Решение № 3703 от 31.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4623/2015 г.

Решение № 3703 от 31.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4623/2015 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Общинския съвет - Пазарджик, гр. Пазарджик, бул. "България" № 2 срещу Решение № 661 от 19.12.2014 г. на Административен съд, гр. Пазарджик, постановено по административно дело № 844/2014 г.

С обжалваното решение съдът отменил чл. 49, т. 8 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пазарджик, приета с Решение № 6 от 4.02.2010 г. по протокол № 1 на Общинския съвет - Пазарджик и осъдил общинския съвет да заплати на жалбоподателите направените разноски.

Касационният жалбоподател - Общинският съвет - Пазарджик, счита обжалваното решение за недопустимо - отменително основание по чл. 209, т. 2 АПК. В хода на първоинстанционното съдебно производство Общинският съвет приел Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пазарджик (Наредбата), която влязла в сила на 6.12.2014 г. Волята на органа за изменение на действащата разпоредба счита за ясно изразена като промяната е предприета с оглед на констатацията за допуснати процесуални нарушения при приемането на някои разпоредби. Сочи, че с влизане в сила на новата, прегласувана разпоредба на чл. 49, т. 8 от Наредбата, старата разпоредба, приета с Решение № 6 от 4.02.2010 г., изгубила сила. С това отпаднал и правният интерес на жалбоподателите в първоинстанционното съдебно производство да оспорват разпоредбата. С оглед на това липсва предмет на съдебното производство, поради което съдът следвало да прекрати делото.

Алтернативно сочи, че обжалваното решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че не са спазени процедурните правила по приемането на изменението. Към датата на сесията на общинския съвет - 27.11.2014 г., тези изисквания били спазени, а съдът не обсъдил всички събрани по делото доказателства. Поради неправилна преценка на фактите съдът приложил неправилно материалния закон.

Моли съда да обезсили обжалваното решение, алтернативно - да го отмени. Претендира разноски по делото.

Ответниците по делото - Атанас Сотиров Сотиров, гр. Пазарджик, ул. "Пловдивска" № 65, ет. 1, ап. 1, Иванка Иванова Сотирова, гр. Пазарджик, ул. "Пловдивска" № 65, ет. 1, ап. 1, Евгения Цветкова Костадинова, гр. Пазарджик, ул. "Вит" № 1, № 19, Методи Антонов Попов, гр. Пазарджик, ул. "Пловдивска" № 65, ет. 1, ап. 1, Илияна Иванова Кордева, гр. Пазарджик, ул. "Георги Бенковски" № 127, ет. 7, ап. 20, Георги Атанасов Кордев, гр. Пазарджик, ул. "Георги Бенковски" № 127, ет. 7, ап. 20, Антон Методиев Попов, гр. Пазарджик, ул. "Пловдивска" № 65, ет. 1, ап. 1, Сотир Атанасов Сотиров, с. Малко Конаре, ул. "35-та" № 15, Любомира Иванова Динчева, гр. Пазарджик, ул. "Петър Бонев" № 118, ет. 6, ап. 28, Бончо Събков Йорданов, гр. Пазарджик, ул. "Болнична" № 27, Веселка Любомирова Динчева, гр. Пазарджик, ул. "Петър Бонев" № 118, ет. 6, ап. 28, Спас Димитров Иванов, гр. Пазарджик, ул. Верила" № 36, Ина Антонова Попова, гр. Пазарджик, ул. "Пловдивска" № 65, ет. 1, ап. 1, Василка Методиева Димова, с. Малко Конаре, ул. "Седемдесета" № 4, Тихомир Розалинов Трифонов, гр. Пазарджик, ул. "Георги Бенковски" № 36, ет. 2, ап. 19, Васил Дамянов Джунев, гр. Пазарджик, ул. "Георги Бенковски" № 14, вх. "А", ет. 3, ап. 3, Ралица Алексиева Комсалова, с. Малко Конаре, ул. "30-та" № 4, Цветан Романов Цветков, гр. Пазарджик, ул. "Цар Калоян" № 117, Димитър Георгиев Димитров, гр. Пазарджик, ул. "Пловдивска" № 62, ап. 13 и Ана Димитрова Кунчева, гр. Пазарджик, ул. "Пловдивска" № 45, ет. 6, ап. 38 считат касационната жалба за неоснователна. Обжалваното съдебно решение не е недопустимо, тъй като се обжалва разпоредбата на чл. 49, т. 8 от Наредбата, а не решението на общинския съвет. Текстът на чл. 49, т. 8 от Наредбата, приет с новото решение на общинския съвет, е идентичен с оспорената разпоредба, като единствената причина за приемането на новата разпоредба е санирането на процедурата по чл. 26 и 28 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Сочи, че новата разпоредба не е влязла в сила към датата на постановяване на съдебното решение. Съдът правилно установил нарушение на чл. 26 и 28 ЗНА, поради което решението му е правилно. Молят съда да остави в сила обжалваното решение. Претендират направените по делото разноски. Ответниците се представляват от адв. Магдалена Попова, Адвокатска колегия, гр. Пазарджик.

Ответниците по делото - Иван Петков Дулчев, гр. Пазарджик, бул. "Княгиня Мария Луиза" № 95, ет. 4, ап. 11, Гергана Петкова Вълчева, гр. Пазарджик, ул. "Георги Бенковски" № 131, ет. 4, ап. 11, Диана Станева Станева-Шишиньова, ул. "Княз Александър Батенберг" № 14, ет. 3, Георги Петров Манчев, гр. Пазарджик, ул. "Княгиня Мария Луиза" № 99, Стефан Костадинов Дечев, гр. Пазарджик, ул. "Георги Герасимов" № 1, Манол Георгиев Цървуланов, гр. Пазарджик, ул. "Никола Вапцаров" № 6, вх. "Б", ет. 2, ап. 5, Радостина Георгиева Димитрова, гр. Пазарджик, ул. "Осми март" № 12, вх. "А", ет. 7, ап. 20, Светослав Иванов Киров, гр. Пазарджик, бул. "Княгиня Мария Луиза" № 135, ет. 6, ап. 24, Снежана Атанасова Манчева, гр. Пазарджик, бул. "Княгиня Мария Луиза" № 97, ет. 3, ап. 8, Петър Петков Палешников, гр. Пазарджик, ул. "Ованес Соваджиян" № 25, ет. 4, ап. 8, Гинка Николова Феркова-Палешникова, гр. Пазарджик, ул. "Генерал Михаил Д. Скобелев" № 14, Георги Георгиев Манчев, гр. Пазарджик, бул. "Княгиня Мария Луиза" № 99, ет. 3, ап. 17, Минчо Илиев Иванов, гр. Пазарджик, ул. "Хан Крум" № 6, Мария Георгиева Минева, гр. Пазарджик, бул. "Княгиня Мария Луиза" № 99, ет. 3, ап. 5, Костадин Красимиров Дойчинов, гр. Пазарджик, ул. "Георги Бенковски" № 129, ет. 1, ап. 22, Петко Димитров Палешников, гр. Пазарджик, ул. "Витоша" № 73, Иван Арахангелов Попов, гр. Пазарджик, ул. "Георги Бенковски" № 125, ет. 1, ап. 2, Спас Йорданов Дубелов, гр. Пазарджик, ул. "Никола Фурнаджиев" № 5, вх. "А", ет. 8, ап. 24, Владимир Костадинов Икономов, гр. Пазарджик, ул. "Никола Фурнаджиев" № 5, вх. "Б", ет. 5, ап. 13, Николай Димитров Минев, гр. Пазарджик, ул. "Георги Бенковски" № 90, ет. 3, ап. 7, Иво Светославов Киров, гр. Пазарджик, ул. "Есперанто" № 5, ет. 4, ап. 17, Сенка Лазарова Минева, гр. Пазарджик, ул. "Георги Бенковски" № 90, ет. 3, ап. 7, Катерина Цветанова Мързянова, гр. Пазарджик, ул. "Свети Арахангел" № 6 и Биляна Стоева Желева, гр. Пазарджик, ул. "Никола Фурнаджиев" № 3, вх. "В", ет. 3, ап. 9 считат същата за неоснователна. Съдът правилно приел, че приетата нова разпоредба не изменя или допълва предходната, а е идентична с нея, поради което не може да се приеме, че е налице реално изменение или допълнение на чл. 49, т. 8 от Наредбата. Изменението, видно от доказателствата по делото, е направено само с цел да се отстранят допуснатите процесуални нарушения. Молят съда да остави в сила обжалваното решение. Претендират направените по делото разноски. Ответниците се представляват от адв. Лъчезар Минев, Адвокатска колегия, гр. Пазарджик.

Ответниците - Зоя Петрова Димитрова, гр. Пазарджик, ул. "Струма" № 6б, ет. 4, Галина Кръстева Шопова, гр. Пазарджик, ул. "Марин Дринов" № 11, Иван Кънчев Василев, гр. Пазарджик, ул. "Марин Дринов" № 11, Ирина Атанасова Ракова-Палешникова, гр. Пазарджик, ул. "Димитър Греков" № 10, ет. 8, ап. 24, Анисия Спасова Йорданова, гр. Пазарджик, ул. "Хан Кубрат" № 44, Лиляна Костадинова Петкова, гр. Пазарджик, ул. "Александър Стамболийски" № 22, вх. "Б", ет. 4, ап. 20, Лила Крумова Петкова, с. Синитово, ул. "Първа" № 23, Тодор Костадинов Петков, с. Синитово, ул. "Първа" № 23, заместен в касационното производство от наследниците му Катя Тодорова Шопова, гр. Пазарджик, ул. Димитър Греков" № 54, ет. 4, ап. 12, Костадин Тодоров Петков, гр. Пазарджик, ул. "Александър Стамболийски" № 22, вх. "Б" и Лила Крумова Петкова, с. Синитово, ул. "Първа" № 23, Надя Георгиева Груева, гр. Пазарджик, ул. "Градинарска" № 41, ет. 1,Владимир Стоянов Груев, гр. Пазарджик, ул. "Градинарска" № 41, ет. 1, Милена Иванова Стойкова, гр. Пазарджик, ул. "Хан Кубрат" № 44, ет. 3, Лушка Петрова Петкова, гр. Пазарджик, ул. "Александър Стамболийски" № 22, вх. "Б", ет. 4, ап. 20, Анастасия Стоянова Маринова, гр. Пазарджик, ул. "Яденица" № 2, Румяна Йорданова Петрова, гр. Пазарджик, ул. "Христо Ботев" № 59, вх. "А", ет. 2, ап. 8, Таня Георгиева Минчева, с. Мирянци, ул. "Петнадесета" № 13 считат същата за неоснователна. Съдът правилно приел, че текста на чл. 49, т. 8 от Наредбата в старата и новата редакция е абсолютно идентичен, поради което не е налице твърдяното в касационната жалба изменение и допълнение на разпоредбата. Сочи, че към датата на постановяване на съдебното решение изменението не е било влязло в сила. Съдът правилно установил нарушение на чл. 26, ал. 2 ЗНА, поради което правилен е и извода му за отмяна на обжалваната разпоредба. Молят съда да остави в сила обжалваното решение. Претендират направените по делото разноски. Ответниците се представляват от адв. Елена Попова, Адвокатска колегия, гр. Пазарджик.

Ответниците - Йорданка Василева Стоянова, гр. Пазарджик, ул. "Васил Левски" № 64, вх. "А", ет. 2, ап. 7, Никола Борисов Николов, гр. Пазарджик, ул. "Княз Александър Батенберг" № 50, ет. 4, Янка Асенова Тодорова, с. Алеко Константиново, ул. "Светогорци" № 26, Васил Ангелов Тодоров, с. Алеко Константиново, ул. "Светогорци" № 26, гр. Пазарджик, Златка Кръстева Стоянова, гр. Пазарджик, ул. "Васил Левски" № 64, вх. "А", ет. 2, ап. 7 считат същата за неоснователна. Считат, че неоснователно касаторът се позовава на съдебна практика досежно оттегляне на административен акт, тъй като в случая не е налице такова. Неоснователно считат и позоваването на съдебна практика преди влизането в сила на Административнопроцесуалния кодекс. Молят съда да остави в сила обжалваното решение. Претендират направените по делото разноски. Ответниците се представляват от адв. Валери Стоянов, Адвокатска колегия, гр. Пазарджик.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Съдът не отчел, че към момента на произнасяне оспорената разпоредба не е част от действащото право. Не са налице доказателства за оспорване на разпоредбата в действащата редакция. Няма правно значение дали в новата редакция има подобен или идентичен на оспорения текст, тъй като те могат да се оспорват на самостоятелно правно основание. След като оспорената разпоредба е отменена с друг последващ нормативен акт, липсва предмет на оспорване. Общинският съвет по същество оттеглил обжалваната разпоредба. С произнасянето по отменената норма съдът постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 18.01.2010 г. кметът на Община Пазарджик внесъл в общинския съвет предложение на проект за Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пазарджик ведно с мотиви. Изменението включвало и чл. 49, т. 8 като съществуващата редакция:

"за адресна регистрация по постоянен или настоящ адрес:

а) от друго населено място - 3,00 лв.;

б) в рамките на населеното място - 1,00 лв."

се предлагало да бъде изменена, както следва:

"за адресна регистрация по постоянен или настоящ адрес - 3,00 лв."

1. На 25.01.2010 г. постоянната комисия "Финанси и бюджет" на общинския съвет разгледала предложението и го приела.

1. На 27.01.2010 г. постоянната комисия "Законност, обществен ред, безопасност на движението и развитие на самоуправлението" на общинския съвет разгледала предложението и го приела.

1. На 4.02.2010 г., с решение № 6 по протокол № 1, общинският съвет приел предложението за изменение и допълнение на наредбата като от общ брой съветници - 41, присъствали 40, които гласували: "за" - 25, "против" - 10 и "въздържал се" - 5.

1. Съгласно § 41 от Наредбата изменението влиза в сила седем дни след публикуването му в местен ежедневник.

1. На 11.02.2010 г. наредбата била публикувана в местен ежедневник.

1. На 5.11.2014 г. на електронната страница на Община Пазарджик бил публикуван проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пазарджик.

1. На 6.11.2014 г. кметът на Община Пазарджик внесъл в общинския съвет предложение на проект за Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пазарджик ведно с мотиви, в които е посочено, че приемането на измененията и допълненията се налага поради допуснати нарушения на чл. 26 и 28 ЗНА. Изменението включвало и чл. 49, т. 8 като съществуващата редакция:

"за адресна регистрация по постоянен или настоящ адрес - 3,00 лв."

се предлагало да бъде заменена с редакция:

"за адресна регистрация по постоянен или настоящ адрес - 3,00 лв."

1. В периода 19 - 27.11.2014 г. постоянните комисии на общинския съвет разгледали предложението и го приели.

1. На 27.11.2014 г., с Решение № 225 по протокол № 12, общинският съвет приел проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пазарджик. От общо 41 общински съветници гласували 37, от които "за" - 33, "против" - 0 и "въздържал се" - 4. В наредбата е посочено - § 43, с който се изменя § 50, че изменението влиза в сила седем дни "след публикуването в местен ежедневник и на интернет-страницата на общинския съвет".

1. На 28.11.2014 г. наредбата била публикувана във в. "Марица", а на 8.12.2014 г. била публикувана на интернет-страницата на общинския съвет.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че жалбите са допустими - с приетото от общинския съвет на 27.11.2014 г. изменение и допълнение на Наредбата реално не са извършени изменение и допълнение на оспорения текст. Същият е идентичен с предходния и не съдържа формулировка, която да е различна от досегашната. Предложението е прието единствено с цел да бъде санирано противоречието на разпоредбата с чл. 26 и 28 ЗАН.

По съществото на спора съдът приел, че оспорената разпоредба е приета от компетентен орган, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила - проектът за изменение и допълнение на Наредбата не е публикуван съгласно чл. 26, ал. 2 ЗНА. Изискването за публикуване не е формално изискване, а строго регламентирана процедура. Съдът приел за неправилен довода на органа, че с приемането на новото изменение на чл. 49, т. 8 от Наредбата - това с Решение № 225, е в сила нова разпоредба, в резултат на което старата разпоредба е загубила правна сила. Според съда текстът на чл. 49, т. 8 от Наредбата продължавал да действа в редакцията, приета с Решение № 6 от 4.02.2010 г. и не е загубил правната си сила. Въз основа на това съдът направил извод за незаконосъобразност на оспорената разпоредба и я отменил.

Този извод на съда е неправилен.

Поддържаното от касатора правно основание за отмяна на обжалваното съдебно решение, доводите в негова подкрепа, възраженията на ответниците и мотивите на съдебното решение сочат, че предмет на спора между страните е допустимостта на първоинстанционното съдебно производство.

Безспорно е, че подзаконовият нормативен акт създава безлично и абстрактно правило за поведение. За да породи обаче правно действие това правило за поведение трябва да е действащо, т. е. то трябва да бъде установено във влязла в сила правна норма. Тогава, когато правната норма е отменена тя не може да породи правно действие, тя не е част от действащото право. Отмяната на една подзаконова правна норма може да бъде направена от органа, който е приел нормата или от съда. Но и в двата случая отмяната винаги е занапред. Правната норма не може да бъде отменена със задна дата - считано от датата на приемането й или от друга дата преди датата на отмяната. Това следва от изричните разпоредби на чл. 14 ЗНА - за административния орган (при отчитане на визираното изключение), и на чл. 195, ал. 1 АПК - за съдебното решение.

С оглед на това, за да се провери допустимостта на съдебното производство по оспорване на една подзаконова правна норма съдът първо трябва да провери има ли годен за оспорване предмет, т.е. оспорената правна норма действаща правна разпоредба ли е. Тъй като наличието на годен за съдебен контрол акт е въпрос на допустимост на съдебното производство за него съдът е длъжен да следи служебно на всеки етап от разглеждането на делото и ако в хода на съдебното производство настъпят юридически факти, които водят до прекратяване на действието на оспорената правна разпоредба да прекрати съдебното производство, защото целеният чрез оспорването правен резултат - отмяна на разпоредбата, е постигнат. Съдът не може да отмени вече отменена правна норма, нито да я отмени със задна дата.

Как горното се отнася към фактите по делото?

Безспорно е, че към датата на образуване на съдебното производство - 16.10.2014 г., оспорената разпоредба - чл. 49, т. 8 от Наредбата, установяваща дължимост на такса "за адресна регистрация по постоянен или настоящ адрес - 3,00 лв.", е била част от действащото право. Разпоредбата е била приета с Решение № 6 от 4.02.2010 г. на общинския съвет, публикувана е в местен ежедневник на 11.02.2010 г. и с оглед на визираното в Наредбата е влязла в сила на 19.02.2010 г.

Безспорно е обаче, че към датата на приключване на съдебното дирене - 3.12.2014 г., когато приключват устните състезания, в правния мир е налице разпоредба, която отменя разпоредбата на чл. 49, т. 8 от Наредбата, в редакция от 2010 г. С Решение № 225 от 27.11.2014 г. общинският съвет приел Наредба за изменение и допълнение на Наредбата, с което е прието изменение и допълнение на чл. 49, т. 8, като това изменение било публикувано на 28.11.2014 г. в местен вестник и на 08.12.2014 г. на интернет-страницата на общинския съвет. Следователно към датата на приключване на устните състезания е течал срока за влизане в сила на приетия подзаконов нормативен акт, с който се отменя разпоредбата на чл. 49, т. 8 в редакция от 2010 г. и се приема редакцията от 2014 г. На датата на постановяване на съдебното решение - 19.12.2014 г., изменението (отмяната на разпоредбата от 2010 г. и приемането на разпоредбата от 2014 г.) на чл. 49, т. 8 от Наредбата е било осъществено с влязла в сила правна норма (дори и да се отчете определеният в Наредбата седемдневен срок от кумулативното й публикуването в местен ежедневник и на интернет страницата, т.е. считано от по-късната от двете дати, тъй като публикуването не е станало на една и съща дата).

Следователно към датата на приключване на устните състезания е налице подзаконов нормативен акт, който се намира в срока на vocation legis и който към датата на постановяване на съдебното решение е влязъл сила. С него е отменена оспорената разпоредба. Това лишава съдебното производство от предмет, защото преди постановяване на съдебното решение оспореният акт е престанал да бъде част от действащото право и по този начин целта на търсената съдебна защита е постигната.

Факта, че съдържанието на отменената и на новата разпоредба е идентично не може да обоснове извод за наличие на годен за оспорване акт, т.е. за наличие на предмет на съдебното производство. Предмет на съдебното производство е разпоредбата на чл. 49, т. 8 в редакция от 2010 г. Нейната отмяна и приемането на разпоредбата на чл. 49, т. 8 в редакция от 2014 г. и при идентичност на съдържанието не води до някакво "новиране" на предмета на оспорване, нито, както приел съда, може да доведе до незачитане на правното действие на отмяната. Съдът не може в производството по оспорване на разпоредбата от 2010 г. да извършва контрол за законосъобразност на Решение № 225, с което е отменена оспорената разпоредба, и да приеме, че това решение не е произвело правно действие поради идентичността на съдържанието на отменената и новата правни норми. Това, което съдът може, е да установи налице ли е релевантният юридически факт - влязъл в сила подзаконов нормативен акт, с който оспорената разпоредба е отменена. Дали съдържанието на новата разпоредба е идентично с това на отменената, дали само по себе си това съдържание е законосъобразно съдът може да установи само в ново, нарочно съдебно производство по оспорване на новата разпоредба.

Наред с това с отмяната на чл. 49, т. 8, редакция от 2010 г., не само предмета на спора е престанал да съществува в правния мир, но (поради това) и съдържанието на упражненото от жалбоподателите субективно право на оспорване е изчерпано - те са сезирали съда с жалба срещу разпоредбата от 2010 г., не и срещу тази от 2014 г. Приемането на разпоредбата от 2014 г., независимо от идентичното съдържание с тази от 2010 г., може да породи само ново право на оспорване, което обаче трябва да бъде изрично упражнено и по отношение на което съдът следва да извърши проверка за наличие в съответствие с чл. 186 АПК.

Видно от изложеното съдът, с обжалваното първоинстанционно решение, се произнесъл по законосъобразността на една вече отменена подзаконова разпоредба. Отмяната на оспорената правна норма преди датата на постановяване на съдебното решение прави същото недопустимо, защото оспорената разпоредба е лишена от правно действие - тя не е част от позитивното право и следователно не може да породи каквото и да било засягане на права и законни интереси на оспорващите. Съдът като не установил наличието на абсолютна процесуална пречка за допустимост на съдебното производство - липсата на предмет на оспорване и с оглед на това и липса на правен интерес, постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено в частта, с която е отменен чл. 49, т. 8 от Наредбата, приет с Решение № 6 от 4.02.2010 г. на общинския съвет.

Със становищата си по касационната жалба ответниците са поискали присъждане на направените за касационната инстанция разноски. Макар съдът да следва да обезсили обжалваното съдебно решение разноски за съдебното производство - първоинстанционното и касационното, се дължат на ответниците, защото именно органът, с поведението си, е станал причина за образуване на съдебното производство. По отношение на присъдените с първоинстанционното съдебно решение разноски, с оглед на изхода от спора, разноските са дължими, но първоинстанционният съд осъдил не юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, а самият орган.

Съгласно чл. 143, ал. 2 АПК подателят на жалбата има право на разноски, по смисъла на ал. 1, при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения акт. Вярно е, че чл. 143, ал. 2 АПК не визира специфичната хипотеза на отмяна на оспорен подзаконов нормативен акт в хода на съдебното производство, но по своите правни последици оттеглянето на един индивидуален или общ административен акт е идентично с правните последици на отмяната на един подзаконов нормативен акт. При липсата на изрична забрана за дължимост на разноските по смисъла на чл. 143, ал. 1 АПК и при приложимостта при прекратяване на съдебното производство поради отмяна на оспорения подзаконов нормативен акт на общата разпоредба на чл. 78, ал. 1 Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на основание чл. 144 АПК, няма правно основание на жалбоподателите да не се присъдят направените по делото разноски.

Отговорността за разноските в съдебното производство е обективна, невиновна отговорност. Фактическият състав, при който тя се поражда е съвкупност от следните юридически факти: неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски за водене на делото по повод на този спор и съдебен акт, в полза на страната, която претендира разноските. Какво показват доказателствата по делото досежно тези релевантни факти?

Безспорно е, че жалбоподателите в първоинстанционното съдебно производство са оспорили подзаконов нормативен акт - чл. 49, т. 8 от Наредбата, редакция 2010 г., който в хода на съдебното производство органът отменил поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемането му. Безспорно е, че жалбоподателите са направили разноски за водене на делото. Безспорно е също, че целеният от жалбоподателите правен резултат - отмяна на оспорената разпоредба, е постигнат. С оглед на това на тях, както правилно приел и съдът, се дължат разноски.

Въпросът е кой е задължено за разноските лице?

Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК разноските "се възстановяват от бюджета на органа". Но безспорно е, че в държавата има административни органи, които нямат собствен бюджет. Съгласно § 1, т. 5 от Закона за публичните финанси (ЗПФ), "бюджетни организации" са всички юридически лица, чиито бюджети се включват в държавния бюджет, в бюджета на общините, в бюджета на социалноосигурителните фондове, както и всички останали юридически лица, чиито средства, постъпления и плащания се включват в консолидираната фискална програма по силата на нормативен акт или по реда на чл. 171 ЗПФ. Съгласно чл. 136, ал. 3 от Конституцията общината е юридическо лице, а съгласно чл. 141, ал. 1 от Конституцията общината има самостоятелен бюджет. Същото е повторено и чл. 14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Съгласно чл. 138 от Конституцията и чл. 18 ЗМСМА общинският съвет е орган на местното самоуправление. Общинският съвет не е юридическо лице и няма самостоятелен бюджет. Съгласно чл. 7, ал. 5 ЗПФ кметовете организират и ръководят съставянето, внасянето в общинския съвет и изпълнението на бюджета на общините, но съгласно чл. 21, ал. 1, т. 6 ЗМСМА общинският съвет приема и изменя годишния бюджет на общината, осъществява контрол и приема отчета за изпълнението му. Това разделение на правомощията между двата органа - кмета и общинският съвет, не може да обоснове извод за наличие на собствен бюджет на общинския съвет и с оглед на това на негова гражданска правосубектност, която предпоставя възможността да бъде отговорно за разноските по делото лице.

В тази хипотеза отговорността за разноските по делото е на юридическото лице, в чиято структура се намира органът - ответник и което има самостоятелен бюджет. С осъждането обаче на това юридическо лице за разноските по делото то не става страна по материалното административно правоотношение, за да добие качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 153, ал. 1 АПК. Осъждането юридическото лице понася по силата на изричната разпоредба на чл. 143, ал. 1 АПК. Неговите права се упражняват от административния орган. Затова, когато съдът осъди юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, да заплати направените от страна по делото разноски, защитата срещу решението в частта за разноските не е от името на юридическото лице, а от името на участвалия в съдебното производство административен орган.

С оглед на горното съдът следва да постанови решение, имащо характер на определение, с което да остави в сила обжалваното решение в частта досежно размера и правните субекти, на които се дължат разноски, но да го отмени в частта досежно правният субект, който дължи разноските. Задължено за разноските лице е не Общинският съвет - Пазарджик, а Община Пазарджик.

По отношение на искането за присъждане на разноски за касационното производство съдът счита, че искането е направено своевременно, представени са списъци на разноските, както и доказателства за направените от ответниците разходи - договори за правна защита и съдействие, в които е вписано изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на по 300,00 лв. за всеки един ответник.

В молба от 15.01.2016 г. касаторът е посочил: "В случай, че адвокатските хонорари на процесуалните представители на жалбоподателите пред настоящата инстанция надвишават минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, правя възражение за прекомерност на адвокатските хонорари и моля същите да бъдат намалени до техния минимум. "Съгласно чл. 8, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с § 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение при жалби без определен материален интерес е 300,00 лв. При така упражненото под условие право на касатора по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК съдът не следва да прилага т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 6/2012 г. на общото събрание на гражданската и на търговската колегия. С оглед на това съдът следва да осъди Община Пазарджик - юридическото лице, в чиято структура се намира органът - ответник, да заплати на всеки от ответниците за настоящата инстанция по 300,00 лв. разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 АПК Върховният административен съд