електронни подписи (КЕП), за които са налични квалифицирани удостоверения за електронен подпис (КУЕП). Компетентността на възложилия ревизията орган по приходите произтича от заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Правилно е приел първостепенният съд, че в ревизионното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, носещи белега същественост. По материалната законосъобразност и обосноваността на съдебния акт, които следва да се разгледат заедно, касационната инстанция приема следното: Формалните и материалноправните предпоставки, обуславящи възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, са разгледани от първостепенния съд в контекста на възприетите в постоянната съдебна практика разрешения. Фактическата обстановка е установена в пълнота, анализирани са доказателствата, събрани както при ревизията, така и по делото, възраженията на страните, в резултат на което при правилно тълкуване и приложение на закона са изведени обосновани правни изводи. Разпоредбите, дефиниращи доставките на стоки, са съотнесени към заявения от ревизирания механизъм на тяхното осъществяване, произтичащ от съпътстващите спорните фактури доказателства. Неоснователен е касационният довод, че приемо-предавателните протоколи от 02.06.2021 г. за 25 бр., от 21.06.2021 г. за 45 бр., от 30.06.2021 г. за 40 бр. и от 27.07.2021 г. за 60 бр. системи за пречистване на вода доказват реалното предаване на стоките по осемте спорни фактури, доколкото сочат единствено вид на стоката и брой, без да препращат към фактура/и и без да визират единична цена. Поради това възприетата от вещото лице, изготвило заключението на СТЕ, наличност на 187 бр. опаковки системи за пречистване на вода eSpring в склада на ревизирания 4 години след спорните доставки не може да се цени като доказателство, че наличните при получателя стоки са тези по фактурите от доставчика. Обратно на поддържаното в касационната жалба, първоинстанционният съд не е обосновал изводите си за липса на реално осъществена доставка единствено с доводи за недоказан произход на системите за пречистване на вода, а е обсъдил всички събрани по делото доказателства – липса на плащане по фактурите, невъзможност да се установи съответствие между тях и приемо-предавателните протоколи, непредставянето на доказателства от ревизирания. Действително, според практиката на Съда на ЕС по тълкуване на Директивата за ДДС, произходът на стоките не е условие за възникване на правото на данъчен кредит на получателя по доставката, но това не изключва задължението му да докаже изпълнението на фактурираната доставка - т. е. получаването на стоките като материално-правно условие за възникване на претендираното право. В практиката си СЕС многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е изразено в решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Необходимостта от установяване на реалност на доставките от ревизираното лице, в качеството му на страна, претендираща правото на приспадане на данъчен кредит, не е отречена и в цитираните от касатора съединени дела С-80/11 и С-142/11, както и по дело С-342/11. В главните производства по тези дела действителното получаване на предмета на доставките не е било спорно между страните. Поради това, фактите в настоящото производство, установени от първоинстанционният съд, не са идентични с тези по главните спорове по цитираните дела. При липса на доказателства за реално извършване на доставката, а само фактуриране и счетоводно отразяване при получателя, казусът няма връзка с посочената практика. На първоинстанционния съд и според националните правила за доказване е възложено да установи точно, ясно и безпротиворечиво фактите във връзка със спорното право и да ги анализира, като обоснове крайния си извод относно законосъобразността на издадения РА, което АС – Благоевград е сторил. Съобразно изложеното, като е достигнал до извод за законосъобразност на ревизионния акт, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 200 евро. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение